"Най-ценната стока, която знам е информацията" - Gordon Gekko / Wall Street

Waste Expo 2015 -търговско изложение за управление на отпадъци

април 2, 2015 от  
Публикувано в Скрап България

Търговското представителство към Посолството на САЩ в България организира официална бизнес делегация, която ще посети търговското изложение за управление на отпадъци Уейст Експо 2015 (Waste Expo 2015), Лас Вегас, Невада, 1 юни – 4 юни 2015 г.

Waste Expo e най-голямото търговско изложение в Северна Америка за управление на твърди битови отпадъци, рециклиране и третиране на отпадъци, строителство на сметища, технологии и оборудване за компостиране, управление на медицински отпадъци и други.

В тазгодишното изложение са заявили участие над 560 изложители и над 11 000 посетители от цял свят. Waste Expo е предназначен за държавни/общински служители и фирми oт всички браншове с интерес към технологии, оборудване и услуги за управление на отпадъци.

Участниците в делегацията са освободени от такса за участие. Търговското представителство към Посолството на САЩ ще организира индивидуални срещи с изложителите, както и ще окаже съдействие за организиране на посещението. Крайният срок за регистрация и включване в групата е 24.03.2015 г.

Пътуването ще се проведе по следния маршрут:

  • 31 май – полет София – Мадрид – Ню Йорк – Лас Вегас
  • 6 нощувки в хотел MIRAGE (4 звезди)
  • 6 юни – полет Лас Вегас – Филаделфия – Лондон
  • 7 юни – полет Лондон – София

 

Пакетната цена при настаняване в двойна стая e 1698 евро, а за единична стая – 1963 евро.

„Save the Planet” – изложение и конференция за Югоизточна Европа.

февруари 24, 2015 от  
Публикувано в Скрап България

Изложители и лектори от 12 държави ще представят решения за устойчиво управление на отпадъците на „Save the Planet” 2015

От 11-ти до 13-ти март в София ще се проведе „Save the Planet” – изложение и конференция за Югоизточна Европа. През годините събитието се утвърди като платформа за бизнес контакти и обмяна на опит. Водещи компании и лектори от Австрия, Белгия, България, Германия, Гърция, Дания, Италия, Полша, Румъния, Словакия, Холандия и Швейцария ще вземат участие.

 

Австрия е стратегически партньор на „Save the Planet“. За 6-та поредна година ще се реализира Австрийски  павилион. Към него се присъединиха KWS Krickl Waagen Systems, IFE  Aufbereitungstechnik, AUWA, Komptech, EREMA и Starlinger & Co. Посетителите ще се запознаят със системи за рециклиране на пластмаса, за механично-биологично третиране на твърди отпадъци, за третиране на биомаса, машини за обработка на насипни материали, оборудване за претегляне и идентификация на товарите.

За първи път името на Helector от Гърция ще присъства сред изложителите. Чрез своята дейност компанията третира годишно над 600 хиляди тона твърди битови отпадъци.

Братя Пашев предлага преработвателни машини за пластмасови отпадъци, инсталации за сушене и сухо почистване на пластмасови отпадъци, екструдери / гранулатори за преработка на пластмаси, филтриращи технологии. Безотпадни технологии за енергийно оползотворяване на отпадъците ще видим от Екорек България и от ГАЕА – Зелена Алтернативна Енергия.

Мева България и Sulo заедно с българския им партньор Би Ем Лизинг Трейд ще покажат разнообразие от системи за събиране на отпадъци.

Weiss A/S от Дания предлага решения за получаване на енергия за промишлени цели и за отопление чрез оползотворяване на биомаса. Традиционен изложител е Hitachi Zosen Inova. С разработването на технологията Kompogas фирмата разширява дейността си в областта на енергията, получавана от биологични отпадъци.

В рамките на паралелната конференция Европейската мрежа на професионалисти по опазване на околната среда (ENEP) ще посвети специална сесия на кръговата икономика. Субсидии и стимули в ЕС, рециклиране на пластмаса, електрическо и електронно оборудване, сметищен газ – възможност за устойчиво депониране – ще са основните теми.

Какви са най-новите решения, прилагани в разрушаването на сгради и рециклиране на строителни отпадъците (C & DW) – ще научим презентациите на експерти от Европейска асоциация за технологии и съоръжения за разрушаване в строителството (EDA).

Тон Еманс от Европейска асоциация за рециклиране на пластмаса (EuPR) ще направи преглед на начините на обработка и новите области на приложения на пластмасата.

 

За повече информация: Виа Експо – www.viaexpo.com

Scrap-bg.com – Медиен партньор на международното изложение за рециклиране

февруари 17, 2015 от  
Публикувано в Скрап България

За пореден път, www.scrap-bg.com и www.plastic-bg.com са медийни партньори на международното изложение за Управление на отпадъците и Рециклирането : http://viaexpo.com/bg/pages/media-partners-exhibition-ecology

Международното специализирано изложение ‘Save the Planet’ ще покаже новостите в областта на управлението на отпадъци, рециклиране и екология.
В световен мащаб все по-големи количества отпадъци се отклоняват от депата, третират се по начин, щадящ околната среда, осигуряват  икономически и екологични ползи чрез превръщането им в нови ресурси за икономиката.

Страните от Югоизточна Европа  следват тази модерна тенденция с фокус превенция и рециклиране и се приобщават към световното рециклиращо общество.

Обещаващи са перспективите за дългорсрочен ръст в сектора. От една страна е необходимо да се преустановят практиките на депониране и замърсяване на обширни територии, а от друга, да се изпълнят поетите ангажименти от настоящите и бъдещите членки на ЕС – страните трябва да рециклират 50% от своите отпадъци и да намалят депонирането на биоразградимите отпадъци с 25%.

Предстои нов програмен период 2014-2020, който налага хармонизиране на законодателството и въвеждане на икономически стимули. Тези промени ще активизират действията на местните администрации и инвестициите на бизнеса в подновяване на системите за събиране, изграждане на инсталации за сортиране, сепариране, рециклиране и компостиране, както и такива за оползотворяване на биогаз от сметищата.

 

Възползвайте се от тази възможност : До началото на изложението остава малко време – 11.03.2015, но рекламирайки на страниците на нашите сайтове, ще имате голям потенциал към Вашите настоящи клиенти  - Участниците от Югоизточна Европа ще видят точно Вашата реклама, участниците от цяла България ще прочетат за Вас.

100 лева за 1 месец или  1000 лева за 1 година – и в двата случая със сигурност ще спечелите от тази реклама!

БАР предлага промени за бранша и нови санкции

февруари 16, 2015 от  
Публикувано в Скрап България

Българска асоциация по рециклиране (БАР) ще инициира отново разглеждането и приемането на направените през 2014 г. предложения до Министерство на правосъдието и Комисията по правни въпроси при 42-ро НС за увеличаване на санкциите в Наказателния кодекс (НК), предвидени за незаконното приемане или съхраняване на отпадъци от черни и цветни метали без да се притежава необходимото разрешение за тази дейност по закон.

 

Изготвените предложения са резултат от съвместната работата на експертна работна група, инициирана от Българска асоциация по рециклиране (БАР), с участието на  представители на МВР, ГД „Национална полиция”, МОСВ, ИАОС, Асоциация на рециклиращата индустрия (АРИ), НЕК, НКЖИ, БТК.

 

Мотивите за направените предложения, са обосновани с желанието на законните фирми в бранша, да въведат ред и да се борят с непрекъснато увеличаващият се брой на незаконни площадки и разрастващия се „сив” сектор. Статистиката показва, че от 2012 г., прилагайки изискванията на Закона за управление на отпадъците, броят на площадките за скрап в страната  е намалял с близо 65%. От друга страна, наблюденията на БАР показват, че незаконните площадки са над 500 броя. Те работят незаконно по три начина – като автоморга, чрез разрешение само за пластмаса и хартия (където не се изисква банкова гаранция) или без никакво разрешение – абсолютно нелегално.

 

Увеличаването на санкциите в НК, предвидени за незаконното приемане или съхраняване на отпадъци от черни и цветни метали без да се притежава необходимото разрешение за тази дейност по закон и нарушителите да се наказват с лишаване от свобода от една до пет години са само част от изготвените предложения, които отново ще бъдат представени от Българската асоциация по рециклиране (БАР) за обсъждане в Министерство на правосъдието. Асоциацията също предлага с лишаване от свобода от една до десет години да бъдат наказвани виновните за кражба на кабели, електропроводници, елементи на електронната съобщителна инфраструктура, елементи на електрически уредби на електропреносната или електроразпределителната мрежа, елементи или части от подвижния железопътен състав, железния път или пристанищни съоръжения, включително осигурителните, сигнализационните и съобщителните съоръжения и всякакви инсталации към тях, всякакви елементи или части от пътната инфраструктура като пътни знаци, мантинели, метални капаци от шахти, части от уличното осветление или от воднонапоителни системи и съоръжения, както и на металосъдържащи паметници на културата, металосъдържащи културни ценности или части или елементи от тях. Кражбата на изброените по-горе вещи засяга в много голяма степен обществения интерес, тъй като може да доведе до опасност за живота и здравето на хората, до причиняване на имуществени и неимуществени вреди на голям кръг от лица.

 

Предлаганите от Асоциацията промени е наложителна и поради абсурдното съдържание на Наказателния кодекс – в момента се наказват тези, които „извършват търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали без лиценз“, а такива вече не съществуват в правния мир. Лицензите от 2 години  са заменени от разрешения, издавани от Районите инспекции по околна среда, докато лицензите се издаваха от Министерството на икономиката. Абсурдът се състои в това, че повече от 2 години никой не може да бъде наказан по силата на Наказателния кодекс заради нежелание на държавната администрация да промени този остарял текст.

 

Според експерти по темата с приемането на предложенията на БАР и тяхното отразяване в НК, кражбите на метали и металосъдържащи вещи ще намалеят с около 50%.

Да сверим цените със западните държави 30.12.2014

декември 30, 2014 от  
Публикувано в Скрап Света

$/libra libra/kg $/kg $/lv lv/kg
#1 Bare Bright Wire 2,55 2,205 5,62 1,6 9,00
#1 Copper Tubing/Flashing 2,25 2,205 4,96 1,6 7,94
#2 Copper Tubing/ Bus Bar 2,1 2,205 4,63 1,6 7,41
#3 Roofing Copper 2 2,205 4,41 1,6 7,06
Brass (Plumbing, Pipe) 1,45 2,205 3,20 1,6 5,12
Bronze 1,65 2,205 3,64 1,6 5,82
Brass Shells 1,45 2,205 3,20 1,6 5,12
Brass Water Meter 1 2,205 2,21 1,6 3,53
Clean Brass Radiators 1,25 2,205 2,76 1,6 4,41
Insulated Copper Wire (Cat 5/6) 0,8 2,205 1,76 1,6 2,82
Hollow Heliax Wire 0,95 2,205 2,09 1,6 3,35
Romex Wire 1,15 2,205 2,54 1,6 4,06
THHN Cable 1,45 2,205 3,20 1,6 5,12
Insulated Cable 1,62 2,205 3,57 1,6 5,72
500-750 MCM (Bare Bright Inside) 1,87 2,205 4,12 1,6 6,60
Insulated Steel BX 0,25 2,205 0,55 1,6 0,88
Christmas Lights 0,2 2,205 0,44 1,6 0,71
Aluminum/Copper Coil (Clean) 1,05 2,205 2,32 1,6 3,70
Aluminum/Copper Coil (Dirty) 0,95 2,205 2,09 1,6 3,35
Copper Yokes 0,35 2,205 0,77 1,6 1,23
Copper Transformers 0,25 2,205 0,55 1,6 0,88
Electric Motors 0,2 2,205 0,44 1,6 0,71
Alternators/Starters (Separated) 0,28 2,205 0,62 1,6 0,99
Car Batteries 0,29 2,205 0,64 1,6 1,02
Forklift Batteries 0,27 2,205 0,60 1,6 0,95
Lead 0,5 2,205 1,10 1,6 1,76
Lead Wheel Weights 0,2 2,205 0,44 1,6 0,71
Sealed Units/Compressors 0,15 2,205 0,33 1,6 0,53
Aluminum Siding 0,54 2,205 1,19 1,6 1,91
Aluminum Windows (broken) 0,5 2,205 1,10 1,6 1,76
Sheet Aluminum (Windows/Pans) 0,45 2,205 0,99 1,6 1,59
Cast Aluminum 0,5 2,205 1,10 1,6 1,76
AL Thermo-pane/break (Not Glass) 0,4 2,205 0,88 1,6 1,41
AL Litho Plates 0,62 2,205 1,37 1,6 2,19
AL Machine Cuts 0,55 2,205 1,21 1,6 1,94
Aluminum Grills 0,5 2,205 1,10 1,6 1,76
Aluminum Ladders 0,5 2,205 1,10 1,6 1,76
Aluminum Rims 0,62 2,205 1,37 1,6 2,19
Aluminum Transformers 0,16 2,205 0,35 1,6 0,56
Stainless Steel (Non-Magnetic) 0,45 2,205 0,99 1,6 1,59
Scrap Generators 0,25 2,205 0,55 1,6 0,88
Steel 0,1 2,205 0,22 1,6 0,35
Light Iron 0,075 2,205 0,17 1,6 0,26
Cast Iron 0,1 2,205 0,22 1,6 0,35
Whole Cars 0,1 2,205 0,22 1,6 0,35
Motorcycles 0,15 2,205 0,33 1,6 0,53

Управление на отпадъците 2014-2044год.

декември 23, 2014 от  
Публикувано в Скрап България

Прогнозата обхваща 30-годишен период за планиране от 2014 до 2044 г.

Количествата на образуваните битови отпадъци и изпълнението на съответните цели са изчислени поотделно за всеки от регионите за управление на отпадъци и са обобщени за страната.

По-долу са разгледани основните допускания по отношение на изпълнението на съответните цели.

1.2. Цели за рециклиране на отпадъци от хартия, картон, пластмаси, метали и стъкло

Целите за рециклиране на отпадъците от хартия, картон, пластмаси, метали и стъкло са определени в §16 от ПЗР на ЗУО.

Целите по чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУО за подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, включващи най-малко хартия и картон, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата и подобни отпадъци от други източници, определени в § 16 от ПЗР на ЗУО, се прилагат, както следва:

1. до 1 януари 2016 г. – най-малко 25 на сто от общото им тегло;

2. до 1 януари 2018 г. – най-малко 40 на сто от общото им тегло;

3. до 1 януари 2020 г. – най-малко 50 на сто от общото им тегло.

Общите количества на отпадъците от хартия, картон, метал, пластмаса и стъкло и съответните цели за рециклиране са изчислени поотделно за всеки регион за управление на отпадъците и общо за страната.

Прието е, че изпълнението на целите за рециклиране ще бъде осъществено чрез:

  • Количества събрани от системите за разделно събиране с контейнери, поставени от организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки и общините;
  • Количества разделно събрани отпадъци от пунктове за вторични суровини и търговски обекти;
  • Отпадъци, отделени в регионалните инсталации за сепариране на смесени битови отпадъци.

Отпадъци, събрани чрез системите за разделно събиране с контейнери

За прогнозиране на количествата на рециклируеми отпадъци от системите за разделно събиране с цветни контейнери са използвани данни от отчетите на организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки за август 2013 г., като постигнатите резултати са преизчислени на годишна основа. Оценката за средното количество рециклируеми материали, събрани от системите за разделно събиране с контейнери за един жител, е представено в следната таблица.

Таблица 1. Количества събрани рециклируеми отпадъци (полезна фракция) от системите за разделно събиране с контейнери (2013 г.)

Материал

Количество (кг/жител/г.)

Хартия

0,8

Картон

1,2

Пластмаси

1

Стъкло

1,9

Метали

0,005

 

Прието е, че количествата разделно събрани отпадъци ще нарастват през годините, като достигнат около 14 кг/жител през 2020 г. За Столична община са приети по-високи норми, тъй като наблюденията показват, че столицата значително изпреварва останалите общини в страната.

Отпадъци, събирани от търговски обекти и пунктове за вторични суровини

За прогнозиране на количествата събрани отпадъци от търговски обекти и пунктове за вторични суровини е направено допускане за достигнати нива на събиране като процент от образуваните отпадъци по групи населени места през 2013 г.

Таблица 2. Допускания за достигнати нива на събиране на рециклируеми отпадъци от търговски обекти и пунктове за вторични суровини (% от образуваните)

Материал

Населени места

под 3 хил. жители

3-25 хил. жители

25-50 хил. жители

50-150 хил. жители

над 150 хил. жители

Хартия

10%

20%

30%

30%

30%

Картон

10%

30%

70%

70%

70%

Пластмаса

5%

10%

20%

20%

20%

Метали

70%

70%

70%

70%

70%

Стъкло

5%

10%

20%

20%

20%

Дърво

5%

10%

15%

15%

15%

Отпадъци,  събрани от пунктове и търговски обекти за жител

Хартия

1,48

5,03

8,14

9,87

14,02

Картон

0,97

4,88

16,18

20,09

26,98

Пластмаса

1,25

2,99

8,58

10,78

9,27

Метали

3,22

4,14

4,69

4,90

5,45

Стъкло

0,29

1,81

4,69

5,46

7,54

Дърво

0,35

0,59

1,46

1,10

1,23

Количествата събрани рециклируеми отпадъци от търговски обекти и пунктове за вторични суровини общо за страната и по групи населени места и преизчислени за жител са представени в следващите две таблици.

Таблица 3. Количества събрани рециклируеми отпадъци от търговски обекти и пунктове за вторични суровини (2013 г.)

Материал

Мярка

Населени места

под 3 хил. жители

3-25 хил. жители

25–50 хил. жители

50-150 хил. жители

над 150 хил. жители

Рециклиране

%

5,4%

8,4%

10,0%

23,4%

52,8%

Хартия

Тона

2 763

5 688

4 842

11 561

29 994

Картон

Тона

1 812

5 521

9 624

23 532

57 708

Пластмаса

Тона

2 333

3 379

5 101

12 627

19 821

Метали

Тона

6 025

4 684

2 790

5 740

11 664

Стъкло

Тона

544

2 041

2 790

6 395

16 137

Дърво

Тона

657

669

867

1 291

2 631

Общо

Тона

14 133

21 982

26 013

61 146

137 956

 

Таблица 4. Количества събрани рециклируеми отпадъци от търговски обекти и пунктове за вторични суровини за жител (кг/жител/г)

Материал

Населени места

под 3 хил. жители

3-25 хил. жители

25–50 хил. жители

50-150 хил. жители

над 150 хил. жители

Хартия

1,48

5,03

8,14

9,87

14,02

Картон

0,97

4,88

16,18

20,09

26,98

Пластмаса

1,25

2,99

8,58

10,78

9,27

Метали

3,22

4,14

4,69

4,90

5,45

Стъкло

0,29

1,81

4,69

5,46

7,54

Дърво

0,35

0,59

1,46

1,10

1,23

 

Приема се, че количествата разделно събрани отпадъци от пунктове за вторични суровини и търговски обекти ще нарастват незначително през периода (0.05%) за сметка на нарастването на разделно събраните отпадъци от организациите по оползотворяване.

Отпадъци, сепарирани в регионални инсталации за сепариране на битови отпадъци

В регионите за управление на отпадъците, в които постигнатите нива на разделно събиране са недостатъчни за изпълнение на целите за рециклиране, е предвидено изграждане на инсталации за сепариране на смесени битови отпадъци. Допусканията за постигнати нива на сепариране в регионалните инсталации са представени в следващата таблица.

Таблица 5. Допускания за постигнати нива на сепариране в регионални инсталации за битови отпадъци

Материал

Постигнато ниво на сепариране на рециклируеми материали

(% от постъпващите)

Постигнато отделяне на RDF (където се предвижда)

(% от постъпващите, след отделяне на рециклируеми материали)

Хранителни отпадъци

0%

10%

Хартия

20%

40%

Картон

50%

40%

Пластмаси

30%

90%

Текстил

0%

30%

Гума

0%

5%

Кожа

0%

5%

Зелени отпадъци

0%

5%

Дървесни отпадъци

20%

5%

Стъкло

30%

0%

Метали

70%

0%

Инертни

0%

0%

Опасни отпадъци

0%

0%

 

За регионите, в които е предвидено изграждане на съоръжения за третиране на отпадъци (сепариращи инсталации), са приети предвижданията от прединвестиционните проучвания и съответстващите им масови баланси.

Рециклиране на излезли от употреба автомобилни гуми

септември 26, 2014 от  
Публикувано в Скрап България

Най-големите вносители на автомобилни гуми в България  -  “Медина мед” и “Диана”, откриха в Стара Загора завод за рециклиране на излезли от употреба автомобилни гуми – “Екомедиана рисайклинг”. В изграждането му собствениците са инвестирали 5 млн. лв. Чрез рециклиране от гумите се произвеждат няколко суровини  – гумен гранулат, метал и текстил, за които вече са осигурени пазари.

Заводът е изграден върху обща площ от 2200 кв.м на мястото на изоставен цех от бившето предприятие “Агробиохим”, който е напълно преустроен и модернизиран. За изграждането на новата мощност фирмата е кандидатствала по ОП “Конкурентоспособност” и по-конкретно по схемата “Енергийна ефективност и зелена икономика”. Одобреният проект  е за 4 млн. лв., като 50% от тях са собствено финансиране. Инвестиционен кредит от Уникредит Булбанк също дава възможност да се реализира идеята.

Нормативният хаос като мотив

“Малка част от потребителите знаят, че старите гуми не могат да се изхвърлят на общинските сметища. Имаме Закон за отпадъците, но нямахме наредба как да се третира този закон. Плащахме екотакси в ПУДООС , т.е. на държавата, и чакахме тя да ни свърши работата, тоест тя да събира и унищожава тези гуми.

През 2010 г. правителството пусна една наредба, с която разреши ние да си създадем организацията за събиране, транспортиране и оползотворяване на гумите. Заводът ни е създаден на базата на тази наредба”, каза при откриването собственикът на “Медина мед” инж. Иван Панчов.

“Изградихме предприятието в Стара Загора заради добрата локация, тук по-лесно можем да събираме износените и излезли от употреба  гуми от над 60 площадки от цялата страна”, допълни той.

След приемането на Наредбата за изискванията за третиране на излезлите от употреба гуми по Закона за управление на отпадъците в края на 2010 г. двете конкурентни фирми “Медина мед” и “Диана” учредяват “Екомедиана-2010″, която получава лиценз за  организация по оползотворяване на излезли от употреба гуми.

“Екомедиана” сега е най-голямата подобна организация в България, с над 66% изпълнение на целите по оползотворяване. В нея членуват  30 фирми – вносители и производители на гуми. Членувайки в колективната система, те получават възможност да се освободят от продуктова такса, която е в размер 30 ст. на килограм за лека гума и 20 ст. на килограм за тежка гума.

Това обаче става възможно, когато организацията докаже пред МОСВ, че е изпълнила  поставените от закона цели по събиране и оползотворяване на излезлите от употреба гуми. Членовете на “Екомедиана-2010″   заплащат възнаграждение на организацията, определено с договор. С набраните средства се финансират дейностите по събиране, транспортиране и оползотворяване, в т.ч. рециклиране, на излезлите от употреба гуми.

От есента на 2012 г. наредбата въведе нови изисквания – не по-малко от 50% от гумите, пуснати на пазара да бъдат рециклирани. Новите цели, които ще се постигат поетапно до 2020 г., насърчават материалното оползотворяване на излезлите от употреба гуми в съответствие с европейските директиви. Това дава нов стимул за реализиране на новия проект на “Медина мед” и “Диана”.

Производството

Само цехът на “Екомедиана рисайклинг” е на площ от 1000 кв.м и е производство на датската Еldan Recycling. “Избрахме механичното раздробяване на гумите като метод, защото той е екологично най-чист и признат за най-добра практика в Европа и по света”, каза инж. Стоян Панчов, който е и мениджър на организацията “Екомедиана-2010″.

“Линията ни е модулна, с което постигнахме гъвкавост  и приспособимост към пазара. Освен основните продукти – гумен гранулат, метал и текстил, могат да се произвеждат и няколко междинни продукта (шред, чипс и др.), които също намират приложение в строителството и промишлеността. Освен че е модулна, тази инсталация е най-икономичната, има най-малък специфичен разход на електроенергия за единица производителност”, каза още той.

Инсталацията преработва до 3 тона цели гуми за час, като максималният й капацитет е 16 000 тона цели гуми годишно. Целта е излезлите от употреба гуми да се рециклират до суровини, от които могат да се произвеждат други изделия. “Екомедиана рисайклинг” реализира получените суровини на свободния пазар.

Най-голяма част от рециклирания материал (60-70%) е гуменият гранулат, металът е от порядъка на 10-15%, останалото е текстил (изкуствени влакна, които се използват при производство на леките гуми). “Екомедиана рисайклинг” си партнира с KRAIBURG Relastec, най-голямата фирма в Европа, произвеждаща изделия от гумен гранулат. Полученият при рециклирането метал пък се предава на фирми, които се занимават с метален скрап. В старозагорското предприятие работят 13 души.

Нови възможности

Предстои и втори етап от инвестицията в новото предприятие, в който ще бъдат инвестирани допълнително 2-3 млн. лв. Планираме инсталиране на линия за пречистване на текстила и стоманата, с което ще постигнем още по-добри пазарни позиции, казват собствениците.

В перспектива ще произвеждаме и крайни изделия, които на този етап не бихме искали да коментираме, допълват те. Собствениците на “Екомедиана рисайклинг” се надяват да получат нови възможности за финансиране на втория етап от изграждането на предприятието при отварянето на следващия програмен период по ОП “Конкурентоспособност”.

Коментар на Евгения Ташева по ЗУО

юли 21, 2014 от  
Публикувано в Скрап България

Евгения Ташева – експерт по ползотворно усвояване на отпадъците, координатор на проекта “Нулеви отпадъци” в природозащитната организация “За Земята” – член на Friends of the Earth Europe.

Как оценявате поправката в закона за отпадъците, която влезе в сила и ограничи от този понеделник  физическите лица да предават скрап?

– Поправката е опит да се смекчи един сложен и многостранен проблем – битовата престъпност. Но налагането на ограничения върху всички физически лица, които предават скрап е:

1) дискриминационно, защото предполага по подразбиране, че всички физически лица, които предават скрап срещу заплащане, са се сдобили с него по престъпен начин

2) неефективно, защото се опитва да реши един социално-икономически проблем чрез забранителен режим. Всъщност е необходимо да се предприемат дългосрочни целенасочени политики, които да подпомагат създаване на заетост и подобряване на условията на живот за хората, които към момента се прехранват чрез предаване на вторични суровини срещу заплащане.

Защо се стигна дотам компаниите, изкупуващи скрап, да блокират граничен пункт?

– Очевидно е, че рециклиращите предприятия смятат тези ограничения за сериозна заплаха за своя бизнес. Когато срещи и становища не са достатъчни, добре позната практика по цял свят (особено за браншови групи) е използването на всички налични средства за оказване на натиск
върху политиците: както фермерите излизат с тракторите и колоездачите – с колелетата.

Как може по друг начин да се разреши проблемът с краденето на метали, който явно е основна причина за подобна нормативна поправка?

– Важно е да се изследват корените на проблема – какви хора и по какви причини извършват тези кражби. Предотвратяването на престъпността не може да стане магически чрез законова забрана. Трябва да се решават дългосрочни проблеми като бедност, безработица, социално изключване, трябва да се променят и навиците ни към отпадъците – неща, за които не са достатъчни само 4 години, колкото е времевият хоризонт на много политици.

Как може да се разреши трудната ситуацията в момента? Отлагането на поправката с година може ли да реши проблема?

– Бързото решение – отлагане на поправката – вече е на път да бъде взето. Но това все пак е временно решение, а проблемът отново ще трябва да бъде поставен след няколко месеца.

Законът за управление на отпадъците и някои подзаконови наредби съдържат още много текстове, свързани с организацията на разделното събиране и предаването на вторични суровини, които не улесняват навлизането на работеща рамка за управление на отпадъците.

Принципно трябва да се преосмисли подходът с безвъзмездното предаване на вторични суровини. Това е пълната противоположност на подхода, на който са свикнали над 62% от гражданите на България, които помнят пунктовете за предаване на вторични суровини от годините преди 1989 г. Българинът знае, че ‘боклуците’ всъщост имат пазарна стойност, но няма желание да ги разделя, ако не получава нещо в замяна. Затова е толкова важно такса “Битови отпадъци” да отразява действителното количество изхвърлени отпадъци, при което разделно събраните за рециклиране не се таксуват. Така, в замяна на своите вторични суровини човек получава намаляване на такса “смет”.

Могат ли да се мотивират бизнесът и хората да работят заедно и градивно за оползтворяване на отпадъците?

– Неколкостотин хиляди частни лица и рециклиращата промишленост и сега работят заедно. Проблемът е, че според данните на рециклаторите 600 хиляди души – по-малко от 10% от българското население – в момента допринасят редовно за оползотворяването на стойността, скрита в отпадъците. Задачата сега е как да се включат и останалите 6 милиона жители в това начинание.

Такса “битови отпадъци”, която зависи от количеството смесени (неразделени) изхвърлени отпадъци, е много важно начало. Но има нужда и от непрекъснати информационни кампании и социален маркетинг, за да знае всеки какво се прави с отпадъците в неговото населено място и защо плаща такса “смет”. Например сега повечето хора не знаят подробностите около различните цветове контейнери, кое се рециклира, кое – не, къде отиват всички отпадъци и т.н. Тази липса на най-основна информация за “съдбата” на боклука предразполага към обществено недоверие към цялостната уредба на управлението на отпадъците и отговорните институции.

Закъсняло ли е въвеждането на новото изчисление на такса смет на база количество? 

– Доста време отне на България да се задейства в тази посока. Това все пак е положително развитие, но сроковете отново са прекалено къси. Такава качествена промяна изисква повече време за внедряване. Общините трябва да преосмислят своите регистри с данни за населението, жилищата, нежилищните обекти и отпадъците, както и цялостната логистика и финансови аспекти на сметосъбирането и сметоизвозването.

Може ли да се избегне негативната реакция срещу тази промяна?

– Важно е и всички местни данъкоплатци да разбират предстоящите промени и да са наясно с това при какви условия могат да намалят сумата, която плащат. Вероятно и в този случай отново ще става въпрос за отлагане.

Бизнесът натиска за такса на база количество вече от години – Българска стопанска камара, например. Към момента тарифата, по която се таксуват фирмите е в пъти по-голяма от тази за домакинствата. В някои общини това положение е особено неравнопоставено – там, където доминират едно или повече предприятия с много имоти, които реално генерират минимален дял от общите битови отпадъци в общината, но поради имотите плащат по-голямата част от разходите за управление на отпадъците. Предприятие с няколкостотин работника плаща примерно 1 милион лева годишно, а няколкото хиляди жители плащат 50 хил. лева годишно общо.

Така че в общините, където има превес приносът на фирмите за покриване на разходите за управление на отпадъците, определено се очаква недобър прием на новата такса, защото изведнъж едни и същи разходи ще бъдат преразпределени между данъкоплатците (физически и юридически лица) по равностоен начин, такса смет ще се покачи за домакинствата.

Крайно време е общините да започнат да мислят как да смалят общите разходи за управление на отпадъците.

Как трябва да стане това? 

– Общините трябва да предприемат мерки да намалят общото количество битови отпадъци, с които трябва да се справят чрез:

- предотвратяване ( за пример: чрез регулация на рекламните брошури по пощенските кутии, насърчаване на млади родители да използват многократни пелени  и много други), насърчаване на поправката и повторна употреба на мебели, уреди и други вещи от бита, работещо разделно събиране на  рециклируемите отпадъци и на биоотпадъците, които подлежат на компостиране или разграждане за получаване на биогаз, топлина и ток.

Когато общините прилагат добре обмислен и цялостен подход с цел намаляване на отпадъците за сметище, те могат да намалят количеството депонирани отпадъци с до 80%. Това ще доведе до драстично намаляване на разходите за управление на отпадъците, най-малкото поради по-малките количества, за които трябва да се плащат т.нар.”отчисления” – еко-такса, прилагана върху всеки тон отпадъци, депонирани на сметище, която расте прогресивно всяка година.

Общините биха могли да реализират и приходи от събраните вторични суровини, произведен компост, биогаз, ток и топлина, както и от събраните, поправени и препродадени за повторна употреба мебели и други вещи, включително строителни материали.

Становище на Асоциацията на рециклиращата индустрия

юни 13, 2014 от  
Публикувано в Скрап България

Становище на Асоциацията на рециклиращата индустрия

относно

промените в премиите за доставки на метален скрап :

Можете да прочетете писмото, като клекнете на този линк         http://ari.bg/main/show/id/84

 

 

Тежки ограничения за бизнеса със скрап

юни 4, 2014 от  
Публикувано в Скрап България

От 13 юли 2014 г. влизат в сила две много тежки ограничения за българския бизнес, занимаващ се с рециклиране на отпадъци от черни и цветни метали. Това каза Борислав Малинов, председател на Българската асоциация по рециклиране (БАР), съобщи “Фокус”.

„Оказва се, че при сделките със скрап плащането ще се извършва по безкасов път, което в българската икономическа среда няма как да стане технически. Това е така, защото повечето хора връщат скрап, за да изкарат дребни левчета между 5 лева до 20 лева. Те събират дребни метали, дали от сметища, дали от кофи за боклук, вадят ги от някъде, връщат и взимат тези пари. С това си изкарват прехраната за деня на техните семейства. В България има над 600 хиляди души, които по този начин припечелват пари. Безработните, които в момента не са малко, трябва отнякъде да печелят все някакви пари. Социалните помощи са за определен срок от време. Какво следва след това? За съжаление в България повечето хора, които нямат работа, се занимават със събирането на скрап. Това не е доходен бизнес. Това е работа, която им осигурява насъщния хляб, както и да си купят едно кисело мляко”, заяви Малинов.

Ако тази поправка в закона стане факт, тези хора няма да могат да връщат скрап, защото социално слабите нямат банкови сметки, нямат банкови карти. Тогава как да им платим”, попита Борислав Малинов. Той обясни, че в Европа има въведени ограничения за безкасово плащане, но има и лимити. „Примерно ограничението в Италия е 1000 евро, в Испания – 2000 евро. Има и по-големи лимити, т.е дребните суми да могат да вървят по касов път, а вече по-големите, където може да се допусне, че става въпрос за големите кражби, да се извършват по банков път.

Разделното събиране на отпадъци

май 21, 2014 от  
Публикувано в Скрап България

Ако искаме България да е чиста повече от един ден в годината, е време да разберем веднъж завинаги, че гражданите и бизнесът сме тези, които ежедневно произвеждаме отпадъци от нашите дейности. Също ние сме тези, които в крайна сметка плащамe сметките за управление на отпадъците.

Крайно време е да научим, че ние, потребителите, даваме пари и за т.нар. разделно събиране на отпадъците, за тяхната преработка, рециклиране и оползотворяване. Такова плащане ние осъществяваме още при покупката на опаковани продукти и това е именно прословутата “продуктова такса”. Тоест ние даваме пари за това опаковката на дадения продукт да се събере разделно, да се преработи, да се рециклира и да се оползотвори. В нашенските условия обаче това се случва доволно непрозрачно и поради тази причина е време да потърсим отговор на въпроса какво всъщност се случва с тази част от нашите пари. А също така да потърсим и отговор какви са конкретните ангажименти на бизнеса.

На теория отговорът е ясен. В началото на 90-те години в Европа започва активно рециклиране на битови отпадъци. Решението идва с въвеждането на принципа отговорността за рециклирането на битовата смет да е споделена между общините и бизнеса. Тази отговорност обаче се простира само върху отпадъците от опаковки – за бутилката, за торбичката, за прозрачната кутия, за кашона, за плика. Но не и за вестника и прозоречното стъкло например, което е рециклируем битов отпадък, но не и опаковка.

По този начин субектите, които произвеждат и внасят опакованите продукти, са отговорни и за разделното събиране и рециклиране на отпадъците от амбалажа им. Бизнесът начислява минимална такса в продажната цена на всеки един опакован продукт – описаната по-горе “продуктова такса”. Така потребителят, още при покупката на определен продукт, на практика заплаща цената за разделното събиране и рециклиране.

Плащаме такса “опаковка”, но таксата “смет” не намалява

Отговорността на производителя е да създаде организации на производителите и вносителите, каквито в България са “Екопак”, “Екобулпак”, “Екоколект” и “Булекопак”, които трябва с платените от потребителите продуктови такси, по определени от държавата правила, да поставят контейнери за разделното събиране на опаковките, да ги извозват, да сортират отпадъците по материали и да заплащат разходите, които не могат да бъдат покрити от продажбата на рециклируемите отпадъци – хартия, пластмаса, стъкло и метал.

Основната полза и смисълът на това е да се стимулират гражданите да събират разделно отпадъците си, за да си намалят таксата “смет”. Защото отделяйки рециклируемата от битовата смет, се намалява обемът на боклука и той се извозва по-рядко до депото и съответно се плаща по-малко за това.

В европейските държави ползите от този принцип много лесно се разпознават, защото там е ясно колко струва на гражданите извозването на един метален контейнер с битова смет. Всеки заплаща за своето количество (подчертаваме – количество!) отпадък и знае, че когато отдели и постави обемните бутилки от стъкло, пластмаса, картон в другите контейнери (за разделно събиране), ще заплати по-ниска такса “смет”.

Заплащайки нищожна цена от порядъка на една стотинката за бутилка вода например, се намалява с до 30% такса “смет”. В Белгия за 30 грама опаковка се плаща средно по 1.1 стотинка. Ето какво сочат конкретните данни за таксите за опаковки в някои европейски държави – в Белгия всеки гражданин заплаща по 6 евро на година, в Германия – по 10 евро, в Австрия – около 12 евро, и т.н., което е съвсем поносимо и балансирано решение за съответните икономики и не поражда обществени напрежения. Нека да повторим – посочените данни са “продуктова такса” за година, а не за месец, и се разпределят върху стойността на цената на всички закупени продукти годишно!

Докога ще се облага имотът, а не боклукът?

Така че основният въпрос е дали могат и българските граждани да имат този справедлив шанс. Не е ли време да се запитаме за какво плащаме, когато вместо за количество отпадъци ни начисляват такса “смет” за площ на обитавано жилище или офис? Площта на сградата ли генерира отпадъците или човешката дейност? И нима не е икономическо безумие да плащаме такса “смет” за жилища и помещения, които не ползваме?

В чисто практически план ние вече сме изпълнили в голяма степен ангажимента си за събирането и преработката на отпадъците, след като веднъж сме платили такса “опаковка” при съответната покупка. Така че нека пряко избраните от нас кметове на общини (заедно с общинските съветници) да започнат да задават въпроси и да разберат колко са отпадъците от опаковки от общото количество отпадъци, подлежащи на рециклиране във всяка една община, и колко от тях са задължение на организациите на производителите и вносителите? И в крайна сметка колко реално струват дейностите по отпадъците?

Посоката и ангажиментите отдавна са дефинирани – управлението на отпадъците трябва да се извършва чрез прилагане на най-високи стандарти за опазване на здравето на хората и околната среда посредством заплащане на поносими за бизнеса и гражданите разходи.

Само че “висок стандарт” не означава изхвърлянето на отпадъците на камари на сметищата, а тяхното използване като ресурс чрез рециклиране, компостиране, енергийно оползотворяване и минимално депониране. Или, казано по друг начин, това е прилагане на йерархията на отпадъците според европейските директиви. Всяка от изброените технологии обаче струва пари и за да могат да се прилагат, трябва да се заплащат различни такси, събирани от бизнеса и гражданите.

Но какво всъщност са готови да понесат бизнесът и гражданите като заплащане, защото техните възможности не са безгранични? Всички знаем, че когато в една система таксите са непосилни, тя работи неефективно и се саморазрушава. В същото време експлоатацията на новопостроените депа, отговарящи на европейските норми, рециклирането, компостирането и енергийното оползотворяване на битови отпадъци, които сме задължени като европейски граждани да направим, са неизбежни. Как можем да сме сигурни, че не плащаме повече, отколкото е необходимо, и как да разпознаем и приложим добрите практики, които биха помогнали правилно да се определи такса “смет”?

Побългаряване на европринципите

Основният начин за намаляването на такса “смет” в европейските държави е разделното събиране на отпадъци от опаковки и другите рециклируеми отпадъци – само че още “при източника”, както е прието да се казва. Високият дял за рециклиране на опаковки от стъкло, пластмаса, метал, хартия и картон струва немалко пари, защото – от една страна – за да се отделят тези отпадъци са нужни допълнителни контейнери и да се организират допълнителни дейности. От друга страна – получените пари от продажбата на разделно събраните отпадъци (на рециклиращите предприятия) не са достатъчни за покриване на разходите по разделното събиране, сортиране и транспортиране.

Какви са начините за покриване на необходимите разходи? Елементарният начин е чрез покачване на такса “смет”, с която плащаме събирането на отпадъците в металните контейнери, за да се осигурим заплащане и за разделното събиране чрез допълнителните цветни контейнери.

Това обаче е чисто механичен подход, който води до изсмукване на средства от обикновения гражданин, но не поражда никакви дисциплиниращи стимули – дори напротив. До този момент обаче това е единственият способ, който се промотира в България, а това си е чисто “побългаряване” на принципа за “отговорността на производителя”. Не може институции и фирми да имитират ефективност и съпричастност, а в същото време да не правят нищо друго, освен да се прикриват зад обедняващия джоб на данъкоплатеца.

Ако това продължи, ние отново ще сбъднем мечтата на монополиста – поголовно вдигане на таксите и никакви обяснения. Само че рано или късно това ще доведе до лавина от неплатени сметки, а също така и до тежки последици за средата, в която живеем, да не говорим за неизбежните санкции от Европейския съд за неизпълнени ангажименти в сектора. Така че справедливото разпределение на отговорности, цени и мотивации в сферата на отпадъците е безалтернативно. В противен случай контролирането на такса “смет” става мисия невъзможна.

* Авторите са експерти по околна среда

mediapool.bg

Скрап-контрол от българите в Южна Африка

май 6, 2014 от  
Публикувано в Mix News

Български мафиоти са поели бизнеса със скрап в Южна Африка. Оказало се, че за нашите сънародници работят местни, които крадат наред всеки метал. В страната вървят арести, загубите са за милиони.
Разследването и последвалите удари по групировката, действаща в административната столица Тшване (от 2005 г. само градският център се казва Претория), започнало, след като от улиците започнали един след друг да изчезват билбордове, кошове за боклук, контейнери за насипни товари… дори железните стълбове на уличното осветление.
От общинското ръководство на Тшване помолили за съдействие полицията. Ченгетата влезли в дирите на престъпния синдикат и първо е бил задържан един от босовете на средно ниво – български гражданин, собственик на автокъща в предградието Акасия. В имота му са открити част от изчезналите метални конструкции. Няколко дни по-късно последвали арести на работещи за него четирима шофьори, служители на депото за отпадъци “Запад”.

“Четиримата са заподозрени, че крадели метални елементи и ги продавали за скрап на българския дилър. Той вероятно е посредничел за изнасянето на всичко за Индия”, съобщи пресаташето на Дирекцията за разследване на престъпността капитан Пол Рамалоко. Той предупреди всички търговци на метални отпадъци да пазят документите си от сделките за скрап, тъй като ще бъдат правени мащабни проверки.
Според полицията в Тшване щетите са огромни.
“Нашият одит показа, че от депото за отпадъци са изчезнали 53 контейнера със скрап. Всеки е на стойност 120 000 ранда и така щетите са за около 6 млн. ранда (около 800 хил. лв.), заяви Линдела Машиго, говорител на полицията в столицата.

“Трябва обаче тепърва да се установяват още кражби, а не е сметната стойността на изчезналите билбордове и стълбове за уличното осветление”, добави Машиго.
Ченгетата стигнали до българския дилър, като проследили GPS системите на камионите на градската почистваща служба. В имота на нашенеца са открити огромни количества крадени метали, а криминалистите установили, че всички намиращи се там превозни средства били с един и същ регистрационен номер.
Българинът в момента е пуснат под гаранция от 10 000 ранда. Той ще се яви пред съда на 20 май.

Следваща страница »