"Най-ценната стока, която знам е информацията" - Gordon Gekko / Wall Street

Временни правила за предаване на отпадъците

август 9, 2014 от  
Публикувано в Скрап България

 

Указания, с които временно се регламентира възможността на физически лица да продължат да предават битови отпадъци от черни и цветни метали, бяха създадени от Министерство на околната среда и водите.

Правилата са издадени във връзка с влизането в сила на Решение № 11/10.07.2014 г. на Конституционния съд относно обявяване на противоконституционността на безвъзмездното предаване на отпадъците от ЧЦМ и все още неосигурените общински площадки по чл. 19, ал.3, т. 11 от ЗУО.

След приетите нови правила е необходимо да бъде публикувана информация за за местата, на които гражданите ще могат да предават своите битови отпадъци от ЧЦМ.

www.scrap-bg.com ще актуализира информацията за всички площадки , които притежават разрешение по чл. 35, ал.1 от ЗУО

и списъка ще бъде публикуван в сайта!

Купол на танк в Димитровград

януари 15, 2014 от  
Публикувано в Скрап България

Репортерът  Петър Василев бе на обиколка около Димитровград и забеляза нещо интересно.
В близост до завод “Вулкан цимент” в пункт за изкупуване на вторични суровини имаше цял купол на танк, някога служил в БА.
Интересно – кой го е продал и каква е предишната му съдба?

image

Конфискувани са 3,5 тона незаконен скрап

декември 21, 2013 от  
Публикувано в Mix News

3,5 тона отпадъчно желязо бе иззето от полицаи в Костенец. Скрапът е конфискуван на 19 декември около 6.30 часа при проверка на товарен автомобил, съобщиха от пресцентъра на МВР. Полицейските служители установили, че той е натоварен с голямото количество отпадъчно желязо от оловна шлака.

От извършените справки станало ясно, че собственикът на автомобила – 29-годишният С.Т. от Долна баня, е изкупил отпадъка без да притежава надлежно разрешително съгласно изискванията на Закона за управление на отпадъците.

Мъжът е задържан в РУП- Костенец с полицейска заповед за 24 часа. Срещу него е образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 234Б от НК. Работата по пълното изясняване и документиране на случая продължава.

Откриване на Рециклиращ център за опаковки в София

ноември 28, 2013 от  
Публикувано в Скрап България

НОВА АВТОМАТИЗИРАНА ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ОТПАДЪЦИ ОТ ОПАКОВКИ ЩЕ БЪДЕ ДЕМОНСТРИРАНА УТРЕ В СОФИЯ

С поставянето на Рециклиращия център в София, България става 56 държава в света, в която работи тази иновативна технология за намаляване на отпадъците от опаковки, в градска среда

 

                Уважаеми колеги,

Утре,  29.11.2013 г. (петък) от 11:00 часа, в Княжевска градина, Паметникa на Съветската армия (зад спирката на Орлов мост), ще се проведе Церемония за откриване на първия Рециклиращ център за приемане на отпадъци от опаковки. Пилотното приложение на напълно автоматизираната система за приемане на отпадъци от 3 вида опаковки – стъкло, метал, пластмаса, се изпълнява по проект от Асоциация на рециклиращата индустрия (АРИ) и се финансира от Програмата за малки проекти на Глобалния екологичен фонд.

Рециклиращият център приема опаковките, разделя ги автоматично в 3 контейнера и ги компресира, като намалява обема им до минимум. По данни на производителя на машините – норвежката фирма ТОМРА, за 1 минута в системата могат да се преработят до 42 опаковки. Капацитетът за събиране, сортиране и пресоване на съоръжението се равнява по обем на 12 контейнера за разделно събиране на отпадъци. Модерната технология се прилага успешно в 55 държави в Европа и света, между които Великобритания, САЩ, Норвегия, Германия, Гърция и други, като част от депозитната система за обратно изкупуване на опаковки. В България, приложението на технологията е подкрепено от МОСВ, и от двете пилотни общини – София и Димитровград, в които се изпълнява проекта „Национална информационна кампания за популяризиране на разделното събиране на отпадъци чрез пилотно внедряване на най-модерния технологичен - Рециклиращ център за оползотворяване на отпадъци - и намаляване на емисиите парникови газове (ЕПГ)”, финансиран от Програмата за малки проекти на Глобалния екологичен фонд  в България.

 

Заповядайте!


Искра Михайлова – Министър на околната среда, потвърди:

октомври 15, 2013 от  
Публикувано в Скрап България

Доста рестрикции в събирането на цветни и черни метали разбуниха недоволството на фирмите, които се занимават със скрап и според които има ръст на незаконна такава търговия. Общините от своя страна трябва да направят от догодина площадки за безвъзмездно предаване на този вид отпадъци, стари електронни уреди и др. Имат ли те тази готовност и така ли ще останат нещата законодателно?

Общините искат помощ за изграждане на площадките, а рециклиращите черни и цветни метали организации продължават категорично да са против общинските безвъзмездни площадки, тъй като им се взема бизнесът. Според тях с 30 процента е намаляло изкупуването на такива отпадъци и със също толкова е нараснал износът им. Това е загуба за индустрията на страната, тъй като металите са важна суровина. По този въпрос предстои да се работи. Имахме среща миналата седмица и проблемът е, че законните площадки за събиране на цветни и черни метали са намалели с 900 броя, но на незаконните расте. И тук само рестрикциите няма да свършат работа.

Обсъжда се намаляване на размера на банковата гаранция, която сега се плаща за площадка за търговия с цветни и черни метали. Коментира се възможността да има общински площадки за събиране на отпадъци и като дивани, маси, и други, които е недопустимо и грозно да ги оставяме край контейнерите в града. Явно и тук трябва да покажем моркова, тъй като не сме дорасли безвъзмездно да си предаваме отпадъците. Затова ще има промени и на тези изисквания, които ще гледаме да съгласуваме и да внесем за обсъждане в парламента до края на годината.

Изненадваща проверка на пунктове за скрап

юли 15, 2013 от  
Публикувано в Скрап България

Изненадваща проверка на пунктове за скрап беше извършена от Община Бургас, съобщиха от пресцентъра на кметството. Причина за инспекциите са масовите кражби на капаци на улични шахти, както и на части от детски и спортни съоръжения, през последните три години.

Тази проверка не е единствена, като през последните 3 години редовно са правени инспекции на пунктовете за търговия с метални отпадъци. Това дава резултати и по време на последната си акция инспекторите от дирекция „Икономика и стопански дейности” не установиха нарушения.

При проверката стана ясно, че от действащите през 2012 година 53 пункта в момента работят 29. 24 са закрити заради промени в Закона за управление на отпадъците. Ако в пунктовете за скрап бъдат намерени метални елементи от градската инфраструктура, санкциите ще бъдат жестоки, тъй като подобни посегателства създават предпоставки за тежки пътнотранспортни произшествия и поставят в опасност живота на бургазлии, обясниха от общината.

Актуализация на бази и площадки

април 4, 2013 от  
Публикувано в Скрап България

Уважаеми колеги,

Още в началото на 2013 година  изкупните бази и площадки в България намаляха значително, след приемането на Новия ЗУО.

И въпреки, че поговорката гласи да се броим ” на есен”, да избързаме: Нека преброяването да започне СЕГА!

WWW.SCRAP-BG.COM е инициатор на това преброяване и като такъв, ще осигури отделено място в сайта за всички фирми, изпратили информация за базите и площадките си. Информацията ще бъде публикувана напълно безплатно на страниците на сайта  за фирмите и с безплатен достъп до читателите и посетителите на сайта. Целта е да се създаде единна база данни, да се актуализира или променя, да се добавя информация или отнема от нея и всичко това да работи в полза на всички, най-вече за клиентите на базите,площадките и пунктовете за събиране на черни и цветни метали, пластмаси, хартия, стъкло, и други.

И така, всички , които желаят да бъдат “преброени”, нека да напишат емайл със следните данни:

Фирма : ………………..

град/село……………..

адрес/улица/зона/район………………..

телефон…………………..

емайл……………………..

вид отпадък ……………(метал,хартия,пластмаса….)………….

Площадките, които изкупуват само неметални отпадъци, ще бъдат публикувани в www.plastic-bg.com

 

Данните     пускайте на емайли : info@scrap-bg.com / за метални отпадъци /        www.scrap-bg.com

info@plastic-bg.com / за неметални отпадъци / www.plastic-bg.com

Информацията се публикува на сектор :”СКРАП-БАЗИ” на главната страница на сайта!

Проверки в Горна Оряховица

август 13, 2012 от  
Публикувано в Скрап България

Три пункта за изкупуване на черни и цветни метали в община Горна Оряховица бяха проверени от РИОСВ и областното полицейско управление.Проверките са по повод сигнали относно нерегламентирана дейност на трите фирми.След проверката два от пунктовете са затворени – това са площадките на ”Надин Комерс” и на “Норд Метали”.Установено е незаконно разкомплектоване на бракувани автомобили и съхраняване на опасни отпадъци.Двете фирми нямат разрешителни за тази дейност и затова дейността им е спряна.

Не са открити нарушения при проверката на третата фирма “Каст Инвест”ЕООД, чиято площадка се намира в Поликраище.

ЗУО – 2012 Допълнителни разпоредби

юли 24, 2012 от  
Публикувано в Скрап България

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Биомаса“ са продукти, състоящи се от растителни материали от селското и горското стопанство, които могат да се използват като гориво с цел оползотворяване на енергийния им потенциал, както и следните отпадъци:
а) растителни отпадъци от горското и селското стопанство;
б) растителни отпадъци от хранителната промишленост, при условие че получената при изгарянето им топлинна енергия се оползотворява;
в) влакнести растителни отпадъци от производството на целулоза от дървесина и производство на хартия от целулоза, при условие че се изгарят съвместно на мястото на образуването им и получената в резултат топлинна енергия се оползотворява;
г) коркови отпадъци;
д) дървесни отпадъци, включително дървесни строителни отпадъци, с изключение на тези, които вследствие обработката им с препарати за дървесна защита или покрития могат да съдържат халогенирани органични съединения или тежки метали.
2. „Биоотпадъци“ са биоразградими отпадъци от парковете и градините, хранителни и кухненски отпадъци от домакинствата, ресторантите, заведенията за обществено хранене и търговските обекти, както и подобни отпадъци от предприятията на хранително-вкусовата промишленост.
3. „Биоразградими отпадъци“ са всички отпадъци, които имат способността да се разграждат анаеробно или аеробно, като хранителни и растителни отпадъци, хартия, картон и други.
4. „Битови отпадъци“ са „отпадъци от домакинствата“ и „подобни на отпадъците от домакинствата“.
5. „Брокер“ е всяко физическо или юридическо лице, което организира оползотворяването или обезвреждането на отпадъците от името на други лица, включително тези брокери, които физически не притежават отпадъците.
6. „Депониране на отпадъци“ е метод, при който не се предвижда последващо третиране на отпадъците и представлява складиране на отпадъци за срок, по-дълъг от три години – за отпадъци, предназначени за оползотворяване, и една година – за отпадъци, предназначени за обезвреждане, по начин, който не представлява опасност за човешкото здраве и околната среда.
7. „Масово разпространени отпадъци“ са отпадъци, които се образуват след употреба на продукти от многобройни източници на територията на цялата страна и поради своите характеристики изискват специално управление.
8. „Минни отпадъци“ са технологичните отпадъци от проучването, добива и преработката на подземни богатства, натрупани в резултат на дейности по разрешение за търсене и/или проучване или по концесии за добив.
9. „Най-добри налични техники“ означава най-добрите налични техники, определени в § 1, т. 42 от допълнителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда.
10. „Насипване“ е дейност по оползотворяване, при която подходящи отпадъци се използват за рекултивационни цели в разкопани участъци или за инженерни цели в строителството на депа и където отпадъкът е заместител на неотпадъчни материали.
11. „Обезвреждане“ е всяка дейност, която не е оползотворяване, дори когато дейността има като вторична последица възстановяването на вещества или енергия. Приложение № 1 съдържа неизчерпателен списък на дейностите по обезвреждане.
12. „Опасни отпадъци“ са отпадъците, които притежават едно или повече опасни свойства, посочени в приложение № 3.
13. „Оползотворяване“ е всяка дейност, която има като основен резултат използването на отпадъка за полезна цел чрез замяна на други материали, които иначе биха били използвани за изпълнението на конкретна функция, или подготовката на отпадъка да изпълнява тази функция в производствено предприятие или в икономиката като цяло. Приложение № 2 съдържа неизчерпателен списък на дейностите по оползотворяване.
14. „Оползотворяване на материали“ е всяка дейност по оползотворяване с изключение на оползотворяване на енергия и преработване в материали, които се използват като гориво.
15. „Оползотворяване на материали от строителни отпадъци“ са всички дейности по оползотворяване на строителни отпадъци с изключение на изгаряне с оползотворяване на енергия и преработването в материали, които се използват като гориво. Оползотворяването включва и дейностите по подготовка за повторна употреба, рециклирането или друго материално оползотворяване.
16. „Организация по оползотворяване“ е юридическо лице, регистрирано по Търговския закон или съгласно националното му законодателство, което не разпределя печалба и което управлява и/или самостоятелно извършва дейностите по разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на масово разпространени отпадъци.
17. „Отпадък“ е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи.
18. „Отпадъци от домакинствата“ са отпадъците, образувани от домакинствата.
19. „Отпадъци от черни и цветни метали“ са технологичните отпадъци, получени от добива, преработката или механичната обработка на цветни и черни метали и сплавите им, бракуваните машини, съоръжения, детайли и конструкции от производствен, строителен или битов характер с изключение на опасните отпадъци.
20. „Отпадъци от черни и цветни метали с битов характер“ са отпадъци от черни и цветни метали (ОЧЦМ), получени в резултат на жизнената дейност на хората по домовете, в административни, социални и обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъците от черни и цветни метали, получени от търговски обекти, занаятчийски дейности, обекти за отдих и забавления.
21. „Отработени масла“ са всички смазочни или индустриални масла на минерална или синтетична основа, негодни за употреба по първоначалното им предназначение, като отработени моторни и трансмисионни масла, смазочни масла, турбинни и хидравлични масла.
22. „Пазарна цена“ е цената по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
23. „Повторна употреба“ е всяка дейност, чрез която продуктите или компонентите, които не са отпадъци, се използват отново за целта, за която са били предназначени.
24. „Повторно нарушение“ е нарушение, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.
25. „Подготовка за повторна употреба“ са дейностите по оползотворяване, представляващи проверка, почистване или ремонт, чрез които продуктите или компонентите на продукти, които са станали отпадък, се подготвят, за да могат да бъдат използвани повторно без каквато и да е друга предварителна обработка.
26. „Подобни отпадъци“ са отпадъците, които по своя характер и състав са сравними с отпадъците от домакинствата, с изключение на производствени отпадъци и отпадъци от селското и горското стопанство.
27. „Предварително съхраняване“ е дейност по съхраняване на отпадъци при мястото на образуване до събирането им в съоръжения, където те се разтоварват, за да се подготвят за последващо транспортиране до друг обект с цел оползотворяване или обезвреждане.
28. „Предотвратяване“ са мерките, взети преди веществото, материалът или продуктът да стане отпадък, с което се намалява:
а) количеството отпадъци, включително чрез повторната употреба на продуктите или удължаването на жизнения им цикъл;
б) вредното въздействие от образуваните отпадъци върху околната среда и човешкото здраве, или
в) съдържанието на вредни вещества в материалите и продуктите.
29. „Притежател на отпадъци“ е причинителят на отпадъци или физическото или юридическото лице, в чието владение се намират те.
30. „Причинител на отпадъци“ е физическо или юридическо лице, при чиято дейност се образуват отпадъци (първичен причинител на отпадъците), или всеки, който осъществява предварителна обработка, смесване или други дейности, водещи до промяна на свойствата или състава на отпадъка.
31. „Производител на продукта“ е физическо или юридическо лице, което по занятие разработва, произвежда, обработва, третира, продава, въвежда от държава – членка на Европейския съюз, или внася продукти на пазара в Република България.
32. „Производствени отпадъци“ са отпадъците, образувани в резултат на производствената дейност на физическите и юридическите лица.
33. „Пускане на пазара“ е първото предоставяне на продукта на разположение на друго лице, безплатно или срещу заплащане, с цел той да бъде разпространен и/или използван на територията на Република България, както и внасянето и въвеждането на територията на Република България на продукта от дадено лице за негова собствена търговска, производствена или професионална дейност.
34. „Разделно събиране“ е събирането, при което поток от отпадъци се разделя по вид и естество на отпадъците с оглед улесняване на специфично третиране.
35. „Разширена отговорност на производителя“ е екологичен принцип, прилаган като съвкупност от мерки с цел намаляване на общото въздействие върху околната среда от даден продукт чрез въвеждане на задължения и отговорности за производителя на продукта по време на целия му жизнен цикъл и по-специално за ограничаване на съдържанието на опасни вещества, обратно приемане, повторна употреба, рециклиране, оползотворяване и обезвреждане на отпадъците, получени в резултат на употребата на продукта.
36. „Регенериране на отработени масла“ е всяка дейност по рециклиране, чрез която могат да се произведат базови масла чрез рафиниране на отработени масла, по-специално чрез отстраняване на замърсителите, продуктите на окисление и добавките, съдържащи се в тези масла.
37. „Рециклиране“ е всяка дейност по оползотворяване, чрез която отпадъчните материали се преработват в продукти, материали или вещества за първоначалната им цел или за други цели. То включва преработването на органични материали, но не включва оползотворяване за получаване на енергия и преработване в материали, които ще се използват като горива или за насипни дейности.
38. „Свързани лица“ са лицата по смисъла на § 1 от Търговския закон.
39. „Строителни отпадъци“ са отпадъците от строителство и разрушаване, съответстващи на кодовете отпадъци, посочени в глава 17 от Индекс към Решение 2000/532/EО на Комисията от 3 май 2000 г. за замяна на Решение 94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъците в съответствие с член 1, буква „а)“ от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците и Решение 94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци в съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните отпадъци и следващите му изменения.
40. „Следексплоатационни грижи за депо за отпадъци“ са дейностите по поддръжка на площадката на депото след неговото закриване, осъществяване на контрол и наблюдение на параметрите на околната среда (мониторинг) и отстраняване на евентуални отрицателни последици от въздействието на депото върху околната среда и човешкото здраве за определения от компетентните органи следексплоатационен период на депото.
41. „Събиране“ е натрупването на отпадъци, включително предварителното сортиране и предварителното съхраняване на отпадъци, с цел транспортирането им до съоръжение за третиране на отпадъци.
42. „Съхраняване“ е дейност, свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране, за срок, не по-дълъг от:
а) три години – при последващо предаване за оползотворяване;
б) една година – при последващо предаване за обезвреждане.
43. „Транспортиране“ е превозът на отпадъци, включително съпътстващите го дейности по товарене, претоварване и разтоварване, когато се извършва от оператора като самостоятелна дейност.
44. „Третиране на отпадъците“ са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане.
45. „Търговец“ е всяко физическо или юридическо лице, което действа от свое име и за своя сметка при закупуване и последваща продажба на отпадъците, включително тези търговци, които физически не притежават отпадъците.
46. „Управление на отпадъците“ са събирането, транспортирането, обезвреждането и оползотворяването на отпадъците, включително осъществяваният контрол върху тези дейности, следексплоатационните грижи за депата, както и действията, предприети в качеството на търговец или брокер.
§ 2. Този закон въвежда изискванията на:
1. Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ, L 312/3 от 22 ноември 2008 г.);
2. Директива 2006/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори и за отмяна на Директива 91/157/ЕИО;
3. Директива 2000/76/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 декември 2000 г. относно изгарянето на отпадъците;
4. Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането на отпадъци;
5. Директива 2002/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 2003 г. относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО);
6. Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 г. относно опаковките и отпадъците от опаковки;
7. Директива 2000/53/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно излезлите от употреба превозни средства;
8. Директива 96/59/ЕО на Съвета от 16 септември 1996 г. за обезвреждането на полихлорирани бифенили и полихлорирани терфенили (ПХБ/ПХТ);
9. Директива 86/278/ЕИО на Съвета от 12 юни 1986 г. за опазване на околната среда, и по-специално на почвата, при използване на утайки от отпадъчни води в земеделието;
10. Директива 78/176/ЕИО на Съвета от 20 февруари 1978 г. относно отпадъци от производството на титанов диоксид;
11. Директива 82/883/ЕИО на Съвета от 3 декември 1982 г. относно процедури за наблюдение и контрол на околни среди, засегнати от отпадъци от производството на титанов двуокис;
12. Директива 92/112/ЕИО на Съвета от 15 декември 1992 г. относно процедурите за хармонизиране на програмите за намаляване и евентуално премахване на замърсяването, причинявано от отпадъците от производството на титанов двуокис.
§ 3. (1) Министърът на околната среда и водите е национален компетентен орган и координатор по всички международни спогодби, свързани с предмета на този закон, по които Република България е страна.
(2) Министърът на околната среда и водите е национален компетентен орган във връзка с информирането, докладването и нотифицирането на Европейската комисия по Директива 2008/98/ЕО, включително:
1. нотифициране на всеки случай за класификация на отпадъците по чл. 3, ал. 4 и 5;
2. нотифициране на решенията по чл. 5, ал. 2, постановяващи, че даден отпадък е престанал да бъде отпадък, в случаите когато не са определени критерии на ниво Европейски съюз, които да бъдат прилагани за целта;
3. представяне на доклада по чл. 49, ал. 11;
4. предоставяне на информация за общите правила, определени по реда на чл. 35, ал. 6;
5. информиране за плана за управление на отпадъците по чл. 49 и програмата за предотвратяване на отпадъци по чл. 50 след тяхното приемане, както и за всички техни съществени изменения;
6. предоставяне на всеки три години на сек­торен доклад за прилагане на директивата в електронен формат, съдържащ информация за управлението на отработени масла и за постигнатия напредък в изпълнението на програмите за предотвратяване на отпадъци, и – по целесъобразност – информация относно мерките за разширена отговорност на производителите;
7. нотифициране на решенията по чл. 98, ал. 3.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 4. Законът за управление на отпадъците (обн., ДВ, бр. 86 от 2003 г.; изм., бр. 70 от 2004 г., бр. 77, 87, 88, 95 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 63 и 80 от 2006 г., бр. 53 от 2007 г., бр. 36, 70 и 105 от 2008 г., бр. 82 и 95 от 2009 г., бр. 41, 63 и 98 от 2010 г., бр. 8, 30, 33 и 99 от 2011 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 26 от 2012 г.; изм., бр. 44 от 2012 г.) се отменя.
§ 5. (1) Неприключилите към датата на влизане в сила на закона процедури по издаване, изменение, допълнение или продължаване срока на действие на разрешения, регистрационни документи и лицензи за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали (ОЧЦМ) по отменения Закон за управление на отпадъците се прекратяват служебно от компетентния орган, а заплатената такса се възстановява по искане на заявителя.
(2) Неприключилите към датата на влизане в сила на закона процедури по утвърждаване на програми за управление на дейностите по отпадъците по отменения Закон за управление на отпадъците се прекратяват служебно от компетентния орган, а заплатената такса се възстановява по искане на заявителя.
§ 6. (1) Разрешенията и регистрационните документи за извършване на дейности с отпадъци, издадени по реда на отменения Закон за управление на отпадъците, освен в случаите по ал. 2 и § 7, ал. 6 и 7, запазват действието си до изтичането на срока им, но не по-късно от три години от влизането в сила на закона.
(2) При необходимост от изменение и допълнение на разрешениe по ал. 1, издадено от министъра на околната среда и водите, се подава заявление за издаване на ново по реда на чл. 67 до директора на РИОСВ, на чиято територия са разположени площадките с подлежащи на изменение обстоятелства по чл. 73. Разрешението по ал. 1 запазва действието си по отношение на площадките и дейностите с отпадъци на територията на съответната РИОСВ до произнасяне на компетентния орган. Разрешението, издадено по реда на чл. 67, обхваща всички площадки и дейности с отпадъци на територията на съответната РИОСВ.
(3) При необходимост от изменение и допълнение на регистрационен документ се подава заявление за издаване на нов по реда на чл. 78.
(4) Издадените удостоверения по чл. 84, ал. 4 от отменения Закон за управление на отпадъците запазват действието си до 31 декември 2012 г.
§ 7. (1) Лицата, притежаващи лиценз за извършване на търговска дейност с ОЧЦМ, издаден по реда на отменения Закон за управление на отпадъците, подават в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона заявление за получаване на разрешение по чл. 67 до директора на РИОСВ, на чиято територия са разположени площадките за извършване на дейности с отпадъците.
(2) В случаите по ал. 1 лицензът за търговска дейност с ОЧЦМ запазва действието си до произнасяне на компетентния орган по заявлението по ал. 1.
(3) В случаите, когато не е подадено заявление по ал. 1, лицензът запазва действието си в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона.
(4) В тримесечен срок от изтичането на срока по ал. 3 притежателят на лиценза е длъжен да преустанови дейността, да реализира наличните количества ОЧЦМ и да предприеме необходимите мерки за почистване на площадките.
(5) Лицата, притежаващи разрешение и/или регистрационен документ, издадени по реда на отменения Закон за управление на отпадъците, за дейности по съхраняване и предварително третиране на отпадъци от метални опаковки, ИУЕЕО, НУБА и ИУМПС, подават в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона заявление за получаване на разрешение по чл. 67 до директора на РИОСВ, на чиято територия са разположени площадките за извършване на дейности с отпадъците.
(6) В случаите по ал. 5 разрешението и регистрационният документ, издадени по реда на отменения Закон за управление на отпадъците, запазват действието си до произнасяне на компетентния орган по заявлението по ал. 5.
(7) В случаите, когато не е подадено заявление по ал. 5, разрешенията и регистрационните документи по ал. 5 запазват действието си в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона.
(8) В тримесечен срок от изтичането на срока по ал. 7 лицето е длъжно да преустанови дейността и да предприеме необходимите мерки за почистване на площадките.
(9) В едномесечен срок от влизането в сила на закона министърът на икономиката, енергетиката и туризма предава на министъра на околната среда и водите информацията от регистъра по чл. 26, ал. 2 от отменения Закон за управление на отпадъците на електронен носител.
§ 8. (1) Организациите по оползотворяване на отпадъци, получили разрешения до влизането в сила на закона, привеждат дейността си в съответствие с изискванията му и подават заявление по чл. 81, ал. 2 за издаване на ново разрешение в 6-месечен срок от влизането в сила на закона. Издадените преди влизането в сила на закона разрешения запазват действието си до произнасяне на компетентния орган с решение.
(2) В случаите, когато не е подадено заявление по ал. 1, разрешенията запазват действието си в срок до 31 декември 2012 г., като се доказва изпълнението на целите за 2012 г.
§ 9. (1) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона се издават/приемат в срок до 6 месеца от влизането му в сила.
(2) Подзаконовите нормативни актове, издадени/приети на основание отменения Закон за управление на отпадъците, се прилагат до издаването на актовете по ал. 1, доколкото не противоречат на този закон.
§ 10. Целите за рециклиране и оползотворяване на отпадъци от опаковки, определени в чл. 11, ал. 2 и 3 от отменения Закон за управ­ление на отпадъците, се прилагат до приемане на съответната наредба по чл. 13, ал. 1.
§ 11. Приетите програми по чл. 29, ал. 1, т. 1 от отменения Закон за управление на отпадъците запазват своето действие до изтичането на срока им, но не по-късно от две години от влизането в сила на закона.
§ 12. Приетите от общинските съвети наредби по чл. 19 от отменения Закон за управление на отпадъците запазват своето действие до приемане на наредбите по чл. 22, но не по-късно от две години от влизането в сила на закона.
§ 13. (1) Създадените по реда на чл. 19б от отменения Закон за управление на отпадъците регионални сдружения на общините се запазват. Член 24, ал. 1 и 2 не се прилагат спрямо общините, създали регионални сдружения по реда на отменения Закон за управление на отпадъците.
(2) Заварените регионални сдружения и споразумения, създадени по реда на чл. 19а от отменения Закон за управление на отпадъците преди 23 май 2010 г., подлежат на прекратяване в срок до 31 декември 2014 г. Ако общините изберат да запазят заварените регионални сдружения и споразумения, в срок до 31 декември 2014 г. могат да получават финансиране на проекти в областта на управление на отпадъците по чл. 24, ал. 9.
§ 14. (1) Площадките по чл. 19, ал. 3, т. 11 се осигуряват в срок до две години след влизането в сила на закона.
(2) В срока по ал. 1 предаването на ОЧЦМ с битов характер от физически лица се извършва при наличие на декларация за произход само на лица, притежаващи:
1. разрешение или комплексно разрешително по чл. 35, ал. 1;
2. лиценз за търговска дейност с ОЧЦМ, валиден в сроковете по § 7.
§ 15. Целите по чл. 31, ал. 1, т. 1 за подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, включващи най-малко хартия и картон, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата и подобни отпадъци от други източници, се прилагат, както следва:
1. до 1 януари 2016 г. – най-малко 25 на сто от общото им тегло;
2. до 1 януари 2018 г. – най-малко 40 на сто от общото им тегло;
3. до 1 януари 2020 г. – най-малко 50 на сто от общото им тегло.
§ 16. Целите по чл. 32, ал. 1 за повторна употреба, рециклиране и друго оползотворяване на материали, включително при насипни дейности чрез заместване на други материали с отпадъци, на неопасни строителни отпадъци, с изключение на почви, земни и скални маси от изкопи в естествено състояние, несъдържащи опасни вещества, се прилагат, както следва:
1. до 1 януари 2016 г. – най-малко 35 на сто от общото тегло на отпадъците;
2. до 1 януари 2018 г. – най-малко 55 на сто от общото тегло на отпадъците;
3. до 1 януари 2020 г. – най-малко 70 на сто от общото тегло на отпадъците.
§ 17. Регистрите по чл. 45, ал. 1, т. 4 – 9 и чл. 46 се създават в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона.
§ 18. (1) Планът по чл. 49, ал. 1 се приема в срок до две години от влизането в сила на закона.
(2) Националната програма за управление на дейностите по отпадъците по чл. 28, ал. 1 от отменения Закон за управление на отпадъците запазва своето действие до приемане на плана по чл. 49, ал. 1.
(3) Програмата по чл. 50, ал. 1 се разработва и внася в Министерския съвет в срок до 12 декември 2013 г.
§ 19. (1) Изискванията на чл. 60 не се прилагат за регионални или общински депа за отпадъци, за които към 1 януари 2011 г. остатъчният капацитет на депото е по-малък от 10 на сто от общия капацитет на депото, което е в експлоатация.
(2) Изискванията на чл. 60 не се прилагат за депа за отпадъци, за които определеният срок за преустановяване на тяхната експлоатация е преди 1 януари 2012 г.
(3) За депата по ал. 1 и 2 се правят отчисления по минимален размер, определен с наредбата по чл. 43, ал. 2, в срок до преустановяване на тяхната експлоатация.
§ 20. Разпоредбата на чл. 138, ал. 3, т. 7 се прилага след изтичането на определените за съоръженията срокове, предвидени в приложение № 5.
§ 21. Дейностите R12 и R13 от приложение № 2, както и предаването за подготовка за оползотворяване не се отчитат за изпълнение на целите за повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на масово разпространени отпадъци, определени с наредбите по чл. 13, ал. 1.
§ 22. Подаването на заявления и документи по електронен път в случаите, предвидени в закона, не се прилага до въвеждането в действие на информационно-техническа система, обезпечаваща тяхната обработка в съответствие с изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис.
§ 23. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ., бр. 1 от 2001 г.; изм., бр. 41 и 111 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г., бр. 20, 65 и 107 от 2003 г., бр. 36 и 65 от 2004 г., бр. 28, 76, 77, 88, 94, 95, 103 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30, 34, 37, 65, 76, 79, 80, 82, 106 и 108 от 2006 г., бр. 41, 53 и 61 от 2007 г., бр. 33, 43, 54, 69, 98 и 102 от 2008 г., бр. 6, 17, 19, 80, 92 и 93 от 2009 г., бр. 15, 41, 50, 54 и 87 от 2010 г., бр. 19, 35, 54 и 80 от 2011 г., бр. 29, 32, 38, 45 и 47 от 2012 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 98, ал. 3 думите „Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда“ се заменят със „Закона за управление на отпадъците“.
2. В чл. 142, ал. 5 се създава т. 9:
„9. изискванията за селективно разделяне на отпадъците, образувани по време на строително-монтажните работи и дейностите по разрушаване с цел осигуряване на последващото им оползотворяване, включително рециклиране и постигане на съответните количествени цели за оползотворяване и рециклиране.“
3. В чл. 148 ал. 9 се изменя така:
„(9) В разрешението за строеж се вписват:
1. всички фактически и правни основания за издаването му;
2. условията, свързани с изпълнението на строежа, включително оползотворяването на хумусния земен слой;
3. мерките за селективно разделяне на отпадъците, образувани по време на строително-монтажните работи и дейностите по разрушаване и осигуряване на последващото им оползотворяване, включително рециклиране, и
4. премахването на сградите без режим на застрояване или запазването им за определен срок до завършването на строежа.“
4. В чл. 178, ал. 3:
а) в т. 5 думите „чл. 71а“ се заменят с „чл. 60“;
б) създава се т. 6:
„6. не е издадено разрешение или регистрационен документ за дейности с отпадъци, когато такива се изискват по реда на чл. 67 и 78 от Закона за управление на отпадъците.“
5. В чл. 196, ал. 3 се създава изречение трето: „Премахването на строежи се извършва след одобряване на план за управление на строителни отпадъци по чл. 11 от Закона за управление на отпадъците.“
6. В чл. 197, ал. 1 след думите „Агенцията по геодезия, картография и кадастър“ се добавя „и след одобряване на план за управление на строителни отпадъци по чл. 11 от Закона за управление на отпадъците“.
7. В § 5 от допълнителните разпоредби т. 35 се изменя така:
„35. „Третиране на отпадъците“ са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане.“
§ 24. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г., бр. 55 и 110 от 2007 г., бр. 70 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 41 и 95 от 2009 г., бр. 98 от 2010 г. и бр. 19, 28, 31, 35 и 39 от 2011 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 30 от 2012 г.) в чл. 66, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 след думата „събиране“ се поставя запетая и се добавя „включително разделно“, а думата „обезвреждането“ се заменя с „третирането“.
2. В т. 3 думите „чл. 71а и 71е“ се заменят с „чл. 60 и 64“.
§ 25. В Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (обн., ДВ, бр. 55 от 2003 г.; попр., бр. 59 от 2003 г.; изм., бр. 107 от 2003 г., бр. 39 и 52 от 2004 г., бр. 31 и 87 от 2005 г., бр. 24, 38 и 59 от 2006 г., бр. 11 и 41 от 2007 г., бр. 16 от 2008 г., бр. 23, 36, 44 и 87 от 2009 г., бр. 25, 59, 73 и 77 от 2010 г., бр. 39 и 92 от 2011 г., бр. 26 от 2012 г.) в приложението към чл. 9, ал. 1, т. 2 т. 27 се отменя.
§ 26. В Закона за чистотата на атмосферния въздух (обн., ДВ, бр. 45 от 1996 г.; попр., бр. 49 от 1996 г.; изм., бр. 85 от 1997 г., бр. 27 от 2000 г., бр. 102 от 2001 г., бр. 91 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 95 от 2005 г., бр. 99 и 102 от 2006 г., бр. 86 от 2007 г., бр. 36 и 52 от 2008 г., бр. 6, 82 и 93 от 2009 г., бр. 41, 87 и 88 от 2010 г., бр. 35 и 42 от 2011 г., бр. 32 и 38 от 2012 г.) в чл. 17, ал. 10, т. 3 думите „чл. 37“ се заменят с „чл. 67“.
§ 27. В Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети (обн., ДВ, бр. 43 от 2008 г.; изм., бр. 12, 32 и 35 от 2009 г., бр. 77 и 98 от 2010 г., бр. 92 от 2011 г., бр. 14 от 2012 г.) в приложение № 1 към чл. 3, т. 1 в т. 9 думите „раздел V“ се заменят с „раздел ІV“.
§ 28. В Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (обн., ДВ, бр. 12 от 2000 г.; изм., бр. 111 от 2001 г., бр. 24 и 70 от 2004 г., бр. 11 от 2005 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2005 г. – бр. 45 от 2005 г.; изм., бр. 87, 88, 94, 102 и 104 от 2005 г., бр. 30, 36, 43, 65, 99 и 108 от 2006 г., бр. 41, 54 и 109 от 2007 г., бр. 67, 71, 98 и 108 от 2008 г., бр. 47 и 81 от 2009 г., бр. 61 и 88 от 2010 г., бр. 23 от 2011 г. и бр. 32 от 2012 г.) в § 2 от допълнителните разпоредби в т. 37 и 38 думите „§ 1, т. 1“ се заменят с „§ 1, т. 17“.
§ 29. В Закона за техническите изисквания към продуктите (обн., ДВ, бр. 86 от 1999 г.; изм., бр. 63 и 93 от 2002 г., бр. 18 и 107 от 2003 г., бр. 45, 77, 88, 95 и 105 от 2005 г., бр. 30, 62 и 76 от 2006 г., бр. 41 и 86 от 2007 г., бр. 74 от 2009 г., бр. 80 от 2010 г., бр. 38 от 2011 г. и бр. 38 от 2012 г.) в § 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения:
1. В т. 22 думите „§ 1, т. 17“ се заменят с „§ 1, т. 13“.
2. В т. 23 думите „§ 1, т. 1“ се заменят с „§ 1, т. 17“.
3. В т. 24 думите „§ 1, т. 4“ се заменят с § 1, т. 12“.
§ 30. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 43 и 76 от 2002 г., бр. 16 и 22 от 2003 г., бр. 6, 70, 85 и 115 от 2004 г., бр. 79, 92, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 61, 64, 80, 82, 85 и 102 от 2006 г., бр. 22, 51, 53, 97 и 109 от 2007 г., бр. 36, 43, 69, 88 и 102 от 2008 г., бр. 74, 75, 82 и 93 от 2009 г., бр. 54, 98 и 100 от 2010 г., бр. 10, 19, 39 и 48 от 2011 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 20 от 2012 г.; изм., бр. 47 от 2012 г.) в § 2, ал. 1 от допълнителните разпоредби думите „§ 1, т. 1“ се заменят с „§ 1, т. 17“.
§ 31. В Закона за пътищата (обн., ДВ, бр. 26 от 2000 г.; изм., бр. 88 от 2000 г., бр. 111 от 2001 г., бр. 47 и 118 от 2002 г., бр. 9 и 112 от 2003 г., бр. 6 и 14 от 2004 г., бр. 88 и 104 от 2005 г., бр. 30, 36, 64, 102, 105 и 108 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 43 и 69 от 2008 г., бр. 12, 32, 41, 42, 75, 82 и 93 от 2009 г., бр. 87 от 2010 г., бр. 19, 39, 55 и 99 от 2011 г., бр. 38, 44 и 47 от 2012 г.) в чл. 28б, ал. 4, т. 4 думите „чл. 16в“ се заменят с „чл. 12“.
§ 32. В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 21, 39, 52 и 70 от 1998 г., бр. 33, 42, 64, 81, 90, 103 и 114 от 1999 г., бр. 84 от 2000 г., бр. 28, 61 и 96 от 2002 г., бр. 19, 31 и 58 от 2003 г., бр. 31, 39, 42, 43, 66, 103 и 105 от 2005 г., бр. 38, 59, 80 и 105 от 2006 г., бр. 59, 92 и 104 от 2007 г., бр. 50, 67, 70, 100 и 108 от 2008 г., бр. 12, 23, 32, 47 и 82 от 2009 г., бр. 41 и 101 от 2010 г., бр. 14, 18 и 34 от 2011 г.) в чл. 614, ал. 7 думите „чл. 71а, ал. 1“ се заменят с „чл. 60, ал. 2“.
§ 33. В Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 91 от 2002 г.; попр., бр. 98 от 2002 г.; изм., бр. 86 от 2003 г., бр. 70, 74, 77, 88, 95 и 105 от 2005 г., бр. 30, 65, 82, 99, 102 и 105 от 2006 г., бр. 31, 41 и 89 от 2007 г., бр. 36, 52 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 32, 35, 47, 82, 93 и 103 от 2009 г., бр. 46 и 61 от 2010 г., бр. 35 и 42 от 2011 г., бр. 32 и 38 от 2012 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 93 се създава ал. 7:
„(7) Решение, с което е преценено да не се извършва ОВОС, губи правно действие, ако в срок 5 години от датата на издаването му не е започнало осъществяването на инвестиционното предложение, което се установява с проверка на контролните органи по околната среда.“
2. В чл. 118, ал. 4 т. 1 се изменя така:
„1. по чл. 67 във връзка с чл. 35 от Закона за управление на отпадъците;“.
3. В чл. 131м:
а) в ал. 1 след думите „Протокола от Киото“ се добавя „и по проекти, генериращи доброволни редукции на емисии на парникови газове“;
б) в ал. 2 в текста преди т. 1 след думите „сертифицирани единици“ се добавя „и доброволни редукции на емисии“.
4. В преходните и заключителните разпоредби в § 12а:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
„(2) Срокът по чл. 93, ал. 7 започва да тече от датата на влизане в сила на становището или на решението по чл. 93, ал. 2 и 3 и се отнася и за тези становища или решения, които са издадени преди 1 юли 2012 г.“
§ 34. Изпълнението на този закон се възлага на министъра на околната среда и водите.
§ 35. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на разпоредбите на:
1. член 10, ал. 3 и 6, чл. 11, ал. 1, чл. 19, ал. 5, чл. 38, ал. 4 и чл. 39, ал. 3, които влизат в сила две години след влизането в сила на закона;
2. член 33, ал. 4 и чл. 34, които влизат в сила от 1 януари 2013 г.;
3. член 49, ал. 8, която влиза в сила от 1 януари 2015 г.
Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 28 юни 2012 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание: Цецка Цачева
Приложение № 1 към § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби
ДЕЙНОСТИ ПО ОБЕЗВРЕЖДАНЕ
D 1       Подземно или наземно депониране (например депо и др.).
D 2       Обработване на земята (например био­разграждане на течни или утаечни отпадъци в почвата и т.н.).
D 3       Дълбочинно инжектиране (например инжектиране на изпомпани отпадъци в кладенци, солни находища или естествени хранилища).
D 4       Повърхностни заграждения (например депониране на течни или утаечни отпадъци в ями, блата, лагуни и др.).
D 5       Специално изградени депа (например депониране в отделни непромокаеми клетки, които са запечатани и изолирани помежду си и от околната среда, и др.).
D 6       Изхвърляне във водни басейни, с изключение на морета и океани.
D 7       Изхвърляне в морета и океани, включително заравяне под морското дъно.
D 8       Биологично третиране, непосочено на друго място в настоящото приложение, водещо до образуване на крайни съединения или смеси, които се обезвреждат чрез някоя от дейностите с кодове D 1 – D 12.
D 9       Физико-химично третиране, непосочено на друго място в настоящото приложение, водещо до образуване на крайни съединения или смеси, които се обезвреждат чрез някоя от дейностите с кодове D 1 – D 12 (например изпаряване, сушене, калциниране и др.).
D 10     Наземно изгаряне.
D 11     Изгаряне в морето (*).
D 12     Постоянно съхраняване (например съхраняване на контейнери в мина и т.н.).
D 13     Прегрупиране или смесване преди подлагане на някоя от дейностите с кодове D 1 –
D 12 (**).
D 14     Препакетиране преди подлагане на някоя от дейностите с кодове D 1-D 13.
D 15     Съхраняване до извършването на някоя от дейностите с кодове D 1 – D 14, с изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до събирането им (***).
(*) Тази дейност е забранена от законодателството на ЕС и от международни конвенции.
(**) При отсъствие на друг подходящ код D тук могат да се включат предварителни дейности преди обезвреждането, включително предварителна обработка, като inter alia, сортиране, трошене, уплътняване, пелетизиране, сушене, рязане, кондициониране, или разделяне преди подлагане на някоя от дейностите с кодове D 1 – D 12.
(***) Временно съхраняване означава предварително съхраняване по смисъла на § 1, т. 27 от допълнителните разпоредби.
Приложение № 2 към § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби
ДЕЙНОСТИ ПО ОПОЛЗОТВОРЯВАНЕ
R 1       Използване на отпадъците предимно като гориво или друг начин за получаване на енергия (*).
R 2       Възстановяване/регенериране на разтворители.
R 3       Рециклиране/възстановяване на органични вещества, които не са използвани като разтворители, включително чрез компостиране и други процеси на биологична трансформация (**).
R 4       Рециклиране/възстановяване на метали и метални съединения.
R 5       Рециклиране/възстановяване на други неорганични материали (***).
R 6       Регенериране на киселини или основи.
R 7       Оползотворяване на компоненти, използвани за намаляване на замърсяването.
R 8       Оползотворяване на компоненти от катализатори.
R 9       Повторно рафиниране на масла или друга повторна употреба на масла.
R 10     Обработване на земната повърхност, водещо до подобрения за земеделието или околната среда.
R 11     Използване на отпадъците, получени в резултат на някоя от дейностите с кодове R 1 –
R 10.
R 12     Размяна на отпадъци за подлагане на някоя от дейностите с кодове R 1 – R 11 (****).
R 13     Съхраняване на отпадъци до извършването на някоя от дейностите с кодове R 1 –
R 12, с изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до събирането им (*****).
(*) Това включва инсталации за изгаряне, предназначени за преработка на твърди битови отпадъци, единствено когато тяхната енергийна ефективност е равна или по-висока от:
 – 0,60 за инсталациите, които са в експлоатация и са получили разрешение съгласно приложимото общностно законодателство преди 1 януари 2009 г.;
 – 0,65 за инсталации, получили разрешение след 31 декември 2008 г., като се използва следната формула:
Енергийна ефективност = (Ep – (Ef + Ei)/ (0,97 Ч (Ew + Ef), където:
Ер е годишното производство на енергия под формата на топлина или електричество; изчислява се, като енергията под формата на електричество се умножава по 2,6, а енергията под формата на топлина, произведена за търговска употреба, се умножава по 1,1 (GJ/годишно);
Ef – годишното количество енергия, вложена в системата от горива, участващи в производството на пара (GJ/годишно);
Ew – годишното количество енергия, съдържаща се в третираните отпадъци, изчислено въз основа на нетната топлинна стойност на изгаряне на отпадъците (GJ/годишно);
Ei – годишният внос на енергия, като се изключват Ew и Ef (GJ/годишно);
0,97 – коефициент на загубите на енергия, дължащи се на дънната пепел и излъчването.
Тази формула се прилага в съответствие с референтния документ за най-добрите налични техники за изгаряне на отпадъци.
(**) Това включва също газификазия и пиролиза, като компонентите се използват като химикали.
(***) Това включва почистване на почвата, водещо до оползотворяване на почвата и рециклиране на неорганични строителни материали.
(****) При отсъствие на друг подходящ код R това може да включва предварителни дейности преди оползотворяването, включително предварителна обработка, като inter alia, разглобяване, сортиране, трошене, уплътняване, пелетизиране, сушене, рязане, кондициониране, преопаковане, разделяне, прегрупиране или смесване преди подлагане на някоя от дейностите с кодове R 1 – R 11.
(*****) Временно съхраняване означава предварително съхраняване по смисъла на § 1, т. 27 от допълнителните разпоредби.
Приложение № 3 към § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби
СВОЙСТВА, КОИТО ОПРЕДЕЛЯТ ОТПАДЪЦИТЕ КАТО ОПАСНИ
H 1       „Експлозивни“ вещества и смеси, които могат да експлодират под въздействие на пламък или които са по-чувствителни към удар или триене от динитробензен.
H 2       „Оксидиращи“ вещества и смеси, които пораждат силно екзотермична реакция при контакт с други вещества, особено със запалими вещества.
H 3-A    „Лесно запалими“:
 – течни вещества и смеси, които имат точка на възпламеняване под 21 °С (включително изключително запалими течности);
 – вещества и смеси, които могат да се нагорещяват и да се възпламеняват при контакт с въздуха при обикновена температура без допълнителна енергия, или
 – твърди вещества и смеси, които могат лесно да се възпламенят при кратък контакт с източник на огън и които продължават да горят или да тлеят след отстраняването на източника на огън, или
 – газообразни вещества и смеси, които са запалими на въздух при обикновено налягане, или
 – вещества и смеси, които при контакт с вода или влажен въздух отделят в опасни количества лесно възпламеними газове.
H 3-Б    „Запалими“ течни вещества и смеси, които имат точка на възпламеняване, равна или по-висока от 21 °С и равна или по-ниска от 55 °С.
H 4       „Дразнещи“ некорозивни вещества и смеси, които при непосредствен, продължителен или повтарящ се контакт с кожата или лигавиците могат да предизвикат възпаление.
H 5       „Вредни“ вещества и смеси, които при вдишване, поглъщане или проникване през кожата могат да причинят смърт или остри и хронични увреждания на здравето.
H 6       „Токсични“ вещества и смеси, включително силно токсични вещества и смеси, които при вдишване, поглъщане или проникване през кожата, могат да причинят смърт или остри и хронични увреждания на здравето.
H 7       „Канцерогенни“ вещества и смеси, които при вдишване, поглъщане или проникване през кожата могат да предизвикат рак или да повишат честотата на раковите заболявания.
H 8       „Корозивни“ вещества и смеси, които при контакт с живи тъкани могат да ги разрушат.
H 9       „Инфекциозни“ вещества, съдържащи жизнени микроорганизми или техни токсини, които са известни или за които има основание да се счита, че предизвикват болести при хората или при други живи организми.
H 10     „Токсични за репродукцията“ вещества и смеси, които при вдишване, поглъщане или проникване през кожата могат да предизвикат или да повишат честотата на ненаследствени вродени увреждания на потомството и/или да увредят мъжката и женската възпроизводителна функция или способност.
H 11     „Мутагенни“ вещества и смеси, които при вдишване, поглъщане или проникване през кожата могат да предизвикат или да повишат честотата на наследствени генетични дефекти.
H 12     Вещества и смеси, които образуват токсични или силно токсични газове при контакт с вода, въздух или киселина.
H 13(*) „Сенсибилизиращи“ вещества и смеси, които, ако се вдишат или проникнат през кожата могат да предизвикат реакция на свръхчувствителност, така че при следваща експозиция на веществото или на сместа се причиняват характерни вредни ефекти.
(*) Доколкото са на разположение методи за изпитване.
H 14     „Токсични за околната среда“ отпадъци, които представляват или могат да представляват непосредствени или забавени рискове за един или повече компонента на околната среда.
H 15     Отпадъци, способни по какъвто и да е начин след обезвреждане да образуват други вещества (например инфилтрат), които притежават едно или повече от свойствата, изброени по-горе.
Забележки:
1. Придаването на свойства на опасност като „токсични“ и „силно токсични“, „вредни“, „корозивни“, „дразнещи“, „канцерогенни“, „токсични за репродукцията“, „мутагенни“ и „опасни за околната среда“ е направено въз основа на критериите по приложение № 1 към Наредбата за реда и начина за класифициране, опаковане и етикетиране на химични вещества и смеси (ДВ, бр. 68 от 2010 г.) или приложение I към Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (ОВ, L 353/1 от 31 декември 2008 г.).
2. Когато е целесъобразно, за опасните смеси се прилагат приложения № 7 и 8 към Наредбата за реда и начина за класифициране, опаковане и етикетиране на химични вещества и смеси или Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) 1907/2006.
Методи на изпитвания
Методите, които се използват, са описани в Регламент (ЕО) № 440/2008 на Комисията от 30 май 2008 г. за определяне на методи за изпитване в съответствие с Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) (ОВ, L 142/1 от 31 май 2008 г.), както и в други свързани с въпроса документи на Европейския комитет по стандартизация (CEN).
Приложение № 4 към чл. 50, ал. 3, т. 2
ПРИМЕРНИ МЕРКИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОТПАДЪЦИ
Мерки, които могат да засегнат рамковите условия, свързани с образуването на отпадъци:
1. Използване на мерки за планиране или други икономически инструменти за насърчаване на ефикасното използване на ресурсите.
2. Насърчаване на изследователската и развойната дейност в областта на достигането на по-чисти и с по-малко отпадъци продукти и технологии, както и разпространяването и използването на резултатите от тази изследователска и развойна дейност.
3. Разработване на ефективни и целесъобразни показатели за натиска върху околната среда, свързан с образуването на отпадъци, чиято цел е да допринесе за предотвратяване образуването на отпадъци на всички равнища от сравнения на продуктите на общностно равнище и действия на местни органи до национални мерки.
Мерки, които могат да засегнат фазата на проектиране и производство и разпространение:
4. Насърчаване на съобразеното с околната среда проектиране (систематично отчитане на екологичните аспекти при разработването на продуктите с цел подобряване на „екологичното поведение“ на продукта през целия му жизнен цикъл).
5. Предоставяне на информация относно техниките за предотвратяване образуването на отпадъци с цел улесняване прилагането на най-добрите налични техники от промишлеността.
6. Организиране обучение на компетентните органи по отношение на включването на изисквания за предотвратяване на образуването на отпадъци в разрешенията по чл. 35, ал. 1.
7. Включване на мерки за предотвратяване образуването на отпадъци в инсталациите, които не попадат в обхвата на приложение № 4 от ЗООС. Където е целесъобразно, тези мерки могат да включват оценки или планове за предотвратяване образуването на отпадъци.
8. Използване на разяснителни кампании или оказване финансова подкрепа на бизнеса за вземане на решение или друг вид подкрепа. Вероятно е тези мерки да са особено ефективни, когато са насочени и пригодени за малките и средните предприятия и се осъществяват чрез установени бизнес мрежи.
9. Използване на доброволни споразумения, експертни групи на потребители/производители или секторни преговори с оглед на това съответните предприятия или промишлени сектори да съставят свои собствени планове или цели за предотвратяване образуването на отпадъци или да внесат корекции в продукти или опаковки, от които се получава голямо количество отпадъци.
10. Насърчаване на надеждни системи за екологично управление, включително EMAS и ISO 14001.
Мерки, които могат да засегнат фазата на потребление и употреба:
11. Използване на икономически инструменти като стимули за „чисти покупки“ или въвеждане на задължително заплащане от потребителите за определен продукт или елемент за опаковка, които иначе биха се предоставяли безплатно.
12. Използване на разяснителни кампании и предоставяне на информация, насочена към широката общественост като цяло или към специфични групи от потребители.
13. Насърчаване на надеждни екомаркировки.
14. Споразумения с производителите, като например работа на експертни групи за съответните продукти, каквато е практиката в рамките на интегрираните политики за продуктите, или с търговците на дребно по въпросите за наличие на информация във връзка с предотвратяване образуването на отпадъци и за продукти с по-малко отрицателно въздействие върху околната среда.
15. В контекста на обществените и корпоративните поръчки – включване на критерии за защита на околната среда и предотвратяване образуването на отпадъци, в обявите за търгове и в договорите съгласно Наръчника за екологичните обществени поръчки, публикуван от Комисията на 29 октомври 2004 г.
16. Насърчаване на повторната употреба и/или поправка на подходящи изхвърлени продукти или на техните компоненти чрез използването на образователни, икономически, логистични или други мерки като например създаване или подкрепа на акредитирани центрове и мрежи за поправка и повторна употреба най-вече в гъсто населените райони.
Приложение № 5 към § 20 от преходните и заключителните разпоредби
Поре-ден
Вид на
съоръжението
Местоположение на съоръжението
Оператор
Срок
1.
Шламоотвал
гр. Девня, община Девня, област Варна
„Полимери“ – АД, Девня
31.12.2011 г.
2.
Сгурошламоотвал „Падина“
с. Падина, община Аврен, област Варна
„Солвей Соди“ –
АД, Девня
31.12.2014 г.
3.
Сгуроотвал
с. Езерово, община Белослав, област Варна
„ТЕЦ Варна“ – ЕАД,
с. Езерово, община Белослав
Първа секция на сгуроотвала – 01.01.2013 г.
Втора секция на сгуроотвала – 31.12.2014 г.
4.
Сгуроотвал
гр. Свищов, община Свищов, област Велико Търново
„ТЕЦ Свилоза“ –
АД, Свищов
Четвърта секция на сгуроотвала – 31.12.2014 г.
5.
Сгуроотвал
гр. Горна Оряховица, община Горна Оряховица, област Велико Търново
„Захарни заводи“ –
АД, Горна Оряховица
31.12.2014 г.
6.
Сгуроотвал
гр. Видин, община Видин, област Видин
„Видахим“ –
АД, Видин
Трета секция на сгуроотвала – 31.12.2014 г.
7.
Сгуроотвал
гр. Русе, община Русе, област Русе
„Топлофикация –
Русе“ – ЕАД,
ТЕЦ Русе-Изток
Северен сектор на сгуроотвала – 31.12.2014 г.
8.
Сгуроотвал „Кудин дол“
гр. Перник, община Перник, област Перник
„Топлофикация –
Перник“ –
ЕАД, Перник
31.12.2014 г.
9.
Сгуроотвал „Каменик“
с. Каменик, община Бобошево, област Кюстендил
„ТЕЦ Бобов дол“ –
ЕАД, с. Големо село,
община Бобов дол
Едната секция на сгуроотвала – 01.01.2013 г.
Втората секция на сгуроотвала – 31.12.2014 г.
10.
Сгуроотвал „Горен бюк“
Димитровград, община Димитровград, област
Хасково
„ТЕЦ Марица 3“ –
АД, Димитровград
31.12.2011 г.
При експлоатация на централата под 20 000 часа в периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2015 г.
11.
Сгуроотвал „Галдушки ливади“
Димитровград, община Димитровград, област
Хасково
„ТЕЦ Марица 3“ –
АД, Димитровград
31.03.2014 г.
При експлоатация на централата под 20 000 часа в периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2015 г.

Глава втора от ЗУO 2012

юли 17, 2012 от  
Публикувано в Скрап България

 

Глава втора
ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ОТГОВОРНОСТИ
Раздел I
Задължения на лицата, извършващи дейности с отпадъци
Чл. 7. (1) Лицата, при чиято дейност се образуват отпадъци, и притежателите на
отпадъци ги третират самостоятелно или ги предоставят за събиране,
транспортиране и третиране на лица, които имат право да извършват тези
дейности в съответствие с този закон.
(2) Когато отпадъците са предадени за подготовка преди оползотворяване
или обезвреждане, не отпада отговорността на първоначалния причинител
или притежател за извършване на цялостното оползотворяване или обезвреждане
на отпадъците.
(3) Случаите и условията за носене на отговорност от първоначалния причинител
на отпадъците по цялата верига от тяхното събиране до третирането им, както
и за споделяне и прехвърляне на отговорността между лицата, участващи във
веригата за събиране и третиране, се определят с наредбите по чл. 13, ал. 1 и чл
. 43, без това да засяга прилагането на Регламент (EО) № 1013/2006 на Европейския
парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци, наричан
по-нататък „Регламент (ЕО) № 1013/2006“.
(4) Лицата, които събират и транспортират отпадъци, ги предават за третиране в
подходящи инсталации, като спазват разпоредбите на този закон.
(5) Отговорността за организиране управлението на масово разпространени
отпадъци се поема от производителя на продукта, в резултат на чиято употреба
се образуват отпадъците, при условията на закона.
Чл. 8. (1) Предаването и приемането на производствените, строителните и
елно или регистрационен документ по чл. 35 за съответната дейност и площадка за
отпадъци със съответния код съгласно наредбата по чл. 3 за класификация на отпадъците.
(2) Притежателите на отпадъци са длъжни:
1. да изпълняват разпоредбите за събиране, транспортиране и третиране на отпадъците;
2. да поддържат в постоянна изправност и нормално действие съоръженията си за
третиране на отпадъци;
3. да предприемат всички мерки за несмесване на:
а) опасни отпадъци с други опасни отпадъци или с други отпадъци, вещества или
материали; смесването включва и разреждането на опасни вещества;
б) оползотворими отпадъци с неоползотворими отпадъци;
4. да организират безопасно съхраняване на отпадъците, за които не може да бъде
осигурено третиране в съответствие с изискванията на този закон, на територията
на Република България;
5. при наличие на опасни отпадъци да определят отговорно лице и да организират
безопасното им управление;
6. да водят отчетност за отпадъците по реда, определен с този закон и подзаконовите
нормативни актове по прилагането му;
7. в момента на поискването да осигуряват достъп на контролните органи до
съоръженията, в които се образуват отпадъци, до съоръженията за съхраняване
и третиране на отпадъците и до документацията по отпадъците;
8. да осигурят инструктаж и периодично обучение на персонала, който работи с
опасни отпадъци;
9. да предвидят и осъществят необходимите мерки за неразпространяване на
замърсяване след закриване на обектите и дейностите, както и на инсталацията или
съоръжението за третиране на отпадъци;
10. да предвидят необходимите финансови средства за:
а) изпълнение на плана за мониторинг;
б) закриване на инсталацията или на съоръжението за третиране на отпадъци;
в) следоперативен мониторинг и контрол;
11. да уведомяват компетентните органи за предстоящи промени на суровините
и технологичните процеси, които биха довели до изменение в количеството или
вида на образуваните отпадъци и техните опасни свойства.
(3) Притежателите на опасни отпадъци по ал. 2 могат да извършат смесване на
отпадъци, при условие че:
1. дейността по смесване се извършва от лица, които притежават разрешение
или комплексно разрешително по чл. 35;
2. изискванията по чл. 1, ал. 3 са изпълнени и не се увеличава вредното
ъздействие на управлението на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда, и
3. дейността по смесване отговаря на най-добрите налични техники.
(4) Когато опасните отпадъци са смесени по начин, който противоречи на изискванията
на този закон, се извършва разделяне, когато това е възможно и необходимо, съобразно
критериите за техническа и икономическа осъществимост, при спазване на изискванията
на чл. 1, ал. 3.
(5) За смесени отпадъци, образувани от домакинствата, не се прилагат изискванията на закона
относно:
1. контрол на опасни отпадъци;
2. забрана за смесване на опасни отпадъци по ал. 2, т. 3, буква „а“;
3. етикетиране на опасни отпадъци;
4. водене на документация за опасни отпадъци по глава четвърта, раздел I.
(6) Разпоредбите на този закон относно етикетиране и документация за опасни
отпадъци не се прилагат за отделни фракции от опасни отпадъци, образувани от
домакинства, до приемането им за събиране, обезвреждане или оползотворяване
от лице, притежаващо съответното разрешение.
Чл. 9. (1) Забранява се въвеждането в експлоатация на строежи по реда на
акона за устройство на територията без наличие на разрешение, комплексно
разрешително или регистрационен документ по чл. 35 за дейности с отпадъци
, когато такъв се изисква.
(2) Забранява се въвеждането в експлоатация по реда на Закона за устройство
на територията на депа за опасни и неопасни отпадъци без наличие на определен
размер на обезпеченията за закриване и следексплоатационни грижи на площадките
на депа в съответствие с чл. 60.
Чл. 10. (1) Строителството, разрушаването на законни сгради и съоръжения и
доброволното премахване на незаконни строежи или на негодни за ползване или
застрашаващи сигурността строежи се извършва по начин, осигуряващ последващото
оползотворяване, в т.ч. рециклиране на образуваните строителни отпадъци в
съответствие с изискванията на наредбата по чл. 43, ал. 4.
(2) При строителство, разрушаване на законни строежи и доброволно премахване на
незаконни строежи или на негодни за ползване или застрашаващи сигурността строежи
възложителят носи отговорност за изпълнението на целите, свързани с подготовка за
повторна употреба, рециклиране и друго оползотворяване на материали от строителни
отпадъци, съгласно чл. 32, ал. 1.
(3) Принудителното премахване на незаконни строежи или на негодни за ползване или
застрашаващи сигурността строежи се извършва от собственика или изпълнителя на
разрушаването селективно по материали.
(4) Кметът на съответната община отговоря за предаването на отделените строителни
отпадъци по време на принудителното премахване на строежи, за оползотворяване на
материалите и за влагане на рециклирани строителни материали, включително за
покриването на разходите за извършване на дейностите по транспортиране и третиране.
(5) Разходите за извършване на дейностите по транспортиране и третиране на строителни
отпадъци, получени в резултат на принудителното премахване на строеж, са за сметка на
извършителя на незаконния строеж или на собственика на сградата или съоръжението.
Въз основа на влязла в сила заповед за премахване на строежа и протокол за извършените
разходи за дейностите по транспортиране и оползотворяване на отпадъците кметът на
съответната община подава заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение за
събиране на вземането от задължените лица по реда на чл. 417, т. 2 от Гражданския
процесуален кодекс.
(6) Възложителят на обществени поръчки за проектиране и изпълнение на строежи, с
изключение на премахване на строежи, включва в условията за избор на изпълнител и в
договорите за възлагане задължения към изпълнителите за влагане на рециклирани
строителни материали съгласно изискванията на наредбата по чл. 43, ал. 4.
(7) Произведените продукти от рециклиране на строителни отпадъци, които се пускат на
пазара в Република България и са предназначени за трайно влагане в строежите или части
от тях, трябва да осигуряват изпълнението на основните изисквания към строежите въз
основа на експлоатационните им показатели, определени в техническите спецификации,
както и на нормативните изисквания за тяхната употреба в зависимост от областта на
приложението им.
Чл. 11. (1) Възложителят на строителни и монтажни работи по смисъла на § 5, т. 40 от
допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, с изключение на
текущи ремонти, и възложителят на премахване на строежи изготвят план за
управление на строителни отпадъци в обхват и съдържание, определени с наредбата
по чл. 43, ал. 4.
(2) Изискването по ал. 1 не се прилага за:
1. разрушаване на сгради с разгъната застроена площ (РЗП) под 100 кв. м;
2. реконструкция, основен ремонт и/или промяна предназначението на строежи с
РЗП, по-малка от 500 кв. м;
3. строеж на сгради с РЗП, по-малка от 300 кв. м;
4. разрушаване на негодни за ползване или застрашаващи сигурността строежи,
когато тяхното премахване е наредено по спешност от компетентен орган.
(3) Планът по ал. 1 се включва в обхвата на инвестиционните проекти по глава
oсма от Закона за устройство на територията, а за обектите, за които не се изисква
одобрен инвестиционен проект, се изготвя като самостоятелен план.
(4) Плановете за управление на строителни отпадъци се одобряват:
1. за строежи, за които се изисква одобрен инвестиционен проект – като част от
процедурата за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти по реда на
лава осма, раздел II от Закона за устройство на територията от органа, отговорен за
тяхното одобряване;
2. за обекти, за които не се изисква одобрен инвестиционен проект – от кмета на
община или оправомощено от него длъжностно лице, на чиято територия се
реализира проектът.
(5) Компетентният орган по ал. 4 може да изисква предоставяне на допълнителна
информация или отстраняване на нередовностите в случай на несъответствие с
изисквания на наредбата по чл. 43, ал. 4, като изпраща мотивирано становище до
заявителя не по-късно от 15 дни от получаване на плана.
(6) В случаите по ал. 4, т. 2 кметът на общината одобрява плана за управление на
строителни отпадъци или мотивирано отказва одобрението му в срок до един месец
от получаването на плана или от отстраняването на нередовностите и/или предоставянето
на допълнителната информация.
(7) Отказът за одобрение на плана може да бъде обжалван по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
(8) Одобрението на плана за управление на строителни отпадъци включва
проверка на съответствието с целите за рециклиране и оползотворяване на
строителни отпадъци.
(9) Изпълнението на плана за управление на строителни отпадъци и състоянието
на обектите се установяват:
1. за строежите, за които се упражнява строителен надзор – с окончателния
доклад по чл. 168, ал. 6 от Закона за устройство на територията на лицето,
упражняващо строителен надзор, в който се описва изпълнението на целите за
оползотворяване и рециклиране на строителни отпадъци и целите за влагане на
рециклирани строителни материали при изпълнението на проекта, като се прилагат
и копия на първични счетоводни документи, доказващи предаването на отпадъците на
лица, притежаващи разрешение или регистрационен документ за извършване на дейности с
тпадъци;
2. за строежите, за които не се упражнява строителен надзор – с отчет до кмета на
общината по образец съгласно наредбата по чл. 43, ал. 4, в който се описва
изпълнението на целите за оползотворяване и рециклиране на строителни о
тпадъци и целите за влагане на рециклирани строителни материали при
реализацията на проекта, като се прилагат и копия на първични счетоводни документи,
доказващи предаването на отпадъците на лица, притежаващи разрешение или
регистрационен документ за извършване на дейности с отпадъци.
(10) Документите по ал. 9 се представят на органа, одобрил инвестиционния
проект или плана за управление на строителни отпадъци, както и на
директора на регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), на
чиято територия се извършват строително-монтажните работи или разрушаването.
Чл. 12. Собствениците на пътищата по чл. 8 от Закона за пътищата отговарят за:
1. почистването от отпадъци на пътя, земното платно, пътните съоръжения,
, т. 1 – 3, 6, 9 и 10 от допълнителните разпоредби на Закона за пътищата;
2. осигуряването на съдове за събиране на отпадъците и транспортирането им
до съоръжение за тяхното третиране.

Указ 257 – Законът за управление на отпадъците да се обнародва

юли 16, 2012 от  
Публикувано в Скрап България

Закон за управление на отпадъците
УКАЗ № 257
На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ:
Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за управление на отпадъците,
приет от ХLI Народно събрание на 28 юни 2012 г.
Издаден в София на 9 юли 2012 г.
ЗАКОН
за управление на отпадъците
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Този закон регламентира мерките и контрола за защита
на околната среда и човешкото здраве чрез предотвратяване или
намаляване на вредното въздействие от образуването и управлението
на отпадъците, както и чрез намаляване на цялостното въздействие о
т използването на ресурси и чрез повишаване ефективността на това
използване.
(2) С този закон се определят изискванията към продуктите, които в
процеса на
тяхното производство или след крайната им употреба образуват опасни и/или
масово разпространени отпадъци, както и изискванията за разширена
отговорност на производителите на тези продукти с цел насърчаване на
повторната употреба, предотвратяването, рециклирането и друг вид
оползотворяване на образуваните отпадъци.
(3) Управлението на отпадъците има за цел да се предотврати или
намали вредното им въздействие върху човешкото здраве и околната
среда и се осъществява в съответствие с изискванията на нормативните актове относно:
1. опазване на водата, въздуха, почвата, растенията и животните;
2. шума и миризмите, и
3. опазване на природната среда и местата, които са обект на специална защита.
Чл. 2. (1) Този закон се прилага за:
1. битови отпадъци;
2. производствени отпадъци;
3. строителни отпадъци;
4. опасни отпадъци.
(2) Този закон не се прилага за:
1. радиоактивни отпадъци;
2. отпадъчни газове, изпускани в атмосферния въздух;
3. земя (in situ), включително неизкопана замърсена почва и
трайно свързани със земята сгради;
4. незамърсена почва и други материали в естествено състояние,
изкопани по време на строителни дейности, когато е сигурно, че
материалът ще бъде използван за целите на строителството в
естественото си състояние на площадката, от която е изкопан;
5. излезли от употреба експлозиви;
6. фекална материя, различна от класифицираната в т. 8, слама и
други естествени неопасни материали от селското или горското
стопанство, използвани в земеделието и лесовъдството, или за
производството на енергия от такава биомаса чрез процеси или методи,
които не увреждат околната среда и не застрашават човешкото здраве;
7. отпадъчни води;
8. странични животински продукти, включително преработени продукти,
по Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета
от 21 октомври 2009 г., за установяване на здравни правила относно
странични животински продукти и производни продукти, непредназначени
за консумация от човека и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002
(Регламент за страничните животински продукти) (ОВ, L 300/1 от 14 ноември 2009 г.),
наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1069/2009“, с изключение на
предназначените за изгаряне, депониране или използване в съоръжение за
биогаз или компост;
9. трупове на умрели, но не заклани животни, включително такива,
които са убити, за да се прекрати разпространението на епизоотични болести,
и които се обезвреждат в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009;
10. отпадъци, получени от проучването, добива, преработването и
съхраняването на минерални суровини и при експлоатация на кариери
по Закона за подземните богатства и класифицирани като „минни отпадъци“;
11. седименти, преместени в повърхностни води с цел управление на
водите и водните обекти или предотвратяване на наводнения, или
намаляване на последствията от наводнения и засушаване, или рекултивация
на земи, ако е доказано, че това не противоречи на други закони и
седиментите нямат опасни свойства.
Чл. 3. (1) Класификацията на отпадъците се определя с наредба на
министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването.
(2) Класификацията по ал. 1 се извършва според списъка на отпадъците,
установен с Решение 2000/532/ЕО на Комисията от 3 май 2000 г. за замяна н
а Решение 94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъците в съответствие
с член 1, буква „а)“ от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците
и Решение 94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци
в съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно
опасните отпадъци. Списъкът на отпадъците включва опасни отпадъци, отчита
произхода и състава на отпадъците и когато това е необходимо – пределните
допустими стойности за концентрация на опасни вещества.
(3) Списъкът на отпадъците по ал. 2 е задължителен по отношение на
пределянето на отпадъците, които трябва да бъдат смятани като опасни.
Включването на вещество или предмет в списъка не означава, че то е отпадък
при всички обстоятелства. Вещество или предмет се смята за отпадък само когато
отговаря на определението по § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби.
(4) Определен отпадък може да бъде смятан за опасен, дори и да не е включен
като опасен в списъка на отпадъците в случаите, когато проявява едно или повече
от свойствата, посочени в приложение № 3.
(5) Когато са налице безспорни доказателства, че даден отпадък, който е включен
в списъка за опасни отпадъци, не проявява никое от изброените в приложение № 3
свойства, той може да бъде смятан за неопасен.
(6) Прекласификацията на опасните отпадъци като неопасни отпадъци не може да
се извършва чрез разреждане или смесване на отпадъците с цел намаляване на
началните концентрации на опасни вещества до нива под пределните допустими
стойности за концентрация на опасни вещества, определящи отпадъците като
опасни.
(7) Вземането на проби и анализите на състава и свойствата на отпадъците с цел
установяване на декларираните данни и класификация на отпадъците се извършва
от акредитирани лаборатории.
Чл. 4. (1) Вещество или предмет, които са резултат на производствен процес,
чиято основна цел не е тяхното производство, представляват страничен п
родукт, а не отпадък по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби,
само ако са спазени едновременно следните условия:
1. по-нататъшната им употреба е ясно определена;
2. съществува възможност за прякото им използване без специално
допълнително преработване, което се отличава от обикновената
производствена практика;
3. са получени като неразделна част от производствен процес;
4. по-нататъшната им употреба е законна, т.е. отговарят на всички
приложими изисквания към продуктите, опазването на околната среда и
човешкото здраве, свързани с конкретната им употреба, и няма да доведат
до цялостно вредно въздействие върху околната среда или човешкото здраве.
(2) Определянето на дадено вещество или предмет като страничен продукт се
извършва
с мотивирано решение на министъра на околната среда и водите за всеки о
тделен случай съобразно критерии, определени с акт на Европейската комисия.
Чл. 5. (1) Определени отпадъци престават да бъдат отпадъци по смисъла на § 1,
т. 17 от допълнителните разпоредби, когато са преминали през процес на
оползотворяване
, включително рециклиране, и отговарят на критерии, съобразени със следните
условия:
1. за използването на веществото или предмета за специфични цели е налична
възприета практика;
2. за веществото или предмета съществува пазар или търсене;
3. веществото или предметът отговарят на техническите изисквания за
специфичните цели и са в съответствие с нормативните изисквания и
стандарти, приложими към продуктите;
4. употребата на веществото или предмета няма да доведе до вредно
въздействие върху околната среда или човешкото здраве.
(2) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него
длъжностно лице определя с мотивирано решение за всеки отделен случай
дали определен отпадък престава да бъде смятан за такъв, освен в случаите,
когато с акт на Европейската комисия са определени задължителни критерии
по ал. 1, включващи пределно допустими стойности за замърсителите и правила
за отчитане на вредните въздействия на веществото или предмета върху околната
среда.
(3) Отпадък по ал. 1 се отчита за изпълнение на целите за оползотворяване и
рециклиране, определени в този закон, когато са изпълнени изискванията за рециклиране
(4) Министърът на околната среда и водите е национален компетентен орган по
прилагане на Регламент (ЕС) № 333/2011 на Съвета от 31 март 2011 г. за установяване
на критерии за това, кога определени типове скрап престават да бъдат отпадъци
по Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 94/2 от 8 април 2011 г.),
наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 333/2011“.
Чл. 6. (1) Компетентните органи по този закон и лицата, при чиято дейност се
образуват и/или третират отпадъци, прилагат следния приоритетен ред (йерархия)
при управлението на отпадъците:
1. предотвратяване на образуването им;
2. подготовка за повторна употреба;
3. рециклиране;
4. друго оползотворяване, например оползотворяване за получаване на енергия;
5. обезвреждане.
(2) Отклонения от йерархията по ал. 1 се допускат за специфични потоци от
стното въздействие на образуването и управлението на такива отпадъци.
(3) При прилагането на йерархията по ал. 1 се вземат предвид общите
ринципи за опазване на околната среда, като предпазни мерки и устойчивост,
техническата осъществимост и икономическата приложимост, опазване на ресурсите,
както и цялостното въздействие върху околната среда, човешкото здраве, икономиката
и обществото в съответствие с чл. 1, ал. 1 и 3.

Залезът на един печеливш бизнес

юли 9, 2012 от  
Публикувано в Скрап България

Злоупотребата с нещо не е причина да се ограничи употребата. През последните две години обаче един бизнес за 2.2 млрд. лв. системно понася законодателни ограничения заради кражби за 15 млн. лв. Става въпрос за търговията с черни и цветни метали. Под 1% от отпадъците, които се предават в пунктовете, са крадени. Кражбите обаче са единственият мотив, с който управляващите в два поредни закона ограничават съществуването на този бранш и се опитват да го одържавят.

Половината площадки затварят
За една година 1166 от общо 2300-те площадки за изкупуване на скрап са подали документи за затваряне заради рестриктивното законодателство. С току-що гласувания нов закон за управление на отпадъците съществуването на голяма част от действащите фирми също е поставено под въпрос. Тези, които успеят да отговорят на високите изисквания, ще работят само две години, когато общините ще трябва по същия закон да направят свои площадки и да задължат гражданите да им предават безплатно своите отпадъци.
Ограниченията за работа са драстични и фирмите за търговия с черни и цветни метали ще сезират за тях президента, Конституционния съд и пет дирекции в Европейската комисия. Това стана ясно на семинар за новия закон, организиран от двете неправителствени организации, които обединяват фирмите за търговия с черни и цветни метали – Българската асоциация по рециклиране и Асоциацията на рециклиращата индустрия. Санитарният минимум България да остане чиста е 1200 площадки за изкупуване на стари автомобили, гуми, масла, батерии, домашна битова техника.
Според сега действащия закон през миналата година беше въведено ограничение площадки да има само в общини с одобрени общи устройствени планове. Две трети от кметствата в България обаче нямат такива планове и това не е по вина на фирмите на тяхна територия. Ограничението беше обявено за противоконституционно от Конституционния съд и отпадна. Междувременно обаче фирмите подадоха заявления за затваряне. Други пък не успяха да отговорят на изискванията за прелицензиране – 3000 лв. за нов лиценз за площадка и още около 2000 хил. евро за 24-часово наблюдение и съхранение на записите за една година на всеки обект.
Нови ограничения за фирмите
В новия закон са предвидени нови ограничения за работа на фирмите, които те трябва да изпълнят и да работят още две години. Всяка фирма трябва да внесе банкова гаранция от 25 хил. за работа с черни и цветни метали, а отделно от това – по 5000 лв. на площадка. При съмнение за нарушение инспекторите на екоминистерството усвояват гаранцията и затварят площадката на принципа на предварителното изпълнение и след това фирмата ще трябва да чака съдебно решение до 2 години, ако иска да докаже, че инспекторите не са прави.
Другото ограничение, което компаниите смятат за нарушение на конституцията и на европейското право, е задължението общините до две години да направят собствени площадки, като гражданите ще бъдат длъжни да предават там безплатно своите отпадъци, тъй като в противен случай подлежат на глоба. Старите коли, телевизори, печки и компютри и всички метали трябва да се предават само там и само безплатно. Заради липсата на силна индустрия, която да отделя големи количества скрап, фирмите разчитат да изкупуват необходимите количества за металургията и от гражданите. 

Вариантите за общините
“Тъй като има действащ бизнес за изкупуване, общините нямат право на европари за строежа на площадките. Ако държавата им помогне, това ще бъде държавна помощ. Така че общините трябва да отделят средства за строежа от местните данъци и такси, което на практика означава да увеличат такса смет. С общинските площадки общините ще се превърнат в монополист в събирането на отпадъците и ще печелят от тях. Всичко това ще стане за сметка на собствените им граждани, тъй като никъде в ЕС не е забранено възмездното предаване на стари уреди, за които гражданите са платили екотакси, и, разбира се, за сметка на работещ бизнес”, коментира Борислав Малинов, председател на Българската асоциация по рециклиране.
Асоциацията моли президента да наложи вето на този текст и ще сезира за това дирекциите за защита на потребителите, конкуренцията, за предприятията, за околна среда на Европейската комисия.

Следваща страница »