"Най-ценната стока, която знам е информацията" - Gordon Gekko / Wall Street

OЦК : Търг за жп цистерни

август 8, 2013 от  
Публикувано в Скрап България

Обявиха още един търг за разпродажба на имущество на ОЦК Кърджали. Частен съдебен изпълнител е насрочил за 30 август публична продан на 49 жп цистерни на бившия металургичен комбинат. Искът е заведен от кредитори на ОЦК. Продаваните цистерни са с начална цена от 20 хил. до 43 хил. лв., а общата им стойност е над 1,7 млн. лв. През 2012 г. и началото на 2013 г. бяха продадени сгради и движими имущества от заводското оборудване на ОЦК за над 18 млн. лв., чийто собственик стана фирма ”Хармони 2012″.

Указ 257 – Законът за управление на отпадъците да се обнародва

юли 16, 2012 от  
Публикувано в Скрап България

Закон за управление на отпадъците
УКАЗ № 257
На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ:
Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за управление на отпадъците,
приет от ХLI Народно събрание на 28 юни 2012 г.
Издаден в София на 9 юли 2012 г.
ЗАКОН
за управление на отпадъците
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Този закон регламентира мерките и контрола за защита
на околната среда и човешкото здраве чрез предотвратяване или
намаляване на вредното въздействие от образуването и управлението
на отпадъците, както и чрез намаляване на цялостното въздействие о
т използването на ресурси и чрез повишаване ефективността на това
използване.
(2) С този закон се определят изискванията към продуктите, които в
процеса на
тяхното производство или след крайната им употреба образуват опасни и/или
масово разпространени отпадъци, както и изискванията за разширена
отговорност на производителите на тези продукти с цел насърчаване на
повторната употреба, предотвратяването, рециклирането и друг вид
оползотворяване на образуваните отпадъци.
(3) Управлението на отпадъците има за цел да се предотврати или
намали вредното им въздействие върху човешкото здраве и околната
среда и се осъществява в съответствие с изискванията на нормативните актове относно:
1. опазване на водата, въздуха, почвата, растенията и животните;
2. шума и миризмите, и
3. опазване на природната среда и местата, които са обект на специална защита.
Чл. 2. (1) Този закон се прилага за:
1. битови отпадъци;
2. производствени отпадъци;
3. строителни отпадъци;
4. опасни отпадъци.
(2) Този закон не се прилага за:
1. радиоактивни отпадъци;
2. отпадъчни газове, изпускани в атмосферния въздух;
3. земя (in situ), включително неизкопана замърсена почва и
трайно свързани със земята сгради;
4. незамърсена почва и други материали в естествено състояние,
изкопани по време на строителни дейности, когато е сигурно, че
материалът ще бъде използван за целите на строителството в
естественото си състояние на площадката, от която е изкопан;
5. излезли от употреба експлозиви;
6. фекална материя, различна от класифицираната в т. 8, слама и
други естествени неопасни материали от селското или горското
стопанство, използвани в земеделието и лесовъдството, или за
производството на енергия от такава биомаса чрез процеси или методи,
които не увреждат околната среда и не застрашават човешкото здраве;
7. отпадъчни води;
8. странични животински продукти, включително преработени продукти,
по Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета
от 21 октомври 2009 г., за установяване на здравни правила относно
странични животински продукти и производни продукти, непредназначени
за консумация от човека и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002
(Регламент за страничните животински продукти) (ОВ, L 300/1 от 14 ноември 2009 г.),
наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1069/2009“, с изключение на
предназначените за изгаряне, депониране или използване в съоръжение за
биогаз или компост;
9. трупове на умрели, но не заклани животни, включително такива,
които са убити, за да се прекрати разпространението на епизоотични болести,
и които се обезвреждат в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009;
10. отпадъци, получени от проучването, добива, преработването и
съхраняването на минерални суровини и при експлоатация на кариери
по Закона за подземните богатства и класифицирани като „минни отпадъци“;
11. седименти, преместени в повърхностни води с цел управление на
водите и водните обекти или предотвратяване на наводнения, или
намаляване на последствията от наводнения и засушаване, или рекултивация
на земи, ако е доказано, че това не противоречи на други закони и
седиментите нямат опасни свойства.
Чл. 3. (1) Класификацията на отпадъците се определя с наредба на
министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването.
(2) Класификацията по ал. 1 се извършва според списъка на отпадъците,
установен с Решение 2000/532/ЕО на Комисията от 3 май 2000 г. за замяна н
а Решение 94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъците в съответствие
с член 1, буква „а)“ от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците
и Решение 94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци
в съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно
опасните отпадъци. Списъкът на отпадъците включва опасни отпадъци, отчита
произхода и състава на отпадъците и когато това е необходимо – пределните
допустими стойности за концентрация на опасни вещества.
(3) Списъкът на отпадъците по ал. 2 е задължителен по отношение на
пределянето на отпадъците, които трябва да бъдат смятани като опасни.
Включването на вещество или предмет в списъка не означава, че то е отпадък
при всички обстоятелства. Вещество или предмет се смята за отпадък само когато
отговаря на определението по § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби.
(4) Определен отпадък може да бъде смятан за опасен, дори и да не е включен
като опасен в списъка на отпадъците в случаите, когато проявява едно или повече
от свойствата, посочени в приложение № 3.
(5) Когато са налице безспорни доказателства, че даден отпадък, който е включен
в списъка за опасни отпадъци, не проявява никое от изброените в приложение № 3
свойства, той може да бъде смятан за неопасен.
(6) Прекласификацията на опасните отпадъци като неопасни отпадъци не може да
се извършва чрез разреждане или смесване на отпадъците с цел намаляване на
началните концентрации на опасни вещества до нива под пределните допустими
стойности за концентрация на опасни вещества, определящи отпадъците като
опасни.
(7) Вземането на проби и анализите на състава и свойствата на отпадъците с цел
установяване на декларираните данни и класификация на отпадъците се извършва
от акредитирани лаборатории.
Чл. 4. (1) Вещество или предмет, които са резултат на производствен процес,
чиято основна цел не е тяхното производство, представляват страничен п
родукт, а не отпадък по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби,
само ако са спазени едновременно следните условия:
1. по-нататъшната им употреба е ясно определена;
2. съществува възможност за прякото им използване без специално
допълнително преработване, което се отличава от обикновената
производствена практика;
3. са получени като неразделна част от производствен процес;
4. по-нататъшната им употреба е законна, т.е. отговарят на всички
приложими изисквания към продуктите, опазването на околната среда и
човешкото здраве, свързани с конкретната им употреба, и няма да доведат
до цялостно вредно въздействие върху околната среда или човешкото здраве.
(2) Определянето на дадено вещество или предмет като страничен продукт се
извършва
с мотивирано решение на министъра на околната среда и водите за всеки о
тделен случай съобразно критерии, определени с акт на Европейската комисия.
Чл. 5. (1) Определени отпадъци престават да бъдат отпадъци по смисъла на § 1,
т. 17 от допълнителните разпоредби, когато са преминали през процес на
оползотворяване
, включително рециклиране, и отговарят на критерии, съобразени със следните
условия:
1. за използването на веществото или предмета за специфични цели е налична
възприета практика;
2. за веществото или предмета съществува пазар или търсене;
3. веществото или предметът отговарят на техническите изисквания за
специфичните цели и са в съответствие с нормативните изисквания и
стандарти, приложими към продуктите;
4. употребата на веществото или предмета няма да доведе до вредно
въздействие върху околната среда или човешкото здраве.
(2) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него
длъжностно лице определя с мотивирано решение за всеки отделен случай
дали определен отпадък престава да бъде смятан за такъв, освен в случаите,
когато с акт на Европейската комисия са определени задължителни критерии
по ал. 1, включващи пределно допустими стойности за замърсителите и правила
за отчитане на вредните въздействия на веществото или предмета върху околната
среда.
(3) Отпадък по ал. 1 се отчита за изпълнение на целите за оползотворяване и
рециклиране, определени в този закон, когато са изпълнени изискванията за рециклиране
(4) Министърът на околната среда и водите е национален компетентен орган по
прилагане на Регламент (ЕС) № 333/2011 на Съвета от 31 март 2011 г. за установяване
на критерии за това, кога определени типове скрап престават да бъдат отпадъци
по Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 94/2 от 8 април 2011 г.),
наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 333/2011“.
Чл. 6. (1) Компетентните органи по този закон и лицата, при чиято дейност се
образуват и/или третират отпадъци, прилагат следния приоритетен ред (йерархия)
при управлението на отпадъците:
1. предотвратяване на образуването им;
2. подготовка за повторна употреба;
3. рециклиране;
4. друго оползотворяване, например оползотворяване за получаване на енергия;
5. обезвреждане.
(2) Отклонения от йерархията по ал. 1 се допускат за специфични потоци от
стното въздействие на образуването и управлението на такива отпадъци.
(3) При прилагането на йерархията по ал. 1 се вземат предвид общите
ринципи за опазване на околната среда, като предпазни мерки и устойчивост,
техническата осъществимост и икономическата приложимост, опазване на ресурсите,
както и цялостното въздействие върху околната среда, човешкото здраве, икономиката
и обществото в съответствие с чл. 1, ал. 1 и 3.

Евдокия Маниев: “Хората от скрап-бранша са 4 000″

юни 4, 2012 от  
Публикувано в Скрап България

В края на април Европейската комисия заведе дело срещу България в европейския съд в Люксембург заради това, че все още не е въвела разпоредбите на рамковата директива за отпадъците в законодателството си. Брюксел поиска ежедневна глоба от 15 000 евро за страната, докато тя изпълни задължението си. Регламентите на евродирективата са заложени в проекта на нов закон за управление на отпадъците, който обаче заради спорове се бави вече близо година в парламента. След новината министерството на околната среда, което е негов вносител, заяви, че законът ще е готов до месец, преди да се стигне до глобата. Второто му четене в ресорната комисия по околна среда действително вече приключи след около 10 заседания. Предстои финалното му разглеждане в пленарната зала. За новия закон разговаряме със зам.-министъра на околната среда Евдокия Манева

Последно, какъв регламент оставихте в проектозакона за отпадъците за разполагането на пунктовете за скрап? Конституционният съд отмени първоначалния ви вариант те да са само в градове с общ устройствен план, срещу който секторът на металните отпадъци протестираше?

- Последно остана вариантът “устройствен план”, без да се конкретизира, така че това може да е и подробен план (ПУП). Така че няма да се премахват пунктове на основание липса на ОУП.

Тоест, не успяхте и в намерението си да извадите площадките за скрап от жилищните квартали?
- На практика, да. Просто много стриктно ще следим те да спазват останалите изисквания към площадките, записани в закона. Ние ще се противопоставим на това площадки да има в жилищни райони, но в крайна сметка от решенията на общинските администрации ще зависи дали ще бъдат одобрявани подробни устройствени планове (ПУП) за площадки в такива райони.

Не е ли несправедливо и неизпълнимо изискването, което записахте, хората да си предават металните отпадъци само на общински площадки безплатно?
- Ние сме направили своите изследвания и сме установили, че предаването на метали от граждани, които са собственици на такива отпадъци, е изключително рядко. Такива отпадъци обикновено са крадени, така че искаме да прекратим тази практика на обиране на вили, на кражби на метални съоръжения от градска инфраструктура, от гробищни паркове. Така че, според нашите наблюдения обикновеният гражданин няма да бъде засегнат от тази мярка или това ще е минимално. Идеята е да прекратим кражбите като източник на средства за препитание.

Впрочем, от бранша говореха за хиляди заети в този сектор, които ще останат без работа, ако се закрият част от пунктовете. На база проверка, която сме направили с министерството на труда, заетите официално в този бранш, по договори, са около 4 хиляди души в цялата страна – няма никакви 20-30 и т.н. хиляди хора. От бранша може би смятат и тези регулярни групи от събирачи, които уж водят на работа при тях, но де факто те нямат договори. В обобщение, след 2 години гражданите ще изхвърлят доброволно отпадъците си на тези общински площадки, които ще бъдат създадени.

Приемането на закона ще спре ли автоматично наказателната процедура, по която сме заплашени с дело в европейския съд?
- Да. Законът ще бъде приет, преди процедурата да продължи в съда.

Законът въвежда задължение на общините да рециклират 50% от отпадъците си до 2020 г. и поетапни цели. Доколко е реалистично това да бъде свършено, при положение, че те още нямат даже депа, които трябваше да са готови преди около 3 години?
- Напълно е реалистично, това не е кой знае колко голяма цел. Този проблем не може да бъде решен без участие на организациите за разделно събиране и оползотворяване на отпадъци, най-вече на опаковки. Защото те имат техниката, системите за разделно събиране, сепариращите инсталации, които са нужни за това. Така че е необходимо много тясно сътрудничество между общините и организациите за тази цел. И това не е новост – много от кметовете работят отлично с тези организации. Просто в бъдеще тези колективни организации ще помогнат да се събират хартията, пластмасата, металът и стъклото не само от опаковки, а и изобщо.

Тоест, въвеждайки това задължение на общините, се очаква да създадете и повече бизнес за тези организации?
- Не, това е една възможност. Няма никакви пречки, разбира се, общините и сами да си организират тази работа. Както те решат, така ще процедират, но трябва да се знае, че те трябва да изпълнят задължението си. То е за всички страни от ЕС и не можем да правим изключение. Намаляването на количеството смет за депониране е червената нишка в европейската пътна карта за управление на отпадъците.

А какъв дял от боклука си рециклираме сега? На “нулата” ли сме, както се твърди в годишните доклади на Евростат в последните години – истина ли е, че 100 % от сметта отива на депата?
- Не сме на нулата. Този проблем у нас е свързан с организацията на статистическата отчетност в сектора. Единият поток информация е на статистиката (Националният статистически институт), той постъпва от общините, а те не отчитат разделно събрания отпадък от организациите. Вторият поток е информацията, която събира нашата Изпълнителна агенция по околна среда – данни от всички фирми, които пускат на пазара продукти, образуващи отпадък и извършеното разделно събиране от колективните организации на тези фирми. Тези данни не постъпват точно в НСИ и там разполагат с информацията, че от около 3 млн. тона, колкото приблизително са годишно отпадъците в България, едва 36 000 тона се рециклират. Което прави около 1.5 %, тоест под 5-процентния праг, над който рециклирането би представлявало съществена дейност.

В същото време от нашите данни личи, че годишните цели за рециклиране, които поставяме пред организациите по рециклиране, се изпълняват. Възнамеряваме да променим това отчитане. Имахме среща със статистиката и ще изчистим тези различия, за да имаме адекватно статистическо отразяване на това, което реално се прави в България. То не е нула, категорично.

Например, конкретно за отпадъците от опаковки данните ни за свършеното през 2011 г. са, че от 297 000 тона опаковки, пуснати на пазара, са рециклирани 162, 6 хиляди тона. Дори само това прави над 5 % от общото годишно количество отпадъци в България.

Вече сте получили докладите на всички организации, рециклиращи отпадъци (от опаковки, стари електроуреди, стари коли, употребявани автомобилни гуми и масла, батерии и акумулатори – бел. авт.) за свършеното през 2011 г. Проверихте ли всички доклади, какви са резултатите им и този път ще има ли наказани?
- Още не сме проверили всички – на този етап само за опаковките и за електронното и електрическо оборудване (старите електроуреди – бел. авт.). От опаковките имаме наказани само отделни фирми, които не са си плащали таксите за рециклиране в колективните организации. Подобна заповед всеки момент ще бъде качена за електроуредите. Нямаме санкционирани цели организации, като изключвам съдебните дела, които водим.

Визирате “Имакт корпорейшън” (през 2010 г. екоминистерството й отне лиценза, след като установи, че подава неверни данни – бел. авт.)? Докъде стигна драмата с тях?
- Съдебното дело с тях продължава. А междувременно те продължават да осъществяват дейност и да декларират при нас какво са свършили. А ние продължаваме да не им признаваме целите, и да изискваме от тях да си плащат продуктова такса (от фирмите, членове на колективни организации за рециклиране на отпадъците им, които не успеят да докажат, че са си изпълнили годишните цели, държавата изисква да си плащат за нерециклирания боклук по държавно определената “продуктова такса” във фонда към екоминистерството – бел. авт.).

Напоследък често се говори за парите за водна инфраструктура, които ще искаме от ЕС за следващия програмен период (2014 – 2020 г.). Ще има ли пари и за отпадъци в следващата оперативна програма за околна среда или България ще трябва със собствени пари да строи тази инфраструктура?
- Ще има. Все още не е договорен размерът им. Сумата ще бъде значително по-малка от сегашната, от порядъка на 200 милиона евро. Те ще бъдат насочени специално към публично-частните партньорства и дейности, които генерират реален икономически резултат. Например оползотворяване на биоразградимите отпадъци, на газ метан от депата (с който се произвежда електричество и отопление – бел. авт.) – всичко онова, което депата за отпадъци предлагат като ресурс за производство и печалба. Пари за депа в следващия период няма да има.

Какъв е рискът да не усвоим сегашните пари за отпадъци? Ние трябваше с тях да построим всички регионални депа още преди 3 години, но още не сме го направили?
- Няма риск да не ги усвоим, по-скоро няма да ни стигнат. Имаме все още неготови депа от тези общо 57, с които трябва да разполагаме. Има регионални сдружения на общини, които още не са си подготвили проектите за депа.

А има ли опасност някои от тях да не завършат проектите си в срок и да връщат пари?
- Някои от общините, които закъсняват в момента, може би ще бъдат затруднени да се справят със сроковете. Но се надяваме, че ще можем да договорим определени отстъпки и при добра организация на работа ще се спазят сроковете. Трябва да е напълно ясно, че България трябва да има 57 регионални системи за отпадъците, 32 от които вече действат. Други 5 в момента се изграждат. Да, трябваше да сме готови още в средата на 2009 г. с тях и още се бавим, но факт е, че повече от половината общини в България депонират на сметища, които напълно отговарят на изискванията. Общо около 124-те депа действат в момента, но те не са неприемливи – за тях са направени някои компромиси, но те отговарят на повечето критерии за такива съоръжения, не са някогашните сметища. И до 2 години повечето от тях ще бъдат премахнати, за да останат само 57-те регионални депа.

Има ли приблизителна сметка, когато това се случи, с колко ще се оскъпи сметосъбирането и такса смет? Защото концентрацията на депонирането само в 57 точки означава повече транспортни разходи за някои общини.
- Не са правени такива сметки, защото специално заради тези солидарни депа, които ще бъдат изградени с европейски средства, няма причина да се вдига такса смет. Транспортът не е основният разход – има такса депониране, сметопочистването също е много сериозно перо в общинските такси. В момента таксите смет в много от общините се събират в размер, по-голям, отколкото е необходим, за да покрие сегашните разходи. И смятам, че няма проблем в бъдеще тяхното разходване да бъде оптимизирано, така че депонирането в новите депа да не предизвика увеличение на таксите.

Какво се случва с наказателната процедура за устройствения план на Царево? В крайна сметка съдът отмени неговата екооценка, която бе причина за процедурата. Еврокомисията обаче не е закрила процедурата – има ли значение за Брюксел какъв ще е финалът на второто дело, срещу финалното решение, с което беше одобрен планът (финалната заповед е на министерството на регионалното развитие – бел.авт.)?
- Ситуацията в момента е доста абсурдна. Вече беше отменена екологичната оценка, на която е базиран общият устройствен план. Финалната заповед за одобряването му се обжалва, но все още не е решено дали е незаконна. А според нас тя е незаконна, защото заповед за одобряване на ОУП може да се издаде едва след одобрена екооценка. Екооценка е имало, но е била обжалвана, а тя влиза в сила едва след края на делото. Предишният кабинет е избързал. А наказателната процедура няма основание да продължава, след като екооценката е отменена.

Възможен ли е вариантът съдът да реши, че финалното одобрение на плана е законно, при положение, че екооценката, на която то е стъпило, не е?
- Предполагам, всичко е възможно в съда, но се надявам, че няма да изпаднем в тази абсурдна ситуация.

Когато започна наказателната процедура, община Царево обяви, че докато не се решат съдебните дела за плана, тя няма да одобрява никакви подробни устройствени планове (ПУП) по него. Урбанизацията все още ли е замразена по оспорвания план?
- Да, в министерството пристигат многобройни преписки за строителни обекти по обжалвания план и винаги сме ги спирали. Замразена е.

Докъде стигна спорът ви с фирма “Юлен”? Миналата година обявихте, че е заела повече площ от позволената й по концесионния договор за ски-зона Банско. През зимата обаче имаше световна ски-купа и половината правителство и парламент се изсипа там, с ред суперлативи за ски-зоната и първенството. Възможно ли е правителството и премиерът да ви вържат ръцете и да не накажете фирмата?
- По-миналата седмица имахме поредна среща с фирмата за изясняване на границите. Този спор продължава. За нас е очевидно, че има разминаване между плана на ски-зоната и реализацията й, а според техните измервания няма разминаване.

Не мисля, че някой ще ни върже ръцете, но защо нещата трябва да се свеждат до наказания? Важното е да решим какво става с границите и този въпрос още не е изчистен.

”Надин Комерс” с площадка в Бургас

февруари 26, 2012 от  
Публикувано в Скрап България

Община Бургас
съобщава, че във връзка с изискванията на Закона за опазване на околната среда и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействие върху околната среда в Община Бургас е постъпила информация за инвестиционни предложения:

“Обособяване на площадка за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали” с инвеститор “Надин Комерс” ЕООД, гр. Нови Искър Местоположение на инвестиционното предложение: гр.Бургас, поземлен имот 07079.605.268, ПЗ “Север”;

“Обособяване на площадка за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали” с инвеститор “Русалка 81″ ЕООД, с. Равда, общ. Несебър Местоположение на инвестиционното предложение: гр.Бургас, имот №082025, местност “Хайнлъка”;

Материалите за инвестиционните намерения са на разположение на интересуващите се всеки работен ден от 8:30 до 12:30 и от 13:15 до 17:15 часа в Дирекция “Опазване на околната среда”, ул.”Шейново” N 24, ет.2 стая 1

180 общини без площадки

февруари 14, 2012 от  
Публикувано в Скрап България

Близо 180 общини са застрашени да останат без площадки за събиране и рециклиране на черни и цветни метали след 15 февруари. Причината за това е, че те нямат актуален действащ общ устройствен план /ОУП/, който се изисква след промените в Закона за управление на отпадъците. Само в 87 общини, които имат такива планове за цялата община или за част от нея, фирмите, които търгуват с черни и цветни метали, ще могат да продължат работата си и ще имат право да откриват нови площадки. Металните отпадъци от цялата страна ще могат да се събират и рециклират само на лицензираните площадки там. Разпоредбите предвиждат още дейностите с отпадъци от черни и цветни метали да се извършват само на площадки, разположени на територии, определени с общи устройствени планове за производствени и складови дейности, на пристанища за обществен транспорт с национално и регионално значение и на обекти на железопътната инфраструктура със стопанско предназначение.
Общините трябва да изработят ОУП и ясно да се дефинират зоните за отпадъци, както и да минат екологична оценка, защото това е изключително важна тема и трябва да бъде разгледана от всички гледни точки. По време на разглеждането на проекта за ОУП в София беше направена именно екологична оценка. След това за всяка една от площадките беше активиран подробен устройствен план съгласно наредбите на екоминистерството. Това заяви заместник-кметът на Столична община по направление „Зелена система, екология и земеползване“ Мария Бояджийска.
Според експерти промените в нормативите противоречат на разпоредбите на Закона за устройството на територията /ЗУТ/, който според тях допуска в определени случаи подборният устройствен план да изпълнява същата роля както общия устройствен план на населеното място. Това по своята същност създава условия за порочна практика по прилагане на законови разпоредби и способства за административен произвол.
Отговорността за изработването на общ устройствен план е изцяло в правомощията на общинските власти. Бизнесът няма никакви лостове за въздействие на този процес. В същото време именно фирмите са наказвани с най-тежки санкции, като им се отказва възможността да работят, защото общините нямат общ устройствен план, коментира Иво Георгиев -председател на Гражданската инициатива на търговците на черни и цветни метали и тяхното рециклиране. Според него съгласно готвените промени близо 80% от изградени вече площадки на територията на общини, които нямат ОУП, трябва да бъдат закрити, което от своя страна означава, че и направените инвестиции в тях ще бъдат безвъзвратно изгубени.
Градоустройственият план на община Хасково например е приет през 1979 г. и е изтекъл през 2000 г., без след това да е актуализиран. Така 16 фирми, работещи там, не могат да представят документите, изисквани по закона, е становището на Българската стопанска камара /БСК/.
Всички резки движения не могат да бъдат приветствани. В същото време позицията на държавата може да бъде разбрана в посока да вкара ред в този бранш, за да се ограничат кражбите и да се пресече дейността на сивия сектор, коментира Филип Алексиев – изпълнителен директор на „Мак метал холдинг“ АД. Според него всичко това не е приемливо за обществото, но и за самия бранш и фирмите, които се занимават със събиране и рециклиране на отпадъци. Едни недостатъчно премислени мерки по-скоро биха навредили на легалния бизнес. От една страна, тези фирми дават огромен брой работни места, от друга страна, рециклирането, втората употреба на вторични суровини, е много по-икономически ефективно, посочи Алексиев. По думите му, трябва да се намери компромис от гледна точка на това, че във всяка една община и населено място, където населението и бизнесът генерират отпадъци, трябва да бъде дадена адекватна възможност тези отпадъци да бъдат събирани, рециклирани и повторно употребявани. По информация от Гинка Чавдарова -изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България, при последното гледане на законопроекта в НС министър Нона Караджова е казала, че предложението за отпадане на спорния текст е прието. Съществуването и дейността на площадки за събиране и рециклиране на черни и цветни метали не е е свързано с наличието или неналичието на устройствени планове, текстът е по-различен, но какъв е окончателният вариант, ние не знаем, защото още се дебатира в НС, коментира още Чавдарова.

 

 

 

 

klasa.bg

Новия ЗУО задължава кметовете

декември 1, 2011 от  
Публикувано в Скрап България

Кметовете на общините се задължават да осигурят площадки за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци от домакинствата в населени места с над 10 000 жители.
Това е записано в промените в Закона за управление на отпадъците, приети от парламента на първо четене .

Документът задължава кметовете да осигурят площадки и за едрогабаритните отпадъци, а също и за всички опасни и строителни отпадъци, както и отпадъци от черни и цветни метали.

Системите за разделно събиране на битовите отпадъци от домакинствата трябва задължително да включват всички населени места с население над 5000 жители и всички курорти.

Досега законът задължаваше бизнеса да преработва отпадъците от опаковки, като даваше възможност на фирмите да правят това чрез организации за колективно оползотворявене на боклука.
Често обаче заради бездействие или незаинтересованост от страна на общините тези организации на практика бяха възпрепятствани да изпълняват ефективно задълженията си.

Новият закон изисква още зелените отпадъци от парковете и обществените площи да бъдат събирани разделно и предавани за компостиране.

Предвижда се въвеждане на задължително разделно събиране за отпадъците от търговски, административни и производствени обекти.
Според текстовете притежателите на търговски обекти с разгъната застроена площ над 100 кв.м задължително трябва да сключват договори за разделно събиране и предаване на отпадъците от хартия и картон, стъкло, пластмаси и метали.
Те ще трябва да предават разделно събраните отпадъци на лица, притежаващи разрешение или регистрационен документ, или на организация за оползотворяване.

Законопроектът предвижда отмяна на лицензионния режим за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали и замяната му с разрешение за дейности с отпадъци.
Въвежда се изискване за банкова гаранция за всяка площадка, на която се предвижда да бъдат извършвани дейности с отпадъци от черни и цветни метали.

Министърът на околната среда и водите Нона Караджова обясни, че площадките за отпадъци са елементарни съоръжения и общините могат да ги изградят със собствени средства, от такса битови отпадъци или с публично-частно партньорство.

Проектът на Закона за управление на отпадъците бе приет от Министерски съвет на 29 юли. Миналата седмица на семинар с журналисти министър Караджова изрази надежда до края на февруари законът да бъде приет и на второ четене от Народното събрание.