"Най-ценната стока, която знам е информацията" - Gordon Gekko / Wall Street

Край! Свърши се…Започва хаос в бизнеса с вторични суровини

юли 8, 2014 от  
Публикувано в Скрап България

Край на безразборното предаване на скрап. От 13 юли само фирми ще имат право да предават вехтории в пунктовете за вторични суровини, след като от тогава влиза забраната за физически лица да предават скрап. При това положение хората трябва да карат вещите, който искат да предадат за рециклиране на общински площадки, а с метални суровини ще могат да търгуват само предприятия.

Хаос – това се очаква да настъпи на пазара на метални отпадъци след 13 юли.

Ограниченията

Браншовата организация припомня, че от 13 юли се забранява предаването на отпадъци от физически лица срещу заплащане на лицензираните площадки за скрап. Търговците ще могат да изкупуват цветни метали и старо желязо само от компании, като за тях трябва да има документ за произход. Гражданите ще трябва да предават безвъзмездно своите метални отпадъци или стари електроуреди на общински площадки. Влиза в сила и още едно ограничение в търговията – на предаващите отпадъци да им се плаща само по банков път.

Още миналата есен пет организации на бизнеса в металургичната индустрия – Българската стопанска камара, Българската асоциация на металургичната индустрия, Българската асоциация по рециклиране, Асоциацията на рециклиращата индустрия и Българска браншова камара “Феникс ресурс”, настояха в писма до Министерството на околната среда и водите спешно да бъде променен Законът за управление на отпадъците. Тогава от екипа на министерството заявиха, че действащата нормативна база ограничава търговията с черни и цветни метали и затруднява преработващата индустрия, и обеща обществено обсъждане на промени.

Представителите на бизнеса предложиха няколко основни корекции в закона. Първата от тях е да отпадне текстът, според който физическите лица са длъжни да предават отпадъците си безплатно и само на общински площадки или чрез компании за разделно събиране на отпадъци. Както и да отпадне безкасовото плащане за сделки с отпадъци, тъй като сумите са малки и в повечето случаи не покриват банковите такси за теглене и поддържане на карти. До такива промени така и не се стигна, а влизащите в сила ограничения заплашват работата на компаниите в този сектор. Група депутати от миналия парламент сезираха и Конституционния съд, който в момента разглежда дело за отмяна на част от текстовете.

Законът беше приет преди две години, като целта му беше площадките за скрап да се сведат до минимум, за да може по този начин МВР да ограничи кражбите на метали. Сега от БАР цитират данни от МВР, според които кражбите на черни и цветни метали за скрап са намалели за това време с близо 60%. Заради поставените много високи изисквания за работа броят на площадките за скрап намаля от 2300 на около 900.

Никаква готовност на общините

От Българската асоциация по рециклиране обясняват, че досега няма нито една готова площадка за събиране на скрап в повече от 260-те общини, което поставя под въпрос изпълнението на закона. Това е така, тъй като местните власти са наясно, че гражданите нямат стимул да предават отпадъци безплатно. Освен това самите те не разполагат с необходимите средства за тези инвестиции и очакваха тези текстове от закона да бъдат отменени.

От организацията отбелязват, че с търговия с отпадъци изкарват прехраната си над 600 хил. души и ако те няма да могат да продават срещу заплащане отпадъци, ще останат без работа в разгара на лятото. Освен това ще се свие драстично работата на компаниите за търговия и преработване на отпадъци, които имат общ годишен оборот от над 2 млрд. лв.

Последствията

БАР прогнозира ръст на сивия сектор, тъй като търговията с отпадъци между фирми е разрешена. Това ще накара хората да предават металните отпадъци в нелегални пунктове, който така или иначе не обявават оборотите си. Те от своя страна ще предадат събраните отпадъци с фалшиви фактури на лицензираните пунктове като отпадък от фирма, обясняват схемата от асоциацията.

Ако законовата поправка, която забранява предаването на отпадъци срещу заплащане не бъде отменена, индустрията в България ще изпита сериозно затруднение, категорчни са от бранша. И прогнозират, че “Стомана индъстри” би трябвало да намали наполовина производството си или да внася скрап от чужбина, което ще оскъпи значително продукцията й. Същото се отнася и до преработващите цветни метали компании в България.

Фирмите вече почнали съкращения на персонала. Сега в тях работят около 15 хил. души, но се очаква да бъдат съкратени 5000. На забраната не се радват и металургичните заводи, които работят с евтина местна суровина. В България се предлагат и вносни суровини, но те са по-скъпи. В момента килограм старо желязо се изкупува за 35 ст.

Забраната физически лица да предават отпадъци от черни и цветни метали бе въведена през 2012 г. именно с цел да се спрат кражбите от обществената инфраструктура, както и да секнат посегателствата срещу частни домове. На фирмите и общините бе даден двегодишен гратисен период, за да се нагодят към новите изисквания.

Март – скрап пазарите на Русия

март 10, 2014 от  
Публикувано в Скрап Света

Февруари на руския пазар на  скрап приключи  тихо. Без шумни сделки, без крупни количества.Изкупните цени  навсякъде остават на стабилно ниво. Повечето от заводите потребители на скрап  са в състояние да компенсират недостига на материал , защото разполагат все още със солидни резерви.

Въпреки това, почти всички участници на пазара очакват увеличение на цените през март.

На първо място, в началото на този месец, вътрешните цени на арматура скочиха с 6.8% в отговор на обезценяването на рублата спрямо долара, намаляване на предлагането  с приближаването на пролетта активира  строителния бранш в търсенето. В допълнение, покачването на цените за скрап могат да  се инициират  от тези заводи , които са практически с изчерпани резерви към  края на февруари.  По-голямата част от руските металургични компании ще имат  увеличение през март, но обемът на покупките на скрап, все още  изглежда доста проблематичен, заради лошите метео-условия .

В началото на март, за да се повиши изкупната  цена, посочена  само от  фабрика “NLMK Калуга”,  реактивираха  покупка  на скрап от доставчици в по-отдалечените райони. Преди връщането си на пазара,   Novolipetsk Steel също отказаха  покупки на  скрап в края на февруари.

Досега цените на  3A материал в централния район са в границите на 8,7-9,4 хил. рубли. на тон без ДДС. Без доставка цените  започват от 7300 рубли. на тон в Урал и южните предприятия , като  максималните  цени са  10 хиляди рубли. на тон доставено.

Скрап износите  чрез пристанищата на южната част на Русия в края на февруари и началото на март, почти не се сбъднаха, поради ниската цена на този материал в Турция.Предложенията  от страна на турските стоманопроизводители са по-малко от $ 300 на тон FOB, но реалнните  сделки с българските и румънските доставчици са  сключени от $ 330-345 за тон CFR за  материал  3А. В този случай, покупната цена на руските износители, остава почти непроменени в рубли.

Очевидно, поне в следващите две седмици, турските производители на стомана няма да  покажат много активност в осигуряването на скрап, така, че експортните цени се очакват да останат на същото ниво. В същото време, цените на вътрешния пазар в Русия, очевидно, ще се увеличат малко.

Металурзите не виждат засега  необходимостта от повишаване на цената на скрапа.Търсенето за него остава ограничено поради намаляването на производство на стомана,а  и има на  разположение в заводите   запаси за попълване на недостига на суровини.

Вторичните суровини в перифериите на градовете

март 10, 2014 от  
Публикувано в Скрап България

Пунктовете за вторични суровини ще бъдат изнесени от центъра и жилищните квартали към периферията на града. Това ще стане чрез завишаване техническите изисквания към тези пунктове, залегнали в новия Закон за управление на отпадъците, който скоро ще бъде предоставен за публично обсъждане и до месец влиза в Министерския съвет. Това стана ясно от думите на заместник министъра по екология Чавдар Георгиев на откриването на конференция за управление на отпадъците тази сряда.

Позицията на ековедомството е, че изкупуването на отпадъци от хартия, стъкло и пластмаса, което се случва именно в тези пунктове за вторични суровини, трябва да се изнесе предимно в промишлените зони и да излезе от жилищните квартали. Не са ясни мотивите за тази промяна, но според Чавдар Георгиев няма да има пречки за извършването на такава дейност.

Не на това мнение обаче е експерът по управление на отпадъци от “За Земята” Евгения Ташева. Според нея, “изнасянето” на пунктовете за вторични суровини директно ще удари по прехраната на хората, които в момента се занимават основно и най-ефективно с “улично рециклиране”.

С подобна работа се занимават поне 2500 души, които през 2010 г. са предали за рециклиране между два и четири пъти повече от количеството, рециклирано чрез цветните кофи, сочат данните от консултантски доклади за отпадъците в София. Отново в столицата през 2010 г.: докато организациите за оползотворяване са допринесли за рециклирането на близо 2% от общо 13% рециклирани отпадъци, клошарите са допринесли с близо 8%.

Това означава по-малко боклуци за сметището, повече спестени суровини и повече хора, осигурили поне част от препитанието си. В същот овреме по данни на Европейския съюз за 2013 г. България е с най-висок процент на хора, страдащи от крайна бедност (близо 43% общо), както и с два пъти по-висок от средната за ЕС стойност за дългосрочно безработни хора – близо 7%.

Някаква част от хората, които се крият зад тези проценти, всъщност намират начин да се препитават, като “спасяват” част от материалите, които другите проценти небрежно смесват и изхвърлят в контейнерите, казва Ташева пред “Дневник”.

И в същото време тези хора, предимно нуждаещи се не разполагат с бусове, а дори и каруци, за да могат да стигнат до периферните нежилищни зони, предупреди Ташева и подчерта, че поправката ще убие “бизнеса” им и ще възпрепятства един ефективен начин за рециклиране в България.

Промените в Закона за управление на отпадъците са значителни, съобщи още зам.министърът. Става дума за поправки, които засягат условията, свързани с управлението на отпадъци, ангажиментите на търговците със скрап за банкови гаранции, променят се и изискванията към тези оператори, засилва се контролът върху тяхната дейност, както и по-добре да се определя ролята на общините в процеса на разделно събиране.

Контролът ще бъде завишен спрямо всички оператори, но акцентът е върху търговията с черни и цветни метали. За отделни площадки банковите гаранции падат, но ще се предвиди контрол и върху работата на автоморгите. Те вече ще работят по аналогичен режим, подобно на операторите на площадки за рециклиране на моторни превозни средства.

На този етап общините нямат готовност да организират до лятото центровете за безвъзмездно предаване на отпадъци, затова срокът ще бъде удължен най-малко до края на годината. Обмисля се финансова подкрепа за общините – например от отчисленията за тон депониран боклук, за което те в момента плащат и са натрупани средства.

Георгиев обясни още, че за разделното събиране на боклука ще има по-строги изисквания към организациите, които трябва да организират оползотворяването на опаковките.

Необходими документи за търговия със скрап

август 19, 2012 от  
Публикувано в Скрап България

ДЕЙНОСТИ ПО ТРЕТИРАНЕ НА ОТПАДЪЦИ ОТ ЧЕРНИ И ЦВЕТНИ МЕТАЛИ

Необходими документи за извършване на дейности по третиране на отпадъци от черни и цветни метали (ОЧЦМ)

 

За извършване на дейностите по третиране на ОЧЦМ в зависимост от конкретния вид дейност се изисква:

  • разрешение, издадено от директора на регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), на чиято територия се извършват дейностите или
  • комплексно разрешително, издадено от министъра на околната среда и водите по реда на глава седма, раздел II от Закона за опазване на околната среда.

Притежателите на лицензи за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали (ТДОЧЦМ), издадени по отменения ЗУО от министъра на икономиката, енергетиката и туризма в случай, че желаят да продължат да извършват дейности с ОЧЦМ в зависимост от конкретния вид дейност, която извършват, следва да подадат заявление за издаване на едно от посочените по-горе разрешения в срок до 12.01.2013 г.

Ред за издаване на разрешение по чл. 67 от ЗУО за извършване на дейности по третиране на ОЧЦМ

  1. Заявления за издаване на разрешение за извършване на дейности по третиране на ОЧЦМ се подават до директора на РИОСВ, на чиято територия се извършват дейностите. Ако една фирма извършва дейности на повече от една площадка в заявлението се включват всички площадки. Ако дадена фирма притежава няколко площадки, които са разположени на териториите на различни РИОСВ, заявления се подават до директора на всяка РИОСВ по отделно. В този случай фирмата ще притежава толкова разрешения, колкото е броят на РИОСВ, на чиито територии се извършват дейностите. Разрешенията се издават от директора на всяка РИОСВ по отделно за всички площадки на територията на съответната инспекция. 2. В случай, че дадена фирма извършва освен дейности с ОЧЦМ и дейности с отпадъци, които подлежат на регистрация (с изкл. на дейностите по събиране и транспортиране по смисъла на § 1, т. 41 и 43 от допълнителните разпоредби на ЗУО), при желание от нейна страна същите могат да бъдат включени в разрешението, което отменя изискването за регистрация. 3. Ако дадена фирма извършва дейности по събиране и транспортиране на отпадъци то задължително следва да се регистрира и да получи отделен регистрационен документ за това. Регистрацията в този случай се извършва от директора на РИОСВ, на чиято територия е седалището на заявителя. 4. За издаване на разрешение за дейности с отпадъци към заявлението до директора на РИОСВ, на чиято територия се извършват дейностите се прилагат следните документи:

  • документ за платена такса;
  • удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за липса на задължения;
  • описание на метода за третиране на отпадъците;
  • проект за рекултивация, мерки и технологии за закриване и за следексплоатационни дейности на площадките за третиране на отпадъци в случаите, когато е приложимо;
  • декларация от заявителя, че не е свързано лице по смисъла ЗУО с лице, на което е отнето разрешението или му е отказано издаването или изменението на разрешение преди изтичането на една година от отнемането или отказа;
  • оригинал или заверено от компетентен орган копие – извадка от влязъл в сила подробен устройствен план и оригинал или заверено от компетентния орган копие – извадка от действащ устройствен план или друг удостоверителен документ, в който е посочено разположението на конкретния имот, доказващ, че е разположен на територия, за която съгласно устройствен план са допустими производствени и складови дейности, на пристанище за обществен транспорт с национално и регионално значение и на обект на железопътната инфраструктура със стопанско предназначение;
  • заверено (от заявителя “вярно с оригинала”) копие на документ за собственост или на договор за наем, придружен с удостоверителен документ за собственост на имота (скица на имота, показваща собственика на имота), издаден от компетентните служби, на чиято територия е площадката, съдържащ данни за адреса на обекта, имота, планоснимачния номер и други описателни данни, когато имотът е извън регулация;
  • банкова гаранция в размер 25 000 лв. и допълнително по 5 000 лв. за всяка площадка, на която се предвижда да бъде извършвана дейността. Банковата гаранция е безусловна и неотменяема и се издава от банка по чл. 2, ал. 5 от Закона за кредитните институции. Чрез банковата гаранция банката гарант се задължава при първо писмено поискване от министъра на околната среда и водите да преведе сумата по банковата гаранция по сметка на Министерството на околната среда и водите. Банковата гаранция се предоставя за едногодишен период, като се продължава или подновява всяка следваща година през периода на действие на разрешението, минимум един месец преди изтичане срока на действието й, като остава валидна най-малко 60 дни след прекратяване на дейността. Банковата гаранция се издава в полза на Министерството на околната среда и водите и се усвоява при:

- отнемане на разрешението – в пълен размер; – наложена имуществена санкция с влязло в сила наказателно постановление, която не е заплатена доброволно – до размера на вземането; – установено по съответния ред нарушение при предаване на отпадъци в несъответствие с изискванията по чл. 39, ал. 1 и 2 от ЗУО и/или заличаване на площадката по чл. 75, ал. 3 от ЗУО – до размера на банковата гаранция, предоставена за съответната площадка.

 

Изисквания за извършване на дейности по третиране ОЧЦМ

 1. Дейностите с ОЧЦМ, отпадъци от метални опаковки, излязло от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО), негодни за употреба батерии и акумулатори (НУБА) и излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС) се извършват само на площадки, разположени на територии, за които съгласно устройствен план са допустими производствени и складови дейности, на пристанища за обществен транспорт с национално и регионално значение и на обекти на железопътната инфраструктура със стопанско предназначение. Всяка площадка трябва да отговаря на нормативните изисквания за опазване на човешкото здраве и околната среда. Техническите изисквания към гореспоменатите площадки се определят в наредба на министъра на околната среда и водите, съгласувана с министъра на регионалното развитие и благоустройството и с министъра на здравеопазването и в наредбите за съответния вид масово разпространени отпадъци. 2. В случаите, когато на една площадка се извършват дейности с отпадъци от метални опаковки, ИУЕЕО, НУБА, ИУМПС и ОЧЦМ, както и отпадъците, получени в резултат на тяхната предварителна обработка, те се съхраняват отделно на обособени части на площадката. При последващо предаване на отпадъците от метални опаковки и на ОЧЦМ, образувани след предварителна подготовка преди оползотворяване на ИУЕЕО, НУБА и ИУМПС, те се отчитат отделно с код и наименование съгласно наредбата за класификация на отпадъците. 3. Лицата, извършващи дейности с ОЧЦМ, са длъжни да осигурят на всяка площадка 24-часово видеонаблюдение в едномесечен срок от получаване на разрешението или неговото допълнение с нова/и площадки и да съхраняват записите в продължение на една година. 4. Предаването и приемането на ОЧЦМ, които нямат битов характер, включително тези, които представляват кабели и електропроводници от всякакъв вид и размер, елементи на електронната съобщителна инфраструктура, елементи и части от подвижния железопътен състав, железния път, включително осигурителните, сигнализационните и съобщителните съоръжения и всякакви инсталации към тях, всякакви елементи и части от пътната инфраструктура като пътни знаци, мантинели, метални капаци от шахти, части от уличното осветление или воднонапоителни системи и съоръжения, както и на металосъдържащи паметници или части или елементи от тях, се извършва само при наличие на сертификат за произход, издаден от лицата, при чиято дейност се образуват, и въз основа на сключен писмен договор. Тези отпадъци се съхраняват и подготвят за оползотворяване отделно от останалите ОЧЦМ. 5. От 13.07.2014 г. разплащанията по сделки с ОЧЦМ се извършват по безкасов път. 6. Физическите лица могат да предават ОЧЦМ само с битов характер при наличие на декларация за произход на площадки, осигурени от кметовете на общини или чрез кампании за разделно събиране на отпадъци от домакинствата, организирани от кметовете на общини, безвъзмездно за всяка от страните. Тези площадки се осигуряват в срок до 12.07.2014 г. До тогава физическите лица могат да предават ОЧЦМ с битов характер при наличие на декларация за произход само на лица, притежаващи разрешение за дейности с отпадъци или комплексно разрешително, издадено съгласно изискванията на Закона за опазване на околната среда. До 12.01.2013 г. физическите лица могат да предават ОЧЦМ само с битов характер и на лица, притежаващи лицензия за ТДОЧЦМ, издадена по отменения ЗУО от министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

 

Валидност на лицензите за ТДОЧЦМ, издадени по реда на отменения ЗУО

 

  • ако фирмата, притежател на лиценза в срок до 12.01.2013 г. е подала заявление за издаване на разрешение за извършване на дейности по третиране на ОЧЦМ, лицензът важи до произнасяне на компетентния орган по подаденото заявление;
  • ако фирмата, притежател на лиценза не е подала заявление, лицензът важи до 12.01.2013 г. включително. В този случай, в срок до 12.04.2013 г., притежателят на лиценза е длъжен да преустанови дейността, да реализира наличните количества ОЧЦМ и да предприеме необходимите мерки за почистване на площадките.

 

Принудителни административни мерки и административнонаказателни разпоредби

  Принудителните административни мерки и административнонаказателните разпоредби са разписани в глава шеста на ЗУО.

Глава Трета от ЗОУ 2012

юли 18, 2012 от  
Публикувано в Скрап България

Глава трета
ИЗИСКВАНИЯ ЗА СЪБИРАНЕ, ТРАНСПОРТИРАНЕ И ТРЕТИРАНЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ
Чл. 29. (1) Отпадъците в зависимост от техните вид, свойства, състав и други характеристики се събират, транспортират и третират по начин, който няма да възпрепятства тяхното следващо оползотворяване.
(2) Забранява се изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и изгаряне или друга форма на неконтролирано управление на отпадъците.
(3) В процеса на събиране, транспортиране и временно съхраняване опасните отпадъци се опаковат и етикетират в съответствие с действащите стандарти на Европейския съюз, както и в съответствие с международните правни актове за превоз на опасни товари, ратифицирани от Република България със закон.
(4) Производството, събирането и транспортирането на опасни отпадъци, както и тяхното съхранение и третиране се извършват при условия, осигуряващи защита за околната среда и човешкото здраве, в съответствие с чл. 1, включително чрез мерките за контрол на отпадъците и осигуряване на възможност за тяхното проследяване от образуването до окончателното им третиране, при спазване на изискванията на глава четвърта, раздел I.
(5) При превоз на опасни отпадъци на територията на Република България те се придружават от идентификационен документ по образец, определен с наредбата по чл. 48, ал. 1. Документът може да е в електронен формат и съдържа данните, определени в приложение IБ към Регламент (ЕО) № 1013/2006.
Чл. 30. (1) Лицата, при чиято дейност се образуват, събират, транспортират и/или третират отпадъци, предприемат необходимите мерки за оползотворяване на отпадъците в съответствие с йерархията за управление на отпадъците по чл. 6, ал. 1 и при спазване на изискванията на чл. 1, ал. 3.
(2) Когато е необходимо за спазването разпоредбата на ал. 1 и за улесняване или подобряване на оползотворяването, отпадъците се събират разделно, ако това е осъществимо от техническа, екологична и икономическа гледна точка, и не се смесват с други отпадъци или други материали с различни свойства.
(3) Когато не е предприето оползотворяване на отпадъците в съответствие с разпоредбата на ал. 1, лицата, при чиято дейност се образуват и/или третират отпадъци, предприемат необходимите мерки за екологосъобразно обезвреждане на отпадъците в съответствие с разпоредбите на чл. 1, ал. 3 относно опазването на човешкото здраве и околната среда.
Чл. 31. (1) Във всеки от регионите по чл. 49, ал. 9 системите за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци осигуряват като минимум изпълнението на следните цели:
1. най-късно до 1 януари 2020 г. подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, включващи хартия и картон, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата и подобни отпадъци от други източници на не по-малко от 50 на сто от общото тегло на тези отпадъци;
2. най-късно до 31 декември 2020 г. ограничаване на количеството депонирани биоразградими битови отпадъци до 35 на сто от общото количество на същите отпадъци, образувани в Република България през 1995 г.
(2) Целите по ал. 1 се постигат поетапно съгласно сроковете, определени в § 15 от преходните и заключителните разпоредби и наредбата по чл. 43, ал. 5.
(3) Методите за изчисляване на изпълнението на целите по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 43, ал. 5.
(4) Във всеки от регионите по чл. 49, ал. 9 целите по ал. 1 се изпълняват съвместно от всички общини в региона, в съответствие с решението по чл. 26, ал. 1, т. 6.
Чл. 32. (1) Системите за третиране на строителни отпадъци осигуряват най-късно до 1 януари 2020 г. повторната им употреба, рециклиране и друго оползотворяване на материали от неопасни строителни отпадъци, включително при насипни дейности чрез заместване на други материали с отпадъци в количество, не по-малко от 70 на сто от общото им тегло, от което се изключват незамърсени почви, земни и скални маси от изкопи в естествено състояние.
(2) Целите по ал. 1 се постигат поетапно съгласно сроковете, определени в § 16 от преходните и заключителните разпоредби.
(3) Методите за изчисляване на изпълнението на целите по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 43, ал. 4.
Чл. 33. (1) Системите за разделно събиране на отпадъци по чл. 19, ал. 3, т. 6 и за разделно събиране на отпадъци от опаковки обхващат не по-малко от  6 000 000 жители на територията на страната и задължително включват всички населени места с население, по-голямо от 5000 жители, и курортните населени места.
(2) Отпадъците от хартия и картон, стъкло, пластмаси и метали, образувани от търговски обекти, производствени, стопански и административни сгради, се събират разделно.
(3) Изключение от изискването по ал. 2 се допуска в населени места, където няма изградена система за разделно събиране на същите отпадъци от домакинствата.
(4) Ползвателите на търговски обекти, производствени, стопански и административни сгради в населените места по ал. 1 са длъжни да събират разделно отпадъците по ал. 2 и да ги предават на лица, притежаващи разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл. 35 и/или с организация по оползотворяване.
(5) Редът и условията за създаването и функционирането на системите за разделно събиране на отпадъците по ал. 2 и 4 се определят с наредбите по чл. 13, ал. 1 и чл. 22.
Чл. 34. (1) Биоотпадъците от поддържане на обществени площи, паркове и градини се събират разделно.
(2) Биоотпадъците по ал. 1, както и отпадъците от зелените площи към търговски обекти, производствени, стопански и административни сгради се третират чрез компостиране или анаеробно разграждане, по начин, който осигурява висока степен на защита на околната среда.
(3) Дейностите по ал. 1 и 2 се извършват при спазване на изискванията на този закон и на наредбата по чл. 43, ал. 5.
Чл. 35. (1) За извършване на дейностите по третиране на отпадъци се изисква:
1. разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I, или
2. комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от Закона за опазване на околната среда.
(2) Разрешение не се изисква за:
1. събиране и предварително съхраняване на отпадъци на мястото на образуване, включително на отпадъци от черни и цветни метали (ОЧЦМ);
2. събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на § 1, т. 41 и 43 от допълнителните разпоредби;
3. дейности по оползотворяване на неопасни отпадъци, обозначени с кодове R3, с изключение на газификация и пиролиза, когато компонентите, образувани от дейността, се използват като химикали, R5, R11, R12 и R13 по смисъла на приложение № 2 към § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби, с изключение на ОЧЦМ, отпадъци от метални опаковки, излязло от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО), негодни за употреба батерии и акумулатори (НУБА) и излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС);
4. дейности по обезвреждане на собствени неопасни отпадъци на мястото на образуването им, обозначени с код D2, D3, D8, D9, D13 и D14 по смисъла на приложение № 1 към § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби;
5. дейност, обозначена с код R1 по смисъла на приложение № 2 към § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби, отнасяща се до изгаряне с оползотворяване на получената енергия в специализирани за целта съоръжения на неопасни отпадъци, по определението за „биомаса“ по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби;
6. дейности по обратно приемане на територията на търговски обекти на масово разпространени отпадъци от опаковки, за които има организирана депозитна или друга система за многократна употреба, батерии и акумулатори, електрическо и електронно оборудване (ЕЕО) и гуми;
7. дейност по предварително обработване, обозначена с код R12 по смисъла на приложение № 2 към § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби, на собствени неопасни отпадъци от опаковки на мястото на образуването им, включително на територията на търговски обекти;
8. дейности по разделно събиране на отпадъци, които не се извършват по занятие, като събиране на лекарства с изтекъл срок на годност от аптеките или кампании на общините за събиране на отпадъци в училищата;
9. дейности като търговец и/или брокер на отпадъци, когато същите не включват дейности с отпадъци на определена площадка.
(3) За извършване на дейностите по ал. 2, т. 2 – 5 се изисква регистрация и издаване на документ по реда на глава пета, раздел II, а за дейностите по т. 9 – по реда на глава пета, раздел ІV.
(4) В случаите, когато се извършват едновременно дейности по ал. 1, т. 1 и по ал. 2, т. 3 – 5, лицата могат да подадат заявление за издаване на разрешение по чл. 67, включващо всички дейности, което отменя изискването за регистрация и издаване на регистрационен документ за включените в разрешението дейности.
(5) Регистрационният документ за дейности по ал. 2, т. 2 се издава самостоятелно от останалите разрешителни и регистрационни документи.
(6) С наредбата по чл. 43, ал. 1 се определят и общи правила при третиране на отпадъците за всяка от дейностите по ал. 2, т. 3 – 5, освободени от изискването за получаване на разрешение.
Чл. 36. Изтичането на сроковете за извършване на регистрация или издаване на разрешение или за изменение и/или допълнение на регистрация или разрешение по чл. 35 в случаите по този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му се смята за мълчаливо съгласие за извършване на съответната дейност.
Чл. 37. Не се допуска разполагане на площадки за третиране на отпадъци на територията на пояс I на санитарно-охранителни зони на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди.
Чл. 38. (1) Дейностите с ОЧЦМ, отпадъци от метални опаковки, ИУЕЕО, НУБА и ИУМПС се извършват само на площадки, разположени на територии, за които съгласно устройствен план са допустими производствени и складови дейности, на пристанища за обществен транспорт с национално и регионално значение и на обекти на железопътната инфраструктура със стопанско предназначение. Всяка площадка трябва да отговаря на нормативните изисквания за опазване на човешкото здраве и околната среда.
(2) Изискванията по ал. 1 не се прилагат в случаите на обратно приемане на отпадъци от метални опаковки, ИУЕЕО, НУБА на мястото на продажба на съответните продукти.
(3) Техническите изисквания към площадките за извършване на дейности с ОЧЦМ, метални опаковки, ИУЕЕО, НУБА и ИУМПС се определят в наредбата по чл. 43, ал. 1 и наредбите за съответния вид масово разпространени отпадъци по чл. 13, ал. 1.
(4) Разплащанията по сделки с ОЧЦМ се извършват по безкасов път.
Чл. 39. (1) Предаването и приемането на ОЧЦМ, които нямат битов характер, включително тези, които представляват кабели и електропроводници от всякакъв вид и размер, елементи на електронната съобщителна инфраструктура, елементи и части от подвижния железопътен състав, железния път, включително осигурителните, сигнализационните и съобщителните съоръжения и всякакви инсталации към тях, всякакви елементи и части от пътната инфраструктура като пътни знаци, мантинели, метални капаци от шахти, части от уличното осветление или воднонапоителни системи и съоръжения, както и на металосъдържащи паметници или части или елементи от тях, се извършва само при наличие на сертификат за произход, издаден от лицата, при чиято дейност се образуват, и въз основа на сключен писмен договор.
(2) Физическите лица могат да предават ОЧЦМ само с битов характер при наличие на декларация за произход.
(3) Предаването на отпадъци в случаите по ал. 2 се извършва на площадките по чл. 19, ал. 3, т. 11 или чрез кампании за разделно събиране на отпадъци от домакинствата, организирани от кметовете на общини, безвъзмездно за всяка от страните.
(4) Сертификатът и деклaрацията за произход на ОЧЦМ се попълват по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите.
(5) Отпадъците по ал. 1 се съхраняват и подготвят за оползотворяване отделно от останалите ОЧЦМ.
(6) В случаите, когато на една площадка се извършват дейности с отпадъци от метални опаковки, ИУЕЕО, НУБА, ИУМПС и ОЧЦМ, както и отпадъците, получени в резултат на тяхната предварителна обработка, те се съхраняват отделно на обособени части на площадката. При последващо предаване на отпадъците от метални опаковки и на ОЧЦМ, образувани след предварителна подготовка преди оползотворяване на ИУЕЕО, НУБА и ИУМПС, те се отчитат отделно с код и наименование съгласно наредбата по чл. 3.
(7) Лицата, извършващи дейности с ОЧЦМ, са длъжни да осигурят на всяка площадка 24-часово видеонаблюдение в едномесечен срок от получаване на разрешението или неговото допълнение с нова/и площадки и да съхраняват записите в продължение на една година.
Чл. 40. Третирането и транспортирането на отпадъците от строителни площадки и от премахването на строежите се извършват от възложителя на строежа или от собственика на строителните отпадъци или от друго лице, отговарящо на изискванията по чл. 35, въз основа на писмен договор.
Чл. 41. (1) Битовите отпадъци от влизащите в страната въздушни, водни и сухоземни транспортни средства се третират непосредствено след влизането им в страната в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 1069/2009, Закона за ветеринарномедицинската дейност и свързаните с него подзаконови нормативни актове.
(2) Дейностите по ал. 1 се извършват от лица, притежаващи разрешителен или регистрационен документ по чл. 35.
Чл. 42. (1) В случаи на сериозна опасност за човешкото здраве и околната среда, възникнала в резултат от образуването или дейностите с опасни отпадъци, Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите определя с решение необходимите мерки за премахване на опасността, включително при отсъствие на условията по чл. 35.
(2) По предложение на министъра на околната среда и водите с акт на Министерския съвет се разрешава използването до 10 на сто от оставащия капацитет на регионалното депо, който е в експлоатация, или проектния капацитет на друг вид регионално съоръжение за третиране на битовите отпадъци за нуждите на други региони, когато е налице обоснована и неотложна необходимост, свързана с изпълнението на Националния план за управление на отпадъците. Депата и/или съоръженията, използването на които се разрешава за нуждите на други региони, трябва да са изградени със средства, над 50 на сто от които са осигурени от държавния бюджет на Република България или от друго национално или международно финансиране.
(3) Отпадъците, предназначени за третиране по ал. 2, се оползотворяват и/или обезвреждат по цените за третиране на битовите отпадъци на съоръжението от съответната регионална система.
Чл. 43. (1) Условията и изискванията към площадките за разполагане на съоръженията за третиране на отпадъци, за изграждането и експлоатацията на съоръженията и инсталациите за третиране на отпадъци, както и за предварително съхраняване, третиране и транспортиране на производствени и опасни отпадъци и управление на отпадъци и оборудване, съдържащи полихлорирани бифенили, се определят с наредба на министъра на околната среда и водите, съгласувана с министъра на регионалното развитие и благоустройството и с министъра на здравеопазването.
(2) Редът и начинът за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци по глава четвърта, раздел IV, се определят с наредба на министъра на околната среда и водите, съгласувана с министъра на финансите.
(3) Изискванията към дейностите по събиране и третиране на отпадъците на територията на лечебните и здравните заведения се определят с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите.
(4) Изискванията за управление на строителни отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали се определят с наредба на Министерския съвет.
(5) Изискванията към дейностите по събиране и третиране на биоотпадъци, методиката за изчисляване изпълнението на целите по чл. 31, ал. 1 и разпределение на тези цели спрямо регионите по чл. 49, ал. 9 се определят с наредба на Министерския съвет.
(6) Изискванията за управление на утайки от пречистване на отпадъчни води се определят с наредба на Министерския съвет.

Конституционният съд отмени ограниченията

март 23, 2012 от  
Публикувано в Скрап България

Конституционният съд отмени в четвъртък  ограниченията за разполагането на пунктовете за метални отпадъците, които бяха въведени с последните поправки в Закона за управление на отпадъците. ГЕРБ предприе офанзивата в началото на 2011 г. заради многократните оплаквания на вътрешния министър Цветан Цветанов, че полицията не може да овладее кражбите на метали заради множеството пунктове за тяхното изкупуване.

Веднага след това управляващата партия прокара законовите промени, които обвързаха местата за разполагане на пунктовете с общите устройствени планове на общините. Това бе оспорено от 58 депутати от БСП и ДПС с мотива, че над 2/3 от общините нямат устройствени планове, а поправките в закона ограничават конституционното право за стопанска инициативи. В конституционната жалба се посочваше, че законът ще удари и лицензираните площадки като не предвижда обезщетяване на хората, които развиват легален бизнес.

От решението на съда става ясно, че тези аргументи са приети напълно. Според КС законът на ГЕРБ работи срещу свободната стопанска инициатива и еднаквите условия за бизнес на всички граждани и фирми. Съдът заявява, че е достатъчно е да има устройствен план, без да е необходимо непременно той да е общ. КС намира достатъчно гаранции за съществуването на площадките в самата процедура по лицензиране, която трябва да даде гаранции, че този бизнес ще се развива в съответствие с останалите закони.

След масовите протести на рециклиращите фирми срещу ограничението с общия устройствен план на общините, от екоминистерството склониха да направят поправка, позволяваща само наличието на градоустройствен план, за да работят площадките за старо желязо. Те обаче още не са приети от парламента окончателно, а междувременно заради влезлите в сила нови изисквания от 15 февруари, бяха затворени близо 500 лицензирани пункта за черни и цветни метали.

“Държавната намеса в икономиката трябва да се фокусира в създаване на подходящи условия за работа на бизнеса, като при това се отчита крайното удовлетворяване на обществените потребности на всички нива и от национално, и от местно значение. Противното означава, че има привилегировани стопански субекти – тези, чиито площадки са изградени при съществуващ и в действие общ устройствен план, и такива, чиито площадки се намират в селища, в които не са приети общи устройствени планове, а всички правни субекти, вкл. и държавата, и общините, са равнопоставени при упражняването на частната собственост”, се казва в решението на КС.

Само преди 2 дни от Асоциацията на рециклиращата индустрия и от Българската асоциация по рециклиране.се оплакаха, че властите масово затварят лицензирани площадки за отпадъци от цветни и черни метали заради липсата на общи устройствени планове.

Двете организации са изпратили до 3 министерство сигнал за седем незаконни площадки за старо желязо, разположени в пет общини, едната дори в центъра на Ботевград под носа на държавната и общинска администрация, които нямат лиценз и не спазват никакви изисквания за опазване на околната среда.