"Най-ценната стока, която знам е информацията" - Gordon Gekko / Wall Street

Започва дело срещу ЗУО

януари 28, 2013 от  
Публикувано в Скрап България

Дело срещу текстове от закона за управление на отпадъците е образувал Конституционният съд на 15 януари, съобщиха от Българската асоциация по рециклиране (БАР).

Искането на  61 депутати от 14 ноември миналата година е срещу промените от 13 юли 2012 г., влезли в сила от 1 януари.

Според един от атакуваните текстове при нарушение е предвидено отнемане на банковата гаранция от 1 млн. лв. със заповед на екоминистъра независимо от обжалването на заповедта, законът не предвижда и връщане на лихвите.

Задължението за общините с население над 10 хил. жители да организират площадки за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци от домакинствата пък било неравнопоставено положение между общините.

Атакувано е изискването магазини, производствени, стопански и административни сгради да събират отделно отпадъци от хартия и картон, стъкло, пластмаса и метали само за общините с население над 5000 жители. Според този текст голям завод в малка община ще бъде освободен от задължението, а павилион от 10 кв. м в голяма община – не.

Друго противоречие имало при безкасовото плащане само за сделки с отпадъци от черни и цветни метали. Противоречието е в два равнопоставени по сила закона – за отпадъците и за плащанията в брой, който регламентира безкасово плащане за сделки над 15 хил. лева.

По данни на БАР, чийто председател е Борислав Малинов,  38 от 52 организации по оползотворяване и рециклиране на отпадъци са подали заявление за разрешително до 14 януари, когато изтече срокът.

Нона Караджова / ЗУО 2012

юли 30, 2012 от  
Публикувано в Скрап България

Зорница Латева

- Г-жо Караджова, новият Закон за управление на отпадъците е факт. Как ще се постигнат целите за намаляване на отпадъците и рециклиране на 50% от битовата смет до 2020 г., след като в момента делът на оползотворяване е минимален?

- Нямаме избор да не достигнем целите, тъй като те са общоевропейски. Постигането им е въпрос е на добра организация и заинтересованост. Същото важи и за строителните отпадъци. Изискването за тях е минимум 70% да се оползотворяват. Общините имат интерес да постигнат целите си, тъй като ще бъдат изцяло освободени от таксите за депониране. Така гражданите и фирмите ще плащат по-малка такса смет.
- Смятате ли, че това ще е достатъчен стимул за местните власти?

- Ако желаят кметовете и бъдещите кандидат-кметове да бъдат избрани и хората да им имат доверие, ще се постарят да намалят плащанията на гражданите. Това може да стане единствено, като си изпълнят задълженията по закона. При това държавата и ЕС отпускат достатъчно средства за изпълнение на ангажиментите. Текстовете в закона активизираха кметовете и вече има раздвижване при строителството на депа и инсталации за оползотворяване на отпадъците. Само за последните 3 години са изпълнени или се строят съоръжения за над 400 млн. лв. за 3,7 млн. жители. Отделно до средата на 2014 г. общините трябва да направят площадки за събиране на едрогабаритни отпадъци.

- Казвали сте преди, че общините се бавят с проектите си за сметища по европрограмата “Околна среда”. Забързаха ли се вече?

- Бавят се, защото има процедури по отчуждаване, по оценка на въздействието върху околната среда, за съвместимост с “Натура 2000”, някои имат проблеми с избора на площадки. Проблемите се преодоляват постепенно. Преди няколко дни подписахме 4 договора – за Луковит, Разлог, Габрово и Варна – “Аксаково”.

- Има ли все пак забавени проекти по оперативната програма, които оценявате като рискови? Проектът за депо край Кочериново например пропадна.

- Да, той е рисков проект. В момента община Благоевград напредва сериозно с още 5 общини по разработването на регионална система. Имат отреден терен. Общината смята, че до края на годината ще е готова с проекта и може да получи средства или от “Околна среда”, или от бюджета. Все още е под въпрос системата Дупница – Кюстендил. Общините от Провадийския регион също още не са намерили решение. Имаме обаче всички шансове към края на 2014 г. всички депа за отпадъци, сепариращи и компостиращи инсталации, да са готови.

- Ще се промени ли моделът за разделно събиране, защото сегашният не е успешен?

- Новият закон задължава кметовете да организират и системи за разделно събиране на хартия, метал, пластмаса и стъкло за всички населени места над 5000 жители. Законът дава възможност на кметовете да сключват договори с организациите по оползотворяване на опаковки, да организират сами разделното събиране, т.е. чрез общинско предприятие, или да сключат договор с фирмата, която има разрешение за битовите отпадъци. В момента се предлага единствено разделно събиране в контейнери от организациите по оползотворяване на опаковки. Иначе България си изпълнява целите за разделно събиране на масово разпространени отпадъци като опаковки, акумулатори, масла, стари гуми.

- Да, но те са много по-малко от битовите боклуци, които трябва да намалеят значително до 2020 г.

- Точно затова предложихме промените в закона. Практиката показва, че където има финансови стимули и санкции, те се изпълняват. Където текстовете са само пожелателни – не се изпълняват. Освен това всички търговски, административни и производствени сгради трябва да имат сключен договор за разделно предаване на отпадъците от хартия, пластмаси, метал и стъкло по ред, определен в общинските наредби за отпадъците.

- Това няма ли да ги натовари допълнително финансово – веднъж да плащат за такса смет и втори път по договор за разделно събиране?

- Колкото повече отпадъци се генерират, толкова по-големи са разходите на общината за тях и съответно се събира по-висока такса смет. Когато боклуците от фирмите не отиват в контейнера, общината ще има по-малко разходи за тях. Така че разходите на бизнеса не би трябвало да се увеличават. Всички сме съгласни, че трябва да рециклираме, но опре ли до конкретната фирма или човек, няма голям ентусиазъм.

- Ще предложите ли промяна при образуването на такса смет така, че да се изчислява на базата на количеството отпадъци?

- Задължение на местните власти е да организират събирането на отпадъците и определянето на таксата. В не малко общини е дадена възможност поне за фирмите да плащат на контейнер. Пак зависи от местната общност – дали ще натиснат кмета и общинския съвет да въведат тази възможност.

- До края на 2013 г. трябва да разработите програма за намаляване на отпадъците. Има ли вече конкретни идеи?

- Сред мерките може да е намаляването броя на опаковките на един продукт. Това може да стане на основата на пазарни механизми. В момента всички производители и вносители на опаковани стоки са длъжни да изпълняват целите за оползотворяване на отпадъците от тях. Правят го чрез организациите за оползотворяване, на които плащат на килограм. Колкото по-малко опаковки пускат, толкова по-малко плащат. Практиката показва, че опаковките стават по-малко и по-малки като тегло. Това прави стоката по-конкурентна. Друга мярка е таксата, която въведохме за всички найлонови торбички. Силно се надяваме, че тъй като на хората ще им е скъпо да купуват найлонови торбички при всяко пазаруване, ще преминат към такива за многократна употреба. Неимоверното нарастване на количеството хранителни отпадъци също е проблем в световен мащаб. Включително и системите ол инклузив, които много допадат на хората и са страхотен бизнес за хотелиерите, създават много сериозен проблем. Хранителните отпадъци са източник на парникови газове. Обмислят се мерки как да бъдат намалени, но още няма конкретни предложения.

- Законът за отпадъците прехвърля към МОСВ издаването на разрешителни за търговия с черни и цветни метали. Ще можете ли да се справите, или трябва да назначавате нови хора?

- Няма нужда от нови хора. Имаме достатъчно време да се справим. Освен това една част, не мога да кажа колко, от фирмите няма да могат да отговорят на изискванията, така че разрешителните ще са по-малко.

- Качеството на контрола ще се подобри ли, тъй като има сигнали, че контролните органи не могат да се справят с незаконните площадки?

- Не е точно така. Колкото пъти сме получили такива сигнали, толкова пъти нашите органи заедно с МВР са реагирали.

- Напоследък се чуват мнения на инвеститори в ски курорти, че екологичните закони и плановете за управление на националните и природните паркове са прекалено рестриктивни и спират инвестициите. Основателни ли са такива твърдения?

- Законът за защитените територии и за биоразнообразието дават широта на действие. В много малко случаи се налага в защитени зони от “Натура 2000” да се въвеждат забрани. По-скоро там се правят оценки за съвместимост на проектите и ако не се оказва значително въздействие, те се одобряват. Плановете за управление са приети в периода 2002 – 2004 г. Предстои актуализацията им. Въпрос на обществена дискусия е дали да има промени в режимите.

- Правят се нови планове за управление на Рила и на Пирин, инвеститори искат промени…

- Ще има искания и от двете страни – от екоорганизациите, които ще искат редица забрани, и от инвеститорите, които ще искат разрешение на определени дейности. Аз не мога предварително да предопределя какво ще се случи. Независимо дали плановете ще се либерализират, т.е. да се махнат изричните забрани за определени видове строителство, остават разпоредбите на закона за задължителни екооценки за всички проекти.

- Защо зацикли спорът с “Юлен” за това дали са надхвърлили концесионната площ на ски зоната над Банско?

- Оказа се, че в договора има разминаване между текстовата част с описание на зоната и графичната част. Договорът се позовава на териториалния устройствен план (ТУП) от 2001 г., а МОСВ е разрешило обекти по новия ТУП от 2005 г. Не е записана методиката за определяне на площите и има различни начини на измерване. В неприятна ситуация сме, защото и ние смятаме, че сме прави, и те смятат, че са прави. Независимо колко са площите обаче от това не зависи концесионното възнаграждение и тези земи са на държавата.

- Имахте идеи да се промени методът за определяне на концесионната такса. Има ли полезен ход?

- За да има промени в договора, трябва да намерим правно основание за това, а към момента продължаваме да го търсим. Когато е сключван договорът, защото е бил първият, а засега и последен, не е имало никакъв опит и са направени тези пропуски.

ЗУО – 2012 Допълнителни разпоредби

юли 24, 2012 от  
Публикувано в Скрап България

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Биомаса“ са продукти, състоящи се от растителни материали от селското и горското стопанство, които могат да се използват като гориво с цел оползотворяване на енергийния им потенциал, както и следните отпадъци:
а) растителни отпадъци от горското и селското стопанство;
б) растителни отпадъци от хранителната промишленост, при условие че получената при изгарянето им топлинна енергия се оползотворява;
в) влакнести растителни отпадъци от производството на целулоза от дървесина и производство на хартия от целулоза, при условие че се изгарят съвместно на мястото на образуването им и получената в резултат топлинна енергия се оползотворява;
г) коркови отпадъци;
д) дървесни отпадъци, включително дървесни строителни отпадъци, с изключение на тези, които вследствие обработката им с препарати за дървесна защита или покрития могат да съдържат халогенирани органични съединения или тежки метали.
2. „Биоотпадъци“ са биоразградими отпадъци от парковете и градините, хранителни и кухненски отпадъци от домакинствата, ресторантите, заведенията за обществено хранене и търговските обекти, както и подобни отпадъци от предприятията на хранително-вкусовата промишленост.
3. „Биоразградими отпадъци“ са всички отпадъци, които имат способността да се разграждат анаеробно или аеробно, като хранителни и растителни отпадъци, хартия, картон и други.
4. „Битови отпадъци“ са „отпадъци от домакинствата“ и „подобни на отпадъците от домакинствата“.
5. „Брокер“ е всяко физическо или юридическо лице, което организира оползотворяването или обезвреждането на отпадъците от името на други лица, включително тези брокери, които физически не притежават отпадъците.
6. „Депониране на отпадъци“ е метод, при който не се предвижда последващо третиране на отпадъците и представлява складиране на отпадъци за срок, по-дълъг от три години – за отпадъци, предназначени за оползотворяване, и една година – за отпадъци, предназначени за обезвреждане, по начин, който не представлява опасност за човешкото здраве и околната среда.
7. „Масово разпространени отпадъци“ са отпадъци, които се образуват след употреба на продукти от многобройни източници на територията на цялата страна и поради своите характеристики изискват специално управление.
8. „Минни отпадъци“ са технологичните отпадъци от проучването, добива и преработката на подземни богатства, натрупани в резултат на дейности по разрешение за търсене и/или проучване или по концесии за добив.
9. „Най-добри налични техники“ означава най-добрите налични техники, определени в § 1, т. 42 от допълнителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда.
10. „Насипване“ е дейност по оползотворяване, при която подходящи отпадъци се използват за рекултивационни цели в разкопани участъци или за инженерни цели в строителството на депа и където отпадъкът е заместител на неотпадъчни материали.
11. „Обезвреждане“ е всяка дейност, която не е оползотворяване, дори когато дейността има като вторична последица възстановяването на вещества или енергия. Приложение № 1 съдържа неизчерпателен списък на дейностите по обезвреждане.
12. „Опасни отпадъци“ са отпадъците, които притежават едно или повече опасни свойства, посочени в приложение № 3.
13. „Оползотворяване“ е всяка дейност, която има като основен резултат използването на отпадъка за полезна цел чрез замяна на други материали, които иначе биха били използвани за изпълнението на конкретна функция, или подготовката на отпадъка да изпълнява тази функция в производствено предприятие или в икономиката като цяло. Приложение № 2 съдържа неизчерпателен списък на дейностите по оползотворяване.
14. „Оползотворяване на материали“ е всяка дейност по оползотворяване с изключение на оползотворяване на енергия и преработване в материали, които се използват като гориво.
15. „Оползотворяване на материали от строителни отпадъци“ са всички дейности по оползотворяване на строителни отпадъци с изключение на изгаряне с оползотворяване на енергия и преработването в материали, които се използват като гориво. Оползотворяването включва и дейностите по подготовка за повторна употреба, рециклирането или друго материално оползотворяване.
16. „Организация по оползотворяване“ е юридическо лице, регистрирано по Търговския закон или съгласно националното му законодателство, което не разпределя печалба и което управлява и/или самостоятелно извършва дейностите по разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на масово разпространени отпадъци.
17. „Отпадък“ е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи.
18. „Отпадъци от домакинствата“ са отпадъците, образувани от домакинствата.
19. „Отпадъци от черни и цветни метали“ са технологичните отпадъци, получени от добива, преработката или механичната обработка на цветни и черни метали и сплавите им, бракуваните машини, съоръжения, детайли и конструкции от производствен, строителен или битов характер с изключение на опасните отпадъци.
20. „Отпадъци от черни и цветни метали с битов характер“ са отпадъци от черни и цветни метали (ОЧЦМ), получени в резултат на жизнената дейност на хората по домовете, в административни, социални и обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъците от черни и цветни метали, получени от търговски обекти, занаятчийски дейности, обекти за отдих и забавления.
21. „Отработени масла“ са всички смазочни или индустриални масла на минерална или синтетична основа, негодни за употреба по първоначалното им предназначение, като отработени моторни и трансмисионни масла, смазочни масла, турбинни и хидравлични масла.
22. „Пазарна цена“ е цената по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
23. „Повторна употреба“ е всяка дейност, чрез която продуктите или компонентите, които не са отпадъци, се използват отново за целта, за която са били предназначени.
24. „Повторно нарушение“ е нарушение, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.
25. „Подготовка за повторна употреба“ са дейностите по оползотворяване, представляващи проверка, почистване или ремонт, чрез които продуктите или компонентите на продукти, които са станали отпадък, се подготвят, за да могат да бъдат използвани повторно без каквато и да е друга предварителна обработка.
26. „Подобни отпадъци“ са отпадъците, които по своя характер и състав са сравними с отпадъците от домакинствата, с изключение на производствени отпадъци и отпадъци от селското и горското стопанство.
27. „Предварително съхраняване“ е дейност по съхраняване на отпадъци при мястото на образуване до събирането им в съоръжения, където те се разтоварват, за да се подготвят за последващо транспортиране до друг обект с цел оползотворяване или обезвреждане.
28. „Предотвратяване“ са мерките, взети преди веществото, материалът или продуктът да стане отпадък, с което се намалява:
а) количеството отпадъци, включително чрез повторната употреба на продуктите или удължаването на жизнения им цикъл;
б) вредното въздействие от образуваните отпадъци върху околната среда и човешкото здраве, или
в) съдържанието на вредни вещества в материалите и продуктите.
29. „Притежател на отпадъци“ е причинителят на отпадъци или физическото или юридическото лице, в чието владение се намират те.
30. „Причинител на отпадъци“ е физическо или юридическо лице, при чиято дейност се образуват отпадъци (първичен причинител на отпадъците), или всеки, който осъществява предварителна обработка, смесване или други дейности, водещи до промяна на свойствата или състава на отпадъка.
31. „Производител на продукта“ е физическо или юридическо лице, което по занятие разработва, произвежда, обработва, третира, продава, въвежда от държава – членка на Европейския съюз, или внася продукти на пазара в Република България.
32. „Производствени отпадъци“ са отпадъците, образувани в резултат на производствената дейност на физическите и юридическите лица.
33. „Пускане на пазара“ е първото предоставяне на продукта на разположение на друго лице, безплатно или срещу заплащане, с цел той да бъде разпространен и/или използван на територията на Република България, както и внасянето и въвеждането на територията на Република България на продукта от дадено лице за негова собствена търговска, производствена или професионална дейност.
34. „Разделно събиране“ е събирането, при което поток от отпадъци се разделя по вид и естество на отпадъците с оглед улесняване на специфично третиране.
35. „Разширена отговорност на производителя“ е екологичен принцип, прилаган като съвкупност от мерки с цел намаляване на общото въздействие върху околната среда от даден продукт чрез въвеждане на задължения и отговорности за производителя на продукта по време на целия му жизнен цикъл и по-специално за ограничаване на съдържанието на опасни вещества, обратно приемане, повторна употреба, рециклиране, оползотворяване и обезвреждане на отпадъците, получени в резултат на употребата на продукта.
36. „Регенериране на отработени масла“ е всяка дейност по рециклиране, чрез която могат да се произведат базови масла чрез рафиниране на отработени масла, по-специално чрез отстраняване на замърсителите, продуктите на окисление и добавките, съдържащи се в тези масла.
37. „Рециклиране“ е всяка дейност по оползотворяване, чрез която отпадъчните материали се преработват в продукти, материали или вещества за първоначалната им цел или за други цели. То включва преработването на органични материали, но не включва оползотворяване за получаване на енергия и преработване в материали, които ще се използват като горива или за насипни дейности.
38. „Свързани лица“ са лицата по смисъла на § 1 от Търговския закон.
39. „Строителни отпадъци“ са отпадъците от строителство и разрушаване, съответстващи на кодовете отпадъци, посочени в глава 17 от Индекс към Решение 2000/532/EО на Комисията от 3 май 2000 г. за замяна на Решение 94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъците в съответствие с член 1, буква „а)“ от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците и Решение 94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци в съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните отпадъци и следващите му изменения.
40. „Следексплоатационни грижи за депо за отпадъци“ са дейностите по поддръжка на площадката на депото след неговото закриване, осъществяване на контрол и наблюдение на параметрите на околната среда (мониторинг) и отстраняване на евентуални отрицателни последици от въздействието на депото върху околната среда и човешкото здраве за определения от компетентните органи следексплоатационен период на депото.
41. „Събиране“ е натрупването на отпадъци, включително предварителното сортиране и предварителното съхраняване на отпадъци, с цел транспортирането им до съоръжение за третиране на отпадъци.
42. „Съхраняване“ е дейност, свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране, за срок, не по-дълъг от:
а) три години – при последващо предаване за оползотворяване;
б) една година – при последващо предаване за обезвреждане.
43. „Транспортиране“ е превозът на отпадъци, включително съпътстващите го дейности по товарене, претоварване и разтоварване, когато се извършва от оператора като самостоятелна дейност.
44. „Третиране на отпадъците“ са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане.
45. „Търговец“ е всяко физическо или юридическо лице, което действа от свое име и за своя сметка при закупуване и последваща продажба на отпадъците, включително тези търговци, които физически не притежават отпадъците.
46. „Управление на отпадъците“ са събирането, транспортирането, обезвреждането и оползотворяването на отпадъците, включително осъществяваният контрол върху тези дейности, следексплоатационните грижи за депата, както и действията, предприети в качеството на търговец или брокер.
§ 2. Този закон въвежда изискванията на:
1. Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ, L 312/3 от 22 ноември 2008 г.);
2. Директива 2006/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори и за отмяна на Директива 91/157/ЕИО;
3. Директива 2000/76/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 декември 2000 г. относно изгарянето на отпадъците;
4. Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането на отпадъци;
5. Директива 2002/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 2003 г. относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО);
6. Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 г. относно опаковките и отпадъците от опаковки;
7. Директива 2000/53/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно излезлите от употреба превозни средства;
8. Директива 96/59/ЕО на Съвета от 16 септември 1996 г. за обезвреждането на полихлорирани бифенили и полихлорирани терфенили (ПХБ/ПХТ);
9. Директива 86/278/ЕИО на Съвета от 12 юни 1986 г. за опазване на околната среда, и по-специално на почвата, при използване на утайки от отпадъчни води в земеделието;
10. Директива 78/176/ЕИО на Съвета от 20 февруари 1978 г. относно отпадъци от производството на титанов диоксид;
11. Директива 82/883/ЕИО на Съвета от 3 декември 1982 г. относно процедури за наблюдение и контрол на околни среди, засегнати от отпадъци от производството на титанов двуокис;
12. Директива 92/112/ЕИО на Съвета от 15 декември 1992 г. относно процедурите за хармонизиране на програмите за намаляване и евентуално премахване на замърсяването, причинявано от отпадъците от производството на титанов двуокис.
§ 3. (1) Министърът на околната среда и водите е национален компетентен орган и координатор по всички международни спогодби, свързани с предмета на този закон, по които Република България е страна.
(2) Министърът на околната среда и водите е национален компетентен орган във връзка с информирането, докладването и нотифицирането на Европейската комисия по Директива 2008/98/ЕО, включително:
1. нотифициране на всеки случай за класификация на отпадъците по чл. 3, ал. 4 и 5;
2. нотифициране на решенията по чл. 5, ал. 2, постановяващи, че даден отпадък е престанал да бъде отпадък, в случаите когато не са определени критерии на ниво Европейски съюз, които да бъдат прилагани за целта;
3. представяне на доклада по чл. 49, ал. 11;
4. предоставяне на информация за общите правила, определени по реда на чл. 35, ал. 6;
5. информиране за плана за управление на отпадъците по чл. 49 и програмата за предотвратяване на отпадъци по чл. 50 след тяхното приемане, както и за всички техни съществени изменения;
6. предоставяне на всеки три години на сек­торен доклад за прилагане на директивата в електронен формат, съдържащ информация за управлението на отработени масла и за постигнатия напредък в изпълнението на програмите за предотвратяване на отпадъци, и – по целесъобразност – информация относно мерките за разширена отговорност на производителите;
7. нотифициране на решенията по чл. 98, ал. 3.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 4. Законът за управление на отпадъците (обн., ДВ, бр. 86 от 2003 г.; изм., бр. 70 от 2004 г., бр. 77, 87, 88, 95 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 63 и 80 от 2006 г., бр. 53 от 2007 г., бр. 36, 70 и 105 от 2008 г., бр. 82 и 95 от 2009 г., бр. 41, 63 и 98 от 2010 г., бр. 8, 30, 33 и 99 от 2011 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 26 от 2012 г.; изм., бр. 44 от 2012 г.) се отменя.
§ 5. (1) Неприключилите към датата на влизане в сила на закона процедури по издаване, изменение, допълнение или продължаване срока на действие на разрешения, регистрационни документи и лицензи за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали (ОЧЦМ) по отменения Закон за управление на отпадъците се прекратяват служебно от компетентния орган, а заплатената такса се възстановява по искане на заявителя.
(2) Неприключилите към датата на влизане в сила на закона процедури по утвърждаване на програми за управление на дейностите по отпадъците по отменения Закон за управление на отпадъците се прекратяват служебно от компетентния орган, а заплатената такса се възстановява по искане на заявителя.
§ 6. (1) Разрешенията и регистрационните документи за извършване на дейности с отпадъци, издадени по реда на отменения Закон за управление на отпадъците, освен в случаите по ал. 2 и § 7, ал. 6 и 7, запазват действието си до изтичането на срока им, но не по-късно от три години от влизането в сила на закона.
(2) При необходимост от изменение и допълнение на разрешениe по ал. 1, издадено от министъра на околната среда и водите, се подава заявление за издаване на ново по реда на чл. 67 до директора на РИОСВ, на чиято територия са разположени площадките с подлежащи на изменение обстоятелства по чл. 73. Разрешението по ал. 1 запазва действието си по отношение на площадките и дейностите с отпадъци на територията на съответната РИОСВ до произнасяне на компетентния орган. Разрешението, издадено по реда на чл. 67, обхваща всички площадки и дейности с отпадъци на територията на съответната РИОСВ.
(3) При необходимост от изменение и допълнение на регистрационен документ се подава заявление за издаване на нов по реда на чл. 78.
(4) Издадените удостоверения по чл. 84, ал. 4 от отменения Закон за управление на отпадъците запазват действието си до 31 декември 2012 г.
§ 7. (1) Лицата, притежаващи лиценз за извършване на търговска дейност с ОЧЦМ, издаден по реда на отменения Закон за управление на отпадъците, подават в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона заявление за получаване на разрешение по чл. 67 до директора на РИОСВ, на чиято територия са разположени площадките за извършване на дейности с отпадъците.
(2) В случаите по ал. 1 лицензът за търговска дейност с ОЧЦМ запазва действието си до произнасяне на компетентния орган по заявлението по ал. 1.
(3) В случаите, когато не е подадено заявление по ал. 1, лицензът запазва действието си в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона.
(4) В тримесечен срок от изтичането на срока по ал. 3 притежателят на лиценза е длъжен да преустанови дейността, да реализира наличните количества ОЧЦМ и да предприеме необходимите мерки за почистване на площадките.
(5) Лицата, притежаващи разрешение и/или регистрационен документ, издадени по реда на отменения Закон за управление на отпадъците, за дейности по съхраняване и предварително третиране на отпадъци от метални опаковки, ИУЕЕО, НУБА и ИУМПС, подават в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона заявление за получаване на разрешение по чл. 67 до директора на РИОСВ, на чиято територия са разположени площадките за извършване на дейности с отпадъците.
(6) В случаите по ал. 5 разрешението и регистрационният документ, издадени по реда на отменения Закон за управление на отпадъците, запазват действието си до произнасяне на компетентния орган по заявлението по ал. 5.
(7) В случаите, когато не е подадено заявление по ал. 5, разрешенията и регистрационните документи по ал. 5 запазват действието си в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона.
(8) В тримесечен срок от изтичането на срока по ал. 7 лицето е длъжно да преустанови дейността и да предприеме необходимите мерки за почистване на площадките.
(9) В едномесечен срок от влизането в сила на закона министърът на икономиката, енергетиката и туризма предава на министъра на околната среда и водите информацията от регистъра по чл. 26, ал. 2 от отменения Закон за управление на отпадъците на електронен носител.
§ 8. (1) Организациите по оползотворяване на отпадъци, получили разрешения до влизането в сила на закона, привеждат дейността си в съответствие с изискванията му и подават заявление по чл. 81, ал. 2 за издаване на ново разрешение в 6-месечен срок от влизането в сила на закона. Издадените преди влизането в сила на закона разрешения запазват действието си до произнасяне на компетентния орган с решение.
(2) В случаите, когато не е подадено заявление по ал. 1, разрешенията запазват действието си в срок до 31 декември 2012 г., като се доказва изпълнението на целите за 2012 г.
§ 9. (1) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона се издават/приемат в срок до 6 месеца от влизането му в сила.
(2) Подзаконовите нормативни актове, издадени/приети на основание отменения Закон за управление на отпадъците, се прилагат до издаването на актовете по ал. 1, доколкото не противоречат на този закон.
§ 10. Целите за рециклиране и оползотворяване на отпадъци от опаковки, определени в чл. 11, ал. 2 и 3 от отменения Закон за управ­ление на отпадъците, се прилагат до приемане на съответната наредба по чл. 13, ал. 1.
§ 11. Приетите програми по чл. 29, ал. 1, т. 1 от отменения Закон за управление на отпадъците запазват своето действие до изтичането на срока им, но не по-късно от две години от влизането в сила на закона.
§ 12. Приетите от общинските съвети наредби по чл. 19 от отменения Закон за управление на отпадъците запазват своето действие до приемане на наредбите по чл. 22, но не по-късно от две години от влизането в сила на закона.
§ 13. (1) Създадените по реда на чл. 19б от отменения Закон за управление на отпадъците регионални сдружения на общините се запазват. Член 24, ал. 1 и 2 не се прилагат спрямо общините, създали регионални сдружения по реда на отменения Закон за управление на отпадъците.
(2) Заварените регионални сдружения и споразумения, създадени по реда на чл. 19а от отменения Закон за управление на отпадъците преди 23 май 2010 г., подлежат на прекратяване в срок до 31 декември 2014 г. Ако общините изберат да запазят заварените регионални сдружения и споразумения, в срок до 31 декември 2014 г. могат да получават финансиране на проекти в областта на управление на отпадъците по чл. 24, ал. 9.
§ 14. (1) Площадките по чл. 19, ал. 3, т. 11 се осигуряват в срок до две години след влизането в сила на закона.
(2) В срока по ал. 1 предаването на ОЧЦМ с битов характер от физически лица се извършва при наличие на декларация за произход само на лица, притежаващи:
1. разрешение или комплексно разрешително по чл. 35, ал. 1;
2. лиценз за търговска дейност с ОЧЦМ, валиден в сроковете по § 7.
§ 15. Целите по чл. 31, ал. 1, т. 1 за подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, включващи най-малко хартия и картон, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата и подобни отпадъци от други източници, се прилагат, както следва:
1. до 1 януари 2016 г. – най-малко 25 на сто от общото им тегло;
2. до 1 януари 2018 г. – най-малко 40 на сто от общото им тегло;
3. до 1 януари 2020 г. – най-малко 50 на сто от общото им тегло.
§ 16. Целите по чл. 32, ал. 1 за повторна употреба, рециклиране и друго оползотворяване на материали, включително при насипни дейности чрез заместване на други материали с отпадъци, на неопасни строителни отпадъци, с изключение на почви, земни и скални маси от изкопи в естествено състояние, несъдържащи опасни вещества, се прилагат, както следва:
1. до 1 януари 2016 г. – най-малко 35 на сто от общото тегло на отпадъците;
2. до 1 януари 2018 г. – най-малко 55 на сто от общото тегло на отпадъците;
3. до 1 януари 2020 г. – най-малко 70 на сто от общото тегло на отпадъците.
§ 17. Регистрите по чл. 45, ал. 1, т. 4 – 9 и чл. 46 се създават в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона.
§ 18. (1) Планът по чл. 49, ал. 1 се приема в срок до две години от влизането в сила на закона.
(2) Националната програма за управление на дейностите по отпадъците по чл. 28, ал. 1 от отменения Закон за управление на отпадъците запазва своето действие до приемане на плана по чл. 49, ал. 1.
(3) Програмата по чл. 50, ал. 1 се разработва и внася в Министерския съвет в срок до 12 декември 2013 г.
§ 19. (1) Изискванията на чл. 60 не се прилагат за регионални или общински депа за отпадъци, за които към 1 януари 2011 г. остатъчният капацитет на депото е по-малък от 10 на сто от общия капацитет на депото, което е в експлоатация.
(2) Изискванията на чл. 60 не се прилагат за депа за отпадъци, за които определеният срок за преустановяване на тяхната експлоатация е преди 1 януари 2012 г.
(3) За депата по ал. 1 и 2 се правят отчисления по минимален размер, определен с наредбата по чл. 43, ал. 2, в срок до преустановяване на тяхната експлоатация.
§ 20. Разпоредбата на чл. 138, ал. 3, т. 7 се прилага след изтичането на определените за съоръженията срокове, предвидени в приложение № 5.
§ 21. Дейностите R12 и R13 от приложение № 2, както и предаването за подготовка за оползотворяване не се отчитат за изпълнение на целите за повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на масово разпространени отпадъци, определени с наредбите по чл. 13, ал. 1.
§ 22. Подаването на заявления и документи по електронен път в случаите, предвидени в закона, не се прилага до въвеждането в действие на информационно-техническа система, обезпечаваща тяхната обработка в съответствие с изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис.
§ 23. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ., бр. 1 от 2001 г.; изм., бр. 41 и 111 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г., бр. 20, 65 и 107 от 2003 г., бр. 36 и 65 от 2004 г., бр. 28, 76, 77, 88, 94, 95, 103 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30, 34, 37, 65, 76, 79, 80, 82, 106 и 108 от 2006 г., бр. 41, 53 и 61 от 2007 г., бр. 33, 43, 54, 69, 98 и 102 от 2008 г., бр. 6, 17, 19, 80, 92 и 93 от 2009 г., бр. 15, 41, 50, 54 и 87 от 2010 г., бр. 19, 35, 54 и 80 от 2011 г., бр. 29, 32, 38, 45 и 47 от 2012 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 98, ал. 3 думите „Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда“ се заменят със „Закона за управление на отпадъците“.
2. В чл. 142, ал. 5 се създава т. 9:
„9. изискванията за селективно разделяне на отпадъците, образувани по време на строително-монтажните работи и дейностите по разрушаване с цел осигуряване на последващото им оползотворяване, включително рециклиране и постигане на съответните количествени цели за оползотворяване и рециклиране.“
3. В чл. 148 ал. 9 се изменя така:
„(9) В разрешението за строеж се вписват:
1. всички фактически и правни основания за издаването му;
2. условията, свързани с изпълнението на строежа, включително оползотворяването на хумусния земен слой;
3. мерките за селективно разделяне на отпадъците, образувани по време на строително-монтажните работи и дейностите по разрушаване и осигуряване на последващото им оползотворяване, включително рециклиране, и
4. премахването на сградите без режим на застрояване или запазването им за определен срок до завършването на строежа.“
4. В чл. 178, ал. 3:
а) в т. 5 думите „чл. 71а“ се заменят с „чл. 60“;
б) създава се т. 6:
„6. не е издадено разрешение или регистрационен документ за дейности с отпадъци, когато такива се изискват по реда на чл. 67 и 78 от Закона за управление на отпадъците.“
5. В чл. 196, ал. 3 се създава изречение трето: „Премахването на строежи се извършва след одобряване на план за управление на строителни отпадъци по чл. 11 от Закона за управление на отпадъците.“
6. В чл. 197, ал. 1 след думите „Агенцията по геодезия, картография и кадастър“ се добавя „и след одобряване на план за управление на строителни отпадъци по чл. 11 от Закона за управление на отпадъците“.
7. В § 5 от допълнителните разпоредби т. 35 се изменя така:
„35. „Третиране на отпадъците“ са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане.“
§ 24. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г., бр. 55 и 110 от 2007 г., бр. 70 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 41 и 95 от 2009 г., бр. 98 от 2010 г. и бр. 19, 28, 31, 35 и 39 от 2011 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 30 от 2012 г.) в чл. 66, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 след думата „събиране“ се поставя запетая и се добавя „включително разделно“, а думата „обезвреждането“ се заменя с „третирането“.
2. В т. 3 думите „чл. 71а и 71е“ се заменят с „чл. 60 и 64“.
§ 25. В Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (обн., ДВ, бр. 55 от 2003 г.; попр., бр. 59 от 2003 г.; изм., бр. 107 от 2003 г., бр. 39 и 52 от 2004 г., бр. 31 и 87 от 2005 г., бр. 24, 38 и 59 от 2006 г., бр. 11 и 41 от 2007 г., бр. 16 от 2008 г., бр. 23, 36, 44 и 87 от 2009 г., бр. 25, 59, 73 и 77 от 2010 г., бр. 39 и 92 от 2011 г., бр. 26 от 2012 г.) в приложението към чл. 9, ал. 1, т. 2 т. 27 се отменя.
§ 26. В Закона за чистотата на атмосферния въздух (обн., ДВ, бр. 45 от 1996 г.; попр., бр. 49 от 1996 г.; изм., бр. 85 от 1997 г., бр. 27 от 2000 г., бр. 102 от 2001 г., бр. 91 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 95 от 2005 г., бр. 99 и 102 от 2006 г., бр. 86 от 2007 г., бр. 36 и 52 от 2008 г., бр. 6, 82 и 93 от 2009 г., бр. 41, 87 и 88 от 2010 г., бр. 35 и 42 от 2011 г., бр. 32 и 38 от 2012 г.) в чл. 17, ал. 10, т. 3 думите „чл. 37“ се заменят с „чл. 67“.
§ 27. В Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети (обн., ДВ, бр. 43 от 2008 г.; изм., бр. 12, 32 и 35 от 2009 г., бр. 77 и 98 от 2010 г., бр. 92 от 2011 г., бр. 14 от 2012 г.) в приложение № 1 към чл. 3, т. 1 в т. 9 думите „раздел V“ се заменят с „раздел ІV“.
§ 28. В Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (обн., ДВ, бр. 12 от 2000 г.; изм., бр. 111 от 2001 г., бр. 24 и 70 от 2004 г., бр. 11 от 2005 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2005 г. – бр. 45 от 2005 г.; изм., бр. 87, 88, 94, 102 и 104 от 2005 г., бр. 30, 36, 43, 65, 99 и 108 от 2006 г., бр. 41, 54 и 109 от 2007 г., бр. 67, 71, 98 и 108 от 2008 г., бр. 47 и 81 от 2009 г., бр. 61 и 88 от 2010 г., бр. 23 от 2011 г. и бр. 32 от 2012 г.) в § 2 от допълнителните разпоредби в т. 37 и 38 думите „§ 1, т. 1“ се заменят с „§ 1, т. 17“.
§ 29. В Закона за техническите изисквания към продуктите (обн., ДВ, бр. 86 от 1999 г.; изм., бр. 63 и 93 от 2002 г., бр. 18 и 107 от 2003 г., бр. 45, 77, 88, 95 и 105 от 2005 г., бр. 30, 62 и 76 от 2006 г., бр. 41 и 86 от 2007 г., бр. 74 от 2009 г., бр. 80 от 2010 г., бр. 38 от 2011 г. и бр. 38 от 2012 г.) в § 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения:
1. В т. 22 думите „§ 1, т. 17“ се заменят с „§ 1, т. 13“.
2. В т. 23 думите „§ 1, т. 1“ се заменят с „§ 1, т. 17“.
3. В т. 24 думите „§ 1, т. 4“ се заменят с § 1, т. 12“.
§ 30. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 43 и 76 от 2002 г., бр. 16 и 22 от 2003 г., бр. 6, 70, 85 и 115 от 2004 г., бр. 79, 92, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 61, 64, 80, 82, 85 и 102 от 2006 г., бр. 22, 51, 53, 97 и 109 от 2007 г., бр. 36, 43, 69, 88 и 102 от 2008 г., бр. 74, 75, 82 и 93 от 2009 г., бр. 54, 98 и 100 от 2010 г., бр. 10, 19, 39 и 48 от 2011 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 20 от 2012 г.; изм., бр. 47 от 2012 г.) в § 2, ал. 1 от допълнителните разпоредби думите „§ 1, т. 1“ се заменят с „§ 1, т. 17“.
§ 31. В Закона за пътищата (обн., ДВ, бр. 26 от 2000 г.; изм., бр. 88 от 2000 г., бр. 111 от 2001 г., бр. 47 и 118 от 2002 г., бр. 9 и 112 от 2003 г., бр. 6 и 14 от 2004 г., бр. 88 и 104 от 2005 г., бр. 30, 36, 64, 102, 105 и 108 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 43 и 69 от 2008 г., бр. 12, 32, 41, 42, 75, 82 и 93 от 2009 г., бр. 87 от 2010 г., бр. 19, 39, 55 и 99 от 2011 г., бр. 38, 44 и 47 от 2012 г.) в чл. 28б, ал. 4, т. 4 думите „чл. 16в“ се заменят с „чл. 12“.
§ 32. В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 21, 39, 52 и 70 от 1998 г., бр. 33, 42, 64, 81, 90, 103 и 114 от 1999 г., бр. 84 от 2000 г., бр. 28, 61 и 96 от 2002 г., бр. 19, 31 и 58 от 2003 г., бр. 31, 39, 42, 43, 66, 103 и 105 от 2005 г., бр. 38, 59, 80 и 105 от 2006 г., бр. 59, 92 и 104 от 2007 г., бр. 50, 67, 70, 100 и 108 от 2008 г., бр. 12, 23, 32, 47 и 82 от 2009 г., бр. 41 и 101 от 2010 г., бр. 14, 18 и 34 от 2011 г.) в чл. 614, ал. 7 думите „чл. 71а, ал. 1“ се заменят с „чл. 60, ал. 2“.
§ 33. В Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 91 от 2002 г.; попр., бр. 98 от 2002 г.; изм., бр. 86 от 2003 г., бр. 70, 74, 77, 88, 95 и 105 от 2005 г., бр. 30, 65, 82, 99, 102 и 105 от 2006 г., бр. 31, 41 и 89 от 2007 г., бр. 36, 52 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 32, 35, 47, 82, 93 и 103 от 2009 г., бр. 46 и 61 от 2010 г., бр. 35 и 42 от 2011 г., бр. 32 и 38 от 2012 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 93 се създава ал. 7:
„(7) Решение, с което е преценено да не се извършва ОВОС, губи правно действие, ако в срок 5 години от датата на издаването му не е започнало осъществяването на инвестиционното предложение, което се установява с проверка на контролните органи по околната среда.“
2. В чл. 118, ал. 4 т. 1 се изменя така:
„1. по чл. 67 във връзка с чл. 35 от Закона за управление на отпадъците;“.
3. В чл. 131м:
а) в ал. 1 след думите „Протокола от Киото“ се добавя „и по проекти, генериращи доброволни редукции на емисии на парникови газове“;
б) в ал. 2 в текста преди т. 1 след думите „сертифицирани единици“ се добавя „и доброволни редукции на емисии“.
4. В преходните и заключителните разпоредби в § 12а:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
„(2) Срокът по чл. 93, ал. 7 започва да тече от датата на влизане в сила на становището или на решението по чл. 93, ал. 2 и 3 и се отнася и за тези становища или решения, които са издадени преди 1 юли 2012 г.“
§ 34. Изпълнението на този закон се възлага на министъра на околната среда и водите.
§ 35. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на разпоредбите на:
1. член 10, ал. 3 и 6, чл. 11, ал. 1, чл. 19, ал. 5, чл. 38, ал. 4 и чл. 39, ал. 3, които влизат в сила две години след влизането в сила на закона;
2. член 33, ал. 4 и чл. 34, които влизат в сила от 1 януари 2013 г.;
3. член 49, ал. 8, която влиза в сила от 1 януари 2015 г.
Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 28 юни 2012 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание: Цецка Цачева
Приложение № 1 към § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби
ДЕЙНОСТИ ПО ОБЕЗВРЕЖДАНЕ
D 1       Подземно или наземно депониране (например депо и др.).
D 2       Обработване на земята (например био­разграждане на течни или утаечни отпадъци в почвата и т.н.).
D 3       Дълбочинно инжектиране (например инжектиране на изпомпани отпадъци в кладенци, солни находища или естествени хранилища).
D 4       Повърхностни заграждения (например депониране на течни или утаечни отпадъци в ями, блата, лагуни и др.).
D 5       Специално изградени депа (например депониране в отделни непромокаеми клетки, които са запечатани и изолирани помежду си и от околната среда, и др.).
D 6       Изхвърляне във водни басейни, с изключение на морета и океани.
D 7       Изхвърляне в морета и океани, включително заравяне под морското дъно.
D 8       Биологично третиране, непосочено на друго място в настоящото приложение, водещо до образуване на крайни съединения или смеси, които се обезвреждат чрез някоя от дейностите с кодове D 1 – D 12.
D 9       Физико-химично третиране, непосочено на друго място в настоящото приложение, водещо до образуване на крайни съединения или смеси, които се обезвреждат чрез някоя от дейностите с кодове D 1 – D 12 (например изпаряване, сушене, калциниране и др.).
D 10     Наземно изгаряне.
D 11     Изгаряне в морето (*).
D 12     Постоянно съхраняване (например съхраняване на контейнери в мина и т.н.).
D 13     Прегрупиране или смесване преди подлагане на някоя от дейностите с кодове D 1 –
D 12 (**).
D 14     Препакетиране преди подлагане на някоя от дейностите с кодове D 1-D 13.
D 15     Съхраняване до извършването на някоя от дейностите с кодове D 1 – D 14, с изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до събирането им (***).
(*) Тази дейност е забранена от законодателството на ЕС и от международни конвенции.
(**) При отсъствие на друг подходящ код D тук могат да се включат предварителни дейности преди обезвреждането, включително предварителна обработка, като inter alia, сортиране, трошене, уплътняване, пелетизиране, сушене, рязане, кондициониране, или разделяне преди подлагане на някоя от дейностите с кодове D 1 – D 12.
(***) Временно съхраняване означава предварително съхраняване по смисъла на § 1, т. 27 от допълнителните разпоредби.
Приложение № 2 към § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби
ДЕЙНОСТИ ПО ОПОЛЗОТВОРЯВАНЕ
R 1       Използване на отпадъците предимно като гориво или друг начин за получаване на енергия (*).
R 2       Възстановяване/регенериране на разтворители.
R 3       Рециклиране/възстановяване на органични вещества, които не са използвани като разтворители, включително чрез компостиране и други процеси на биологична трансформация (**).
R 4       Рециклиране/възстановяване на метали и метални съединения.
R 5       Рециклиране/възстановяване на други неорганични материали (***).
R 6       Регенериране на киселини или основи.
R 7       Оползотворяване на компоненти, използвани за намаляване на замърсяването.
R 8       Оползотворяване на компоненти от катализатори.
R 9       Повторно рафиниране на масла или друга повторна употреба на масла.
R 10     Обработване на земната повърхност, водещо до подобрения за земеделието или околната среда.
R 11     Използване на отпадъците, получени в резултат на някоя от дейностите с кодове R 1 –
R 10.
R 12     Размяна на отпадъци за подлагане на някоя от дейностите с кодове R 1 – R 11 (****).
R 13     Съхраняване на отпадъци до извършването на някоя от дейностите с кодове R 1 –
R 12, с изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до събирането им (*****).
(*) Това включва инсталации за изгаряне, предназначени за преработка на твърди битови отпадъци, единствено когато тяхната енергийна ефективност е равна или по-висока от:
 – 0,60 за инсталациите, които са в експлоатация и са получили разрешение съгласно приложимото общностно законодателство преди 1 януари 2009 г.;
 – 0,65 за инсталации, получили разрешение след 31 декември 2008 г., като се използва следната формула:
Енергийна ефективност = (Ep – (Ef + Ei)/ (0,97 Ч (Ew + Ef), където:
Ер е годишното производство на енергия под формата на топлина или електричество; изчислява се, като енергията под формата на електричество се умножава по 2,6, а енергията под формата на топлина, произведена за търговска употреба, се умножава по 1,1 (GJ/годишно);
Ef – годишното количество енергия, вложена в системата от горива, участващи в производството на пара (GJ/годишно);
Ew – годишното количество енергия, съдържаща се в третираните отпадъци, изчислено въз основа на нетната топлинна стойност на изгаряне на отпадъците (GJ/годишно);
Ei – годишният внос на енергия, като се изключват Ew и Ef (GJ/годишно);
0,97 – коефициент на загубите на енергия, дължащи се на дънната пепел и излъчването.
Тази формула се прилага в съответствие с референтния документ за най-добрите налични техники за изгаряне на отпадъци.
(**) Това включва също газификазия и пиролиза, като компонентите се използват като химикали.
(***) Това включва почистване на почвата, водещо до оползотворяване на почвата и рециклиране на неорганични строителни материали.
(****) При отсъствие на друг подходящ код R това може да включва предварителни дейности преди оползотворяването, включително предварителна обработка, като inter alia, разглобяване, сортиране, трошене, уплътняване, пелетизиране, сушене, рязане, кондициониране, преопаковане, разделяне, прегрупиране или смесване преди подлагане на някоя от дейностите с кодове R 1 – R 11.
(*****) Временно съхраняване означава предварително съхраняване по смисъла на § 1, т. 27 от допълнителните разпоредби.
Приложение № 3 към § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби
СВОЙСТВА, КОИТО ОПРЕДЕЛЯТ ОТПАДЪЦИТЕ КАТО ОПАСНИ
H 1       „Експлозивни“ вещества и смеси, които могат да експлодират под въздействие на пламък или които са по-чувствителни към удар или триене от динитробензен.
H 2       „Оксидиращи“ вещества и смеси, които пораждат силно екзотермична реакция при контакт с други вещества, особено със запалими вещества.
H 3-A    „Лесно запалими“:
 – течни вещества и смеси, които имат точка на възпламеняване под 21 °С (включително изключително запалими течности);
 – вещества и смеси, които могат да се нагорещяват и да се възпламеняват при контакт с въздуха при обикновена температура без допълнителна енергия, или
 – твърди вещества и смеси, които могат лесно да се възпламенят при кратък контакт с източник на огън и които продължават да горят или да тлеят след отстраняването на източника на огън, или
 – газообразни вещества и смеси, които са запалими на въздух при обикновено налягане, или
 – вещества и смеси, които при контакт с вода или влажен въздух отделят в опасни количества лесно възпламеними газове.
H 3-Б    „Запалими“ течни вещества и смеси, които имат точка на възпламеняване, равна или по-висока от 21 °С и равна или по-ниска от 55 °С.
H 4       „Дразнещи“ некорозивни вещества и смеси, които при непосредствен, продължителен или повтарящ се контакт с кожата или лигавиците могат да предизвикат възпаление.
H 5       „Вредни“ вещества и смеси, които при вдишване, поглъщане или проникване през кожата могат да причинят смърт или остри и хронични увреждания на здравето.
H 6       „Токсични“ вещества и смеси, включително силно токсични вещества и смеси, които при вдишване, поглъщане или проникване през кожата, могат да причинят смърт или остри и хронични увреждания на здравето.
H 7       „Канцерогенни“ вещества и смеси, които при вдишване, поглъщане или проникване през кожата могат да предизвикат рак или да повишат честотата на раковите заболявания.
H 8       „Корозивни“ вещества и смеси, които при контакт с живи тъкани могат да ги разрушат.
H 9       „Инфекциозни“ вещества, съдържащи жизнени микроорганизми или техни токсини, които са известни или за които има основание да се счита, че предизвикват болести при хората или при други живи организми.
H 10     „Токсични за репродукцията“ вещества и смеси, които при вдишване, поглъщане или проникване през кожата могат да предизвикат или да повишат честотата на ненаследствени вродени увреждания на потомството и/или да увредят мъжката и женската възпроизводителна функция или способност.
H 11     „Мутагенни“ вещества и смеси, които при вдишване, поглъщане или проникване през кожата могат да предизвикат или да повишат честотата на наследствени генетични дефекти.
H 12     Вещества и смеси, които образуват токсични или силно токсични газове при контакт с вода, въздух или киселина.
H 13(*) „Сенсибилизиращи“ вещества и смеси, които, ако се вдишат или проникнат през кожата могат да предизвикат реакция на свръхчувствителност, така че при следваща експозиция на веществото или на сместа се причиняват характерни вредни ефекти.
(*) Доколкото са на разположение методи за изпитване.
H 14     „Токсични за околната среда“ отпадъци, които представляват или могат да представляват непосредствени или забавени рискове за един или повече компонента на околната среда.
H 15     Отпадъци, способни по какъвто и да е начин след обезвреждане да образуват други вещества (например инфилтрат), които притежават едно или повече от свойствата, изброени по-горе.
Забележки:
1. Придаването на свойства на опасност като „токсични“ и „силно токсични“, „вредни“, „корозивни“, „дразнещи“, „канцерогенни“, „токсични за репродукцията“, „мутагенни“ и „опасни за околната среда“ е направено въз основа на критериите по приложение № 1 към Наредбата за реда и начина за класифициране, опаковане и етикетиране на химични вещества и смеси (ДВ, бр. 68 от 2010 г.) или приложение I към Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (ОВ, L 353/1 от 31 декември 2008 г.).
2. Когато е целесъобразно, за опасните смеси се прилагат приложения № 7 и 8 към Наредбата за реда и начина за класифициране, опаковане и етикетиране на химични вещества и смеси или Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) 1907/2006.
Методи на изпитвания
Методите, които се използват, са описани в Регламент (ЕО) № 440/2008 на Комисията от 30 май 2008 г. за определяне на методи за изпитване в съответствие с Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) (ОВ, L 142/1 от 31 май 2008 г.), както и в други свързани с въпроса документи на Европейския комитет по стандартизация (CEN).
Приложение № 4 към чл. 50, ал. 3, т. 2
ПРИМЕРНИ МЕРКИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОТПАДЪЦИ
Мерки, които могат да засегнат рамковите условия, свързани с образуването на отпадъци:
1. Използване на мерки за планиране или други икономически инструменти за насърчаване на ефикасното използване на ресурсите.
2. Насърчаване на изследователската и развойната дейност в областта на достигането на по-чисти и с по-малко отпадъци продукти и технологии, както и разпространяването и използването на резултатите от тази изследователска и развойна дейност.
3. Разработване на ефективни и целесъобразни показатели за натиска върху околната среда, свързан с образуването на отпадъци, чиято цел е да допринесе за предотвратяване образуването на отпадъци на всички равнища от сравнения на продуктите на общностно равнище и действия на местни органи до национални мерки.
Мерки, които могат да засегнат фазата на проектиране и производство и разпространение:
4. Насърчаване на съобразеното с околната среда проектиране (систематично отчитане на екологичните аспекти при разработването на продуктите с цел подобряване на „екологичното поведение“ на продукта през целия му жизнен цикъл).
5. Предоставяне на информация относно техниките за предотвратяване образуването на отпадъци с цел улесняване прилагането на най-добрите налични техники от промишлеността.
6. Организиране обучение на компетентните органи по отношение на включването на изисквания за предотвратяване на образуването на отпадъци в разрешенията по чл. 35, ал. 1.
7. Включване на мерки за предотвратяване образуването на отпадъци в инсталациите, които не попадат в обхвата на приложение № 4 от ЗООС. Където е целесъобразно, тези мерки могат да включват оценки или планове за предотвратяване образуването на отпадъци.
8. Използване на разяснителни кампании или оказване финансова подкрепа на бизнеса за вземане на решение или друг вид подкрепа. Вероятно е тези мерки да са особено ефективни, когато са насочени и пригодени за малките и средните предприятия и се осъществяват чрез установени бизнес мрежи.
9. Използване на доброволни споразумения, експертни групи на потребители/производители или секторни преговори с оглед на това съответните предприятия или промишлени сектори да съставят свои собствени планове или цели за предотвратяване образуването на отпадъци или да внесат корекции в продукти или опаковки, от които се получава голямо количество отпадъци.
10. Насърчаване на надеждни системи за екологично управление, включително EMAS и ISO 14001.
Мерки, които могат да засегнат фазата на потребление и употреба:
11. Използване на икономически инструменти като стимули за „чисти покупки“ или въвеждане на задължително заплащане от потребителите за определен продукт или елемент за опаковка, които иначе биха се предоставяли безплатно.
12. Използване на разяснителни кампании и предоставяне на информация, насочена към широката общественост като цяло или към специфични групи от потребители.
13. Насърчаване на надеждни екомаркировки.
14. Споразумения с производителите, като например работа на експертни групи за съответните продукти, каквато е практиката в рамките на интегрираните политики за продуктите, или с търговците на дребно по въпросите за наличие на информация във връзка с предотвратяване образуването на отпадъци и за продукти с по-малко отрицателно въздействие върху околната среда.
15. В контекста на обществените и корпоративните поръчки – включване на критерии за защита на околната среда и предотвратяване образуването на отпадъци, в обявите за търгове и в договорите съгласно Наръчника за екологичните обществени поръчки, публикуван от Комисията на 29 октомври 2004 г.
16. Насърчаване на повторната употреба и/или поправка на подходящи изхвърлени продукти или на техните компоненти чрез използването на образователни, икономически, логистични или други мерки като например създаване или подкрепа на акредитирани центрове и мрежи за поправка и повторна употреба най-вече в гъсто населените райони.
Приложение № 5 към § 20 от преходните и заключителните разпоредби
Поре-ден
Вид на
съоръжението
Местоположение на съоръжението
Оператор
Срок
1.
Шламоотвал
гр. Девня, община Девня, област Варна
„Полимери“ – АД, Девня
31.12.2011 г.
2.
Сгурошламоотвал „Падина“
с. Падина, община Аврен, област Варна
„Солвей Соди“ –
АД, Девня
31.12.2014 г.
3.
Сгуроотвал
с. Езерово, община Белослав, област Варна
„ТЕЦ Варна“ – ЕАД,
с. Езерово, община Белослав
Първа секция на сгуроотвала – 01.01.2013 г.
Втора секция на сгуроотвала – 31.12.2014 г.
4.
Сгуроотвал
гр. Свищов, община Свищов, област Велико Търново
„ТЕЦ Свилоза“ –
АД, Свищов
Четвърта секция на сгуроотвала – 31.12.2014 г.
5.
Сгуроотвал
гр. Горна Оряховица, община Горна Оряховица, област Велико Търново
„Захарни заводи“ –
АД, Горна Оряховица
31.12.2014 г.
6.
Сгуроотвал
гр. Видин, община Видин, област Видин
„Видахим“ –
АД, Видин
Трета секция на сгуроотвала – 31.12.2014 г.
7.
Сгуроотвал
гр. Русе, община Русе, област Русе
„Топлофикация –
Русе“ – ЕАД,
ТЕЦ Русе-Изток
Северен сектор на сгуроотвала – 31.12.2014 г.
8.
Сгуроотвал „Кудин дол“
гр. Перник, община Перник, област Перник
„Топлофикация –
Перник“ –
ЕАД, Перник
31.12.2014 г.
9.
Сгуроотвал „Каменик“
с. Каменик, община Бобошево, област Кюстендил
„ТЕЦ Бобов дол“ –
ЕАД, с. Големо село,
община Бобов дол
Едната секция на сгуроотвала – 01.01.2013 г.
Втората секция на сгуроотвала – 31.12.2014 г.
10.
Сгуроотвал „Горен бюк“
Димитровград, община Димитровград, област
Хасково
„ТЕЦ Марица 3“ –
АД, Димитровград
31.12.2011 г.
При експлоатация на централата под 20 000 часа в периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2015 г.
11.
Сгуроотвал „Галдушки ливади“
Димитровград, община Димитровград, област
Хасково
„ТЕЦ Марица 3“ –
АД, Димитровград
31.03.2014 г.
При експлоатация на централата под 20 000 часа в периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2015 г.

ЗУО 2012 – Глава четвърта

юли 19, 2012 от  
Публикувано в Скрап България

Глава четвърта
ИНФОРМАЦИЯ, ПЛАНИРАНЕ И ФИНАНСИРАНЕ
Раздел I
Информация и публични регистри
Чл. 44. (1) Лицата, чиято дейност е свързана с образуване, събиране, транспортиране и/или третиране на производствени и/или опасни отпадъци, както и лицата, притежаващи разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл. 35 и извършващи дейности по събиране и транспортиране и/или третиране на битови и/или строителни отпадъци, са длъжни да водят отчетни книги, заверени от компетентния орган за издаване на разрешението или регистрационния документ, а лицата, притежаващи комплексно разрешително – от директора на РИОСВ, на чиято територия се извършва дейността. Търговците и брокерите на отпадъци са длъжни да водят отчетни книги, заверени от директора на РИОСВ, на чиято територия е седалището им, а за чуждестранните лица – от директора на РИОСВ – София.
(2) Отчетните книги съдържат хронологична информация за количеството, естеството и произхода на отпадъците и когато се изисква, предназначението, периодичността на събиране, начина на транспортиране и предвидените методи за третиране на отпадъците.
(3) Отчетните книги и документацията за отпадъци се съхранява за срок от 5 години, включително след преустановяване на дейността.
(4) При закриване изцяло на дейностите на всички инсталации и съоръжения на определена площадка лицата по ал. 1 предават отчетните книги в общинските администрации, които ги съхраняват в сроковете по ал. 3.
(5) Лицата по ал. 1 предоставят при поискване от контролните органи по глава пета или от предишен притежател на отпадъците документи, доказващи, че дейностите по управление на отпадъците са извършени.
(6) Лицата по ал. 1 изготвят и представят в Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) годишни отчети по отпадъците съгласно изискванията на този закон и наредбата по чл. 48, ал. 1.
(7) Лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, предоставят информация и водят отчетност съгласно наредбите по чл. 13, ал. 1.
(8) Лицата по ал. 1 и 7 предоставят на контролните органи по глава пета при поискване документите относно отчета и информацията за дейността по управление на отпадъците.
Чл. 45. (1) Изпълнителният директор на ИАОС или оправомощено от него длъжностно лице води публични регистри на:
1. разрешенията по чл. 67, в т.ч. на тези от тях с прекратено действие;
2. лицата, които пускат на пазара батерии и акумулатори, включително вградени в уреди и моторни превозни средства;
3. лицата, които пускат на пазара ЕЕО;
4. лицата, които пускат на пазара минерални или синтетични масла;
5. лицата, които пускат на пазара гуми;
6. лицата, извършващи дейности като търговец по § 1, т. 45 от допълнителните разпоредби или като брокер по § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби;
7. регистрационните документи по чл. 78, в т.ч. на тези от тях с прекратено действие;
8. лицата, които пускат на пазара полимерни торбички;
9. площадките за дейности с ОЧЦМ, ИУЕЕО, ИУМПС и НУБА.
(2) В регистрите по ал. 1 се вписват най-малко следните обстоятелства:
1. регистрационен номер, името на лицето, съответно фирмата, ЕИК и адрес на управление;
2. лице за контакт, включително телефон, факс и електронна поща;
3. адрес за кореспонденция, включващ пощенски код, населено място, име и номер на улица/булевард и интернет адрес;
4. начин на изпълнение на задълженията по чл. 14, ал. 2 от лицата по ал. 1, т. 2 – 5;
5. търговски марки, които лицата използват в страната, в случаите по ал. 1, т. 2 – 5.
(3) В регистъра по ал. 1, т. 1 и 7 се вписват и:
1. номер на съответния документ по чл. 67 и 78, дата на издаване и компетентен орган;
2. адрес на площадките, на които се извършва дейността;
3. код на отпадъка съгласно наредбата по чл. 3, ал. 1;
4. извършвана дейност с отпадъка по приложение № 1 или № 2.
(4) В регистъра по ал. 1, т. 2 се вписва и съответният вид на батериите и акумулаторите, които лицето пуска на пазара – портативни, автомобилни, индустриални.
(5) В регистъра по ал. 1, т. 3 се вписват и категории ЕЕО, които лицето пуска на пазара.
(6) В регистъра по ал. 1, т. 4 се вписват и видове минерални и синтетични масла, които лицето пуска на пазара.
(7) В регистъра по ал. 1, т. 6 се вписват и:
1. статут на лицето – търговец и/или брокер;
2. вид, код и наименование на отпадъка, с който извършва дейност.
(8) Регистрите могат да се водят и поддържат и от съответните браншови организации по споразумение с министъра на околната среда и водите.
Чл. 46. Министърът на вътрешните работи води регистър на моторните превозни средства с прекратена регистрация, предадени за разкомплектуване.
Чл. 47. (1) Лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, за които се водят публични регистри по чл. 45, ал. 1, се регистрират при условия и по ред, определени в съответните наредби по чл. 13, ал. 1 и наредбата по чл. 59.
(2) Лицата, които притежават документ по чл. 35, могат да извършват и дейности като търговец и брокер по смисъла на този закон с отпадъците, посочени в документа, без регистрация по чл. 104.
Чл. 48. (1) Министърът на околната среда и водите определя с наредба реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публичните регистри по чл. 45, ал. 1.
(2) Информацията за дейностите по отпадъците задължително обхваща: количество, свойства и произход на отпадъците, както и други данни, определени с наредбата по ал. 1.
(3) Държавните органи, в т. ч. Националният статистически институт, Агенция „Митници“, Националната агенция за приходите, Главна дирекция „Охранителна полиция“, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и Комисията за защита на потребителите предоставят информация на ИАОС съгласно изискванията и в сроковете на наредбите по ал. 1, чл. 13, ал. 1 и чл. 43.
(4) Задължени да предоставят информация на ИАОС са и всички юридически или физически лица, осъществяващи дейности по управление на отпадъците или от чиято дейност се генерират отпадъци, включително лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци.
(5) Агенция „Митници“ предоставя при поискване на ИАОС информация за количествата на продукти с определени кодове по Комбинираната номенклатура, Приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, наричан по-нататък „Регламент (ЕИО) № 2658/87“, и списък на лицата, осъществили внос и/или износ на продуктите. Искането е писмено и съдържа информация за продуктите и техните кодове по Комбинираната номенклатура и периода, за който се отнася.
(6) Националната агенция за приходите предоставя при поискване на ИАОС информация за количествата на продукти с определени кодове по Комбинираната номенклатура, Приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87.
(7) Информацията по ал. 3 – 5 служи само за целите на този закон, като се предприемат необходимите организационни и технически мерки за това. До работа с такава информация се допускат само лицата, подписали клетвена декларация за опазване на тайната в случаите, когато това се изисква със закон.
Раздел II
Планове и програми
Чл. 49. (1) Министърът на околната среда и водите разработва и внася за приемане в Министерския съвет Национален план за управление на отпадъците.
(2) При изготвяне на плана по ал. 1 се вземат предвид общите принципи за опазване на околната среда, като предпазни мерки и устойчивост, техническа осъществимост и икономическа приложимост, опазване на ресурсите, както и въздействието върху околната среда, човешкото здраве, икономиката и обществото.
(3) Планът по ал. 1 съдържа анализ на текущото състояние на управлението на отпадъците в Република България, мерките, които трябва да се предприемат за подобряване на съобразената с околната среда подготовка за повторна употреба, рециклиране, оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, както и оценка на начина, по който планът ще подпомогне изпълнението на целите и прилагането на разпоредбите на закона.
(4) Планът по ал. 1 включва:
1. анализ на състоянието и прогноза за вида, количествата и източниците на отпадъците, образувани на територията на страната, както и за отпадъците, които е вероятно да бъдат обект на трансграничен превоз от или до националната територия;
2. съществуващите схеми за събиране на отпадъци и основни инсталации и съоръжения за обезвреждане и оползотворяване, включително всякакви специални договорености за отработени масла, опасни отпадъци или потоци от отпадъци, за които са регламентирани изисквания с този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му;
3. оценка на необходимостта от нови схеми за събиране, закриване на съществуващи инсталации и съоръжения за отпадъци, допълнителна инфраструктура от инсталации и съоръжения за отпадъци, както и съотносимите към това инвестиции;
4. информация за критериите, използвани за определяне на местоположението и капацитета на основните инсталации и съоръжения за обезвреждане или оползотворяване на отпадъци, които се предвижда да бъдат изградени;
5. общи политики за управление на отпадъците, включително предвидени технологии и методи за управление на отпадъците, и специфични политики към определени групи отпадъци, които изискват специално управление;
6. мерки за подпомагане на повторната употреба на продуктите и на дейности по подготовка за повторна употреба, по-специално чрез насърчаване създаването на мрежи за повторна употреба и поправки и подкрепата за тях, използването на икономически инструменти, критерии за доставка, количествени цели или други мерки;
7. мерки за насърчаване на висококачествено рециклиране чрез въвеждане на схеми за разделно събиране на отпадъци, когато това е технически, екологично и икономически приложимо, за да се гарантират необходимите стандарти за качество на съответните рециклиращи сектори;
8. организационни аспекти, свързани с управлението на отпадъци, включително описание на разпределението на отговорностите между централните и териториалните изпълнителни органи, физическите и юридическите лица, които осъществяват управлението на отпадъците;
9. оценка на ползата и целесъобразността от използването на икономически и други инструменти за решаване на различни проблеми в областта на отпадъците, като се взема предвид необходимостта от поддържане на гладкото функциониране на пазара;
10. мерки за насърчаване на разделното събиране на биоотпадъците с цел компостиране и анаеробно разграждане, както и за третиране на биоотпадъците по начин, който осигурява висока степен на защита на околната среда, в т.ч. мерки за поетапно намаляване на количествата депонирани биоразградими отпадъци;
11. мерки за насърчаване прилагането на варианти за управление на отпадъците, които обезпечават най-благоприятните за околната среда резултати като цяло, в съответствие с йерархията за управление на отпадъците по чл. 6, ал. 1;
12. използването на безопасни за околната среда материали, произведени от биоотпадъци;
13. отделна глава за управлението на опаковките и отпадъците от опаковки, в т.ч. мерки за предотвратяване и повторна употреба;
14. национална стратегия за ограничаване на количествата биоразградими отпадъци, обезвреждани в депа;
15. информация за замърсени в миналото площадки за обезвреждане на отпадъци и мерки за тяхното възстановяване;
16. мерки за прилагане на разяснителни кампании и предоставяне на информация, насочена към широката общественост или към специфични групи от потребители;
17. целите, етапите и сроковете за тяхното постигане;
18. оценка на финансовите средства, необходими за осъществяване на плана;
19. координация с други планове и програми, имащи връзка с дейността;
20. система за отчет и контрол на изпълнението;
21. система за оценка на резултатите и за актуализация на плана.
(5) Планът по ал. 1 предвижда мерки за насърчаване разработването на продукти, за да се намали въздействието им върху околната среда и образуването на отпадъци в процеса на производството и последващата употреба на продуктите, както и за да се гарантира, че оползотворяването и обезвреждането на продуктите, които са се превърнали в отпадъци, е в съответствие с чл. 1, ал. 3 и чл. 6.
(6) Мерките по ал. 5 могат да насърчават разработването, производството и пускането на пазара на продукти, които са подходящи за многократна употреба, които са технически издръжливи и които, след като са се превърнали в отпадъци, са годни за целесъобразно и безопасно оползотворяване и за обезвреждане, съобразено с изискванията за опазване на околната среда.
(7) Планът по ал. 1 включва и мерки за създаване на интегрирана и адекватна мрежа от съоръжения и инсталации за обезвреждане на отпадъците, както и на инсталации за оползотворяване на битови отпадъци:
1. чрез прилагане на най-добрите налични техники;
2. в най-близките съоръжения/инсталации, намиращи се до източника на образуване на отпадъците, като се използват най-подходящите методи и технологии, осигуряващи висока степен на защита на човешкото здраве и околната среда.
(8) В съответствие с разпоредбите на чл. 30, ал. 2 планът по ал. 1 предвижда мерки за прилагане на системи за разделно събиране най-малко на следните отпадъци: хартия и картон, метали, пластмаси и стъкло, и мерки за изпълнение на целите за повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на отпадъчни материали по чл. 31 и 32.
(9) С плана по ал. 1 се определят регионите, включващи общините, които ползват общо регионално депо и/или други съоръжения за третиране на отпадъци.
(10) Планът по ал. 1 се изготвя за период от най-малко 6 години.
(11) Министърът на околната среда и водите внася на всеки три години отчет пред Министерския съвет за изпълнение на плана по ал. 1 и доклад относно постигането на целите за рециклиране на битови отпадъци по чл. 31, ал. 1, т. 1 и за рециклиране и оползотворяване на материали от строителни отпадъци по чл. 32, ал. 1. В случай на непостигане на посочените цели докладът посочва причините за непостигане и мерките, които ще бъдат взети за осигуряване на бъдещо изпълнение.
Чл. 50. (1) Министърът на околната среда и водите разработва и внася в Министерския съвет програма за предотвратяване образуването на отпадъци.
(2) Програмата по ал. 1 е неразделна част от Националния план за управление на отпадъците по чл. 49, ал. 1.
(3) Програмата по ал. 1 включва:
1. съществуващи мерки за предотвратяване на образуването на отпадъци;
2. оценка на ползите от прилагане на примерните мерки за предотвратяване по приложение № 4 или от прилагане на други подходящи мерки;
3. определяне на подходящи специфични качествени или количествени контролни показатели, приети за наблюдение и оценка на напредъка в изпълнението на мерките за предотвратяване на отпадъци;
4. индикатори за оценка на изпълнение на мерките за предотвратяване образуването на отпадъци.
Чл. 51. (1) Планът по чл. 49 и програмата по чл. 50 се оценяват и отчитат най-малко на всеки 6 години и се актуализират, когато това е необходимо, и по целесъобразност.
(2) При разработването на плана по чл. 49 и програмата по чл. 50 министърът на околната среда и водите организира провеждането на консултации със съответните заинтересовани страни, държавната администрация, местните власти и обществеността.
(3) Приетите окончателни план по чл. 49 и програма по чл. 50 се публикуват на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите.
Чл. 52. (1) Кметът на община разработва и изпълнява програма за управление на отпадъците за територията на съответната община.
(2) Програмата е неразделна част от общинската програма за околна среда.
(3) Програмата по ал. 1:
1. се разработва и приема за период, който следва да съвпада с периода на действие на Националния план за управление на отпадъците;
2. се актуализира при промяна във фактическите и/или нормативните условия.
(4) Програмата се разработва в съответствие със структурата, целите и предвижданията на Националния план за управление на отпадъците.
(5) Програмата включва необходимите мерки за изпълнение на задълженията на кмета на община и изискванията по глава втора, раздел III.
(6) Кметовете на две или повече общини, включени в регион по чл. 49, ал. 9, могат да разработят обща програма за управление на отпадъците, в случай че задълженията, отговорностите и мерките, засягащи отделните общини, са ясно разграничени в програмата.
(7) Програмата за управление на отпадъците се публикува на интернет страницата на съответната община с цел осигуряване на обществен достъп.
(8) Програмата се приема от общинския съвет на съответната община, който контролира изпълнението й.
(9) Кметът на общината информира ежегодно в срок до 31 март общинския съвет за изпълнението на програмата през предходната календарна година.
(10) Министърът на околната среда и водите издава указания по разработване на програмите по ал. 1.
Чл. 53. (1) Лицата по чл. 14, ал. 2, изпълняващи задълженията си индивидуално, и организациите по оползотворяване разработват и изпълняват програми за управление на отпадъците в съответствие с изискванията на наредбите по чл. 13, ал. 1.
(2) При неизпълнение на задълженията и целите по чл. 14, ал. 1 и чл. 15 програмите по ал. 1 се актуализират по ред, определен в наредбите по чл. 13, ал. 1.
Раздел III
Финансиране
Чл. 54. Разходите за събиране, предварително съхраняване, третиране и транспортиране на отпадъците са за сметка на:
1. първоначалния причинител на отпадъците или настоящия, или предишния притежател на отпадъците;
2. лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, в случаите, определени с този закон.
Чл. 55. (1) Когато причинителите на отпадъци са неизвестни, разходите по възстановяването на качествата на околната среда се поемат от лицата, в чието държане се намират отпадъците.
(2) Всички разходи за възстановяване на качествата на околната среда и за разкриване на действителния причинител се възстановяват от него.
Чл. 56. (1) Ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България по предложение на министъра на околната среда и водите се определят целеви средства за изграждане на съоръжения и инсталации за третиране на битови, масово разпространени и опасни отпадъци, както и за почистване и рекултивация на места, замърсени с отпадъци.
(2) Съоръжения и инсталации за третиране на отпадъци, които са изградени или се изграждат със средства, осигурени със закона за държавния бюджет на Република България или друго национално или международно финансиране, се използват съгласно мерките, предвидени в плана за действие на Националния план за управление на отпадъците по чл. 49, ал. 1.
(3) Когато съоръженията и инсталациите не се използват съгласно изискванията на ал. 2, общините възстановяват средствата в държавния бюджет или в ПУДООС.
Чл. 57. Разходите за дейности с битови отпадъци и изпълнение на задълженията на органите на местно самоуправление и местна администрация по глава втора, раздел III от този закон се предвиждат по бюджета на съответната община в размер, не по-малък от планираните за съответната година приходи от местни такси по чл. 6, ал. 1, буква „а“ от Закона за местните данъци и такси.
Чл. 58. (1) В Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда постъпват сумите от:
1. таксите по чл. 59;
2. глобите и имуществените санкции по глава шеста – когато наказателните постановления са издадени от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него длъжностни лица.
(2) По бюджета на съответната община постъпват сумите от глобите и имуществените санкции по глава шеста – когато наказателните постановления са издадени от кмета на общината.
(3) Средствата по ал. 1 и 2 се разходват за проекти и обекти за управление на отпадъци.
Чл. 59. (1) Продуктова такса в размер и по ред, определени с наредба на Министерския съвет, се заплаща от:
1. лицата по чл. 14, ал. 1, пускащи на пазара продукти, след чиято употребата се образуват масово разпространени отпадъци, които не изпълняват задължения и цели по реда на чл. 14, ал. 2 за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на отпадъците съгласно този закон и наредбите по чл. 13, ал. 1;
2. лицата по чл. 14, ал. 2, т. 1, изпълняващи задълженията си индивидуално, които не са изпълнили цели по чл. 14, ал. 1;
3. организациите по оползотворяване, които не са изпълнили цели за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на масово разпространени отпадъци на задължените лица по чл. 14, ал. 2, т. 2, членуващи в организацията;
4. лицата по чл. 14, ал. 2, т. 2, членуващи в организация по оползотворяване, които не са й заплатили уговореното възнаграждение и/или не са й предоставили информация относно количествата продукти, пуснати на пазара;
5. лицата по чл. 14, ал. 2, т. 2, членуващи в организация по оползотворяване, в случаите на отчетени по-малки количества продукти от действително пуснатите на пазара за съответния отчетен период.
(2) В случаите по ал. 1, т. 2 – 5 министърът на околната среда и водите определя със заповед лицата, които заплащат продуктова такса.
(3) Министърът на околната среда и водите определя със заповед лицата, които не заплащат продуктова такса при изпълнение на задълженията и целите по чл. 14, ал. 1.
(4) Дължимите суми за продуктова такса, определени с влязла в сила заповед по ал. 2, се събират принудително заедно с лихвите и разноските от Националната агенция за приходите (НАП) по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(5) Събраните суми от НАП постъпват по сметката, посочена в отправеното искане за събирането им.
(6) В случаите по ал. 1, т. 2 и 3 организациите и лицата, изпълняващи индивидуално задълженията си, не се освобождават от отговорност за заплащане на продуктова такса, ако техен подизпълнител не е изпълнил възложени му задължения.
(7) Лицата, които пускат на пазара на територията на Република България полимерни торбички, заплащат продуктова такса за полимерни торбички по ред и в размер, определени с наредбата по ал. 1.
Раздел IV
Финансиране на обезвреждането на отпадъци чрез депониране
Чл. 60. (1) За извършване на дейности по обезвреждане на отпадъци чрез депониране всеки собственик на депо предоставя обезпечение, покриващо бъдещи разходи за закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото.
(2) Обезпечението по ал. 1 може да бъде под формата на:
1. месечни отчисления в банкова сметка за чужди средства на РИОСВ, на чиято територия се намира депото, или
2. месечни отчисления в банкова сметка със специално предназначение, блокирана за периода до приключване и приемане на мерките по закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото, с изключение на случаите, когато е разрешено тяхното ползване по реда на чл. 62, или
3. банкова гаранция в полза на съответната РИОСВ, на чиято територия се намира депото.
(3) Когато собственик на депото е община или бюджетно предприятие, обезпечението по ал. 1 е под формата на месечни отчисления по ал. 2, т. 1 или 2.
(4) Отчисленията по ал. 2, т. 1 и 2 се определят в левове за един тон депониран отпадък.
(5) Размерът на отчисленията за един тон депониран отпадък се актуализира на всеки три години.
(6) Дължимите суми за невнесени отчисления по ал. 2, т. 1 или 2 се определят с акт за установяване на публично държавно вземане, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от директора на РИОСВ, на чиято територия се намира депото. Актът се съставя въз основа на документи, определени с наредбата по чл. 43, ал. 2.
(7) Невнесените отчисления по ал. 2, т. 1 или 2 след влизане в сила на акта за установяване на публично държавно вземане по ал. 6 се събират принудително заедно с лихвите и разноските от НАП по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(8) Събраните суми от НАП постъпват по сметката, посочена в отправеното искане за събирането им.
(9) Редът и начинът за определяне размера и предоставянето на обезпеченията, разходването на средствата от отчисленията и случаите, в които РИОСВ има право да иска усвояване на банковата гаранция, се определят с наредбата по чл. 43, ал. 2.
(10) С наредбата по чл. 43, ал. 2 се определя и минималният размер на обезпеченията за закриване и следексплоатационни грижи на депата за отпадъци.
Чл. 61. (1) Банковата сметка по чл. 60, ал. 2, т. 2 се открива от собственика на депото в избрана от него търговска банка по чл. 2, ал. 5 от Закона за кредитните институции, лицензирана да извършва гаранционни сделки, набраните средства, по която могат да се разходват само с разрешение на съответната РИОСВ, на чиято територия се намира депото. Ежемесечно собственикът на депото представя на директора на РИОСВ извлечение от сметката, което е заверено от обслужващата банка.
(2) Обезпеченията по чл. 60, ал. 2 не подлежат на принудително изпълнение.
(3) Банковата гаранция по чл. 60, ал. 2, т. 3 е безусловна и неотменяема и се предоставя за едногодишен период, като остава валидна до приключване и приемане на мерките по закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото.
(4) Банката гарант се задължава неотменно, безусловно и при отправено първо писмено поискване от директора на РИОСВ да преведе сумата по банковата гаранция в полза на и по сметка на РИОСВ.
(5) Размерът на банковата гаранция по чл. 60, ал. 2, т. 3 не може да бъде по-малък от сумата на отчисленията по чл. 60, ал. 2, т. 1 или 2, изчислени на годишна база и дължими кумулативно за периода на действие на гаранцията.
(6) До приключване и приемане на мерките по закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото банковата гаранция периодично се продължава или подновява минимум един месец преди изтичане периода на действието й по ал. 3, като по време на експлоатацията на депото размерът на обезпечението на подновената банкова гаранция се определя в съответствие с ал. 5.
(7) В случай че банковата гаранция не бъде продължена или подновена в срока по ал. 6, тя се усвоява от директора на РИОСВ, който издава заповед за преустановяване експлоатацията на депото до предоставяне от собственика на депото на обезпечение по чл. 60, ал. 1.
(8) Банковата гаранция по чл. 60, ал. 2, т. 3 се усвоява от директора на РИОСВ в случай на установено неизпълнение на дейностите по закриване на депото, в резултат на което е настъпило забавяне с повече от две години на изпълнението на плана за закриване.
(9) След приключване и приемане на мерките по закриване и рекултивация на депото размерът на банковата гаранция се намалява до размера на разходите за следексплоатационни грижи на площадката с писмено съгласие на директора на РИОСВ.
Чл. 62. (1) За изпълнение на задължението си по закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото или на участък или клетка от него при наличие на необходимите условия за закриване съгласно наредбата по чл. 43, ал. 1 собственикът на депото подава заявление до директора на съответната РИОСВ за разходване на сумите от сметката по чл. 60, ал. 2, т. 1 или 2.
(2) В срок до три месеца от преустановяване експлоатацията на депото собственикът започва извършването на дейностите по закриване на депото в съответствие с плана за закриване на депото.
Чл. 63. (1) Собствениците на депа за инертни отпадъци се освобождават от задълженията по чл. 60.
(2) Изискванията на чл. 60 не се прилагат за депа за отпадъци, в които съвместно се депонират минни отпадъци по смисъла на Закона за подземните богатства и отпадъци по чл. 2, ал. 1, когато:
1. количеството на депонираните или предвидените за депониране минни отпадъци е преобладаващо, и
2. за изпълнението на дейностите по закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото се осигурява финансово обезпечение по реда на Закона за подземните богатства.
Чл. 64. (1) За обезвреждане на отпадъци на регионално или общинско депо за неопасни отпадъци и на депа за строителни отпадъци се правят отчисления в размер и по ред, определени с наредбата по чл. 43, ал. 2.
(2) Отчисленията по ал. 1 имат за цел да се намали количеството на депонираните отпадъци и да се насърчи тяхното рециклиране и оползотворяване.
(3) Отчисленията се определят в левове за един тон депонирани отпадъци и се превеждат от собственика на депото ежемесечно по банкова сметка за чужди средства на РИОСВ, на чиято територия се намира депото.
(4) Натрупаните средства по ал. 1 се разходват за дейности по изграждане на нови съоръжения за третиране на битови и строителни отпадъци, осигуряващи изпълнение от общините на изискванията на закона и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Средствата могат да бъдат разходвани за извършването на последващи разходи, свързани с изградените съоръжения и инсталации за оползотворяване на битови отпадъци.
(5) Размерът на отчисленията за битови отпадъци се намалява, когато целите в съответния регион по чл. 49, ал. 9 са изпълнени от общините в съответствие с решението по чл. 26, ал. 1, т. 6, както следва:
1. с 50 на сто за целите за повторна употреба и рециклиране по чл. 31, ал. 1, т. 1;
2. с 50 на сто за целите за ограничаване на количествата депонирани битови биоразградими отпадъци, определени с наредбата по чл. 43, ал. 5.
(6) Намаленията в размера на отчисленията по ал. 5 се прилагат независимо едно от друго.
(7) В случай че се установи предоставяне на невярна информация за намаление на размера на отчисленията по ал. 5, задължените лица заплащат отчисленията в двоен размер за съответния период, през който е използвана информацията.
(8) Дължимите суми за невнесени отчисления по ал. 3 се определят с акт за установяване на публично държавно вземане, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от директора на РИОСВ, на чиято територия се намира депото. Актът се съставя въз основа на документи, определени с наредбата по чл. 43, ал. 2.
(9) Невнесените отчисления по ал. 3 след влизане в сила на акта за установяване на публично държавно вземане по ал. 8 се събират принудително заедно с лихвите и разноските от НАП по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(10) Събраните суми от НАП постъпват по сметката, посочена в отправеното искане за събирането им.
Чл. 65. (1) Отчисленията по чл. 60, ал. 2 и чл. 64, ал. 1, когато се правят за битови отпадъци от общини, са елементи от разходите по чл. 66, ал. 1, т. 3 от Закона за местните данъци и такси.
(2) Министърът на финансите дава указания относно реда и начина на събиране, разходване, планиране и отчитане от бюджетните предприятия на средствата по раздел ІІІ и този раздел.
Чл. 66. Изискванията на този раздел не се прилагат за депа за отпадъци, които са включени в програмите за отстраняване на екологични щети в съответствие със Закона за опазване на околната среда и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.