"Най-ценната стока, която знам е информацията" - Gordon Gekko / Wall Street

Писмото на МОСВ – Решение по разпоредбата по ЗУО

август 13, 2014 от  
Публикувано в Скрап България

 

Pismo_MOSV_otn_reshenie_na_KS_po_delo_2_2013

(кликнете на линка за да се отвори писмото)

 

Това е писмото от МОСВ  относно Решение № 11 от 10.07.2014 на Конституционния съд по дело №2 , касаещо разпоредбата на член 39 ,алинея 3 от Закона за управление на отпадъци

Ето кои точно хора блокираха заседанието за ЗУО

юли 11, 2014 от  
Публикувано в Скрап България

На 13 юли 2014 г. влизат в сила разпоредбите на Закона за управление на отпадъците (ЗУО), с които се въвежда безкасово плащане за сделки с отпадъци от черни и цветни метали (ОЧЦМ) и физическите лица се задължават да предават безвъзмездно ОЧЦМ с битов характер и то само на общински площадки.

Българската асоциация по рециклиране (БАР),
Асоциацията на рециклиращата индустрия (АРИ),
Българската браншова камара „Феникс ресурс”,
Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ),
Българската стопанска камара (БСК)

ИЗРАЗЯВАТ СЛЕДНАТА ОБЩА ПОЗИЦИЯ:

Изразяваме възмущение, съжаление и силно разочарование от изхода на заседанието на Комисията по околна среда и водите (КОСВ) в Народното събрание.

Депутатите трябваше да разгледат Закона за изменение и допълнение на ЗУО, според който за срок от 1 година се отлага забраната граждани да предават металните си отпадъци безвъзмездно, и то само на общински площадки.

Чрез процедурни пречки част от народните представители гласуваха „въздържали се“ за провеждане на насроченото заседание и не допуснаха разглеждане на предложението за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците. По този начин беше отхвърлен единственият възможен вариант за продължаване на нормалната работа в сектора с металните отпадъци.

Влизането в сила на приета през м. юли 2012 г. разпоредба за безвъзмездно предаване на метални отпадъци от гражданите само на общински площадки ще доведе до:

  • тотален колапс за сектора, тъй като индустриалният скрап в страната е на изчезване;
  • намаление с 50% на отпадъка, който се доставя до важни за икономиката ни предприятия, в т.ч. „Стомана Индъстри“ – гр. Перник, „Аурубис“ – Пирдоп, „София мед“ и др.;
  • бурно развитие на сивия сектор, защото площадките за скрап ще започнат да работят нелегално;
  • съкращаване на минимум 10 000 служители от предприятия, обработващи метален скрап;
  • 600 000 души, които си изкарват прехраната чрез събиране на скрап, ще останат без доходи;
  • масови фалити на фирми;
  • загуба на инвестиции за над 2 милиарда евро,
  • намалени приходи в държавния бюджет;
  • стартиране на наказателни процедури срещу България и налагане на санкции от милиони евро от страна на ЕС, поради нарушаване на изискванията по Рамковата директива за отпадъците, за въвеждане на ефективно разделно събиране на металните отпадъци;

 

Отлагането на действието на цитираната разпоредба на ЗУО е от изключително значение, предвид многократно даваните обещания, поети от политици и от МОСВ, че ще бъдат приети съответни промени и осигуряване на условия за непрекъсваема работа на сектора.

Парадоксалното е, че в България все още не съществуват общински площадки за безвъзмездно предаване на метални отпадъци, което означава, че от понеделник гражданите няма да има къде да предават металните си отпадъци.

Народните представители, които блокираха провеждането на насроченото заседание, са:

ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ МИТРУШЕВ –  ПП „ГЕРБ“

ИВЕЛИНА ВЕСЕЛИНОВА ВАСИЛЕВА –  ПП „ГЕРБ“

МИРОСЛАВ НИКОЛОВ ПЕТКОВ –  ПП „ГЕРБ“

МИТКО ЖИВКОВ ЗАХОВ –  ПП „ГЕРБ“

ПАВЕЛ АЛЕКСЕЕВ ХРИСТОВ –  ПП „ГЕРБ“

СИЛВИЯ АНАСТАСОВА ХУБЕНОВА –  ПП „ГЕРБ“

СТАНИСЛАВ СТОЯНОВ ИВАНОВ –  ПП „ГЕРБ“

ДАНИЕЛ ГЕОРГИЕВ ГЕОРГИЕВ –  независим

Организациите, заставащи зад настоящата декларация, настояват категорично за незабавно свикване на парламентарната Комисия по околната среда и водите и ускорено разглеждане на внесения проект на ЗИД на ЗУО. 

В противен случай, ще бъдат предприети ефективни протестни действия, както преди разпускане на 42-то Народно събрание, така и в хода на предстоящата предизборна кампания.

 

Българска стопанска камара

Българска асоциация на металургичната индустрия                                    

Българска асоциация по рециклиране

Асоциация на рециклиращата индустрия              

ББК “Феникс Ресурс”                      

Указ 257 – Законът за управление на отпадъците да се обнародва

юли 16, 2012 от  
Публикувано в Скрап България

Закон за управление на отпадъците
УКАЗ № 257
На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ:
Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за управление на отпадъците,
приет от ХLI Народно събрание на 28 юни 2012 г.
Издаден в София на 9 юли 2012 г.
ЗАКОН
за управление на отпадъците
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Този закон регламентира мерките и контрола за защита
на околната среда и човешкото здраве чрез предотвратяване или
намаляване на вредното въздействие от образуването и управлението
на отпадъците, както и чрез намаляване на цялостното въздействие о
т използването на ресурси и чрез повишаване ефективността на това
използване.
(2) С този закон се определят изискванията към продуктите, които в
процеса на
тяхното производство или след крайната им употреба образуват опасни и/или
масово разпространени отпадъци, както и изискванията за разширена
отговорност на производителите на тези продукти с цел насърчаване на
повторната употреба, предотвратяването, рециклирането и друг вид
оползотворяване на образуваните отпадъци.
(3) Управлението на отпадъците има за цел да се предотврати или
намали вредното им въздействие върху човешкото здраве и околната
среда и се осъществява в съответствие с изискванията на нормативните актове относно:
1. опазване на водата, въздуха, почвата, растенията и животните;
2. шума и миризмите, и
3. опазване на природната среда и местата, които са обект на специална защита.
Чл. 2. (1) Този закон се прилага за:
1. битови отпадъци;
2. производствени отпадъци;
3. строителни отпадъци;
4. опасни отпадъци.
(2) Този закон не се прилага за:
1. радиоактивни отпадъци;
2. отпадъчни газове, изпускани в атмосферния въздух;
3. земя (in situ), включително неизкопана замърсена почва и
трайно свързани със земята сгради;
4. незамърсена почва и други материали в естествено състояние,
изкопани по време на строителни дейности, когато е сигурно, че
материалът ще бъде използван за целите на строителството в
естественото си състояние на площадката, от която е изкопан;
5. излезли от употреба експлозиви;
6. фекална материя, различна от класифицираната в т. 8, слама и
други естествени неопасни материали от селското или горското
стопанство, използвани в земеделието и лесовъдството, или за
производството на енергия от такава биомаса чрез процеси или методи,
които не увреждат околната среда и не застрашават човешкото здраве;
7. отпадъчни води;
8. странични животински продукти, включително преработени продукти,
по Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета
от 21 октомври 2009 г., за установяване на здравни правила относно
странични животински продукти и производни продукти, непредназначени
за консумация от човека и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002
(Регламент за страничните животински продукти) (ОВ, L 300/1 от 14 ноември 2009 г.),
наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1069/2009“, с изключение на
предназначените за изгаряне, депониране или използване в съоръжение за
биогаз или компост;
9. трупове на умрели, но не заклани животни, включително такива,
които са убити, за да се прекрати разпространението на епизоотични болести,
и които се обезвреждат в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009;
10. отпадъци, получени от проучването, добива, преработването и
съхраняването на минерални суровини и при експлоатация на кариери
по Закона за подземните богатства и класифицирани като „минни отпадъци“;
11. седименти, преместени в повърхностни води с цел управление на
водите и водните обекти или предотвратяване на наводнения, или
намаляване на последствията от наводнения и засушаване, или рекултивация
на земи, ако е доказано, че това не противоречи на други закони и
седиментите нямат опасни свойства.
Чл. 3. (1) Класификацията на отпадъците се определя с наредба на
министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването.
(2) Класификацията по ал. 1 се извършва според списъка на отпадъците,
установен с Решение 2000/532/ЕО на Комисията от 3 май 2000 г. за замяна н
а Решение 94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъците в съответствие
с член 1, буква „а)“ от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците
и Решение 94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци
в съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно
опасните отпадъци. Списъкът на отпадъците включва опасни отпадъци, отчита
произхода и състава на отпадъците и когато това е необходимо – пределните
допустими стойности за концентрация на опасни вещества.
(3) Списъкът на отпадъците по ал. 2 е задължителен по отношение на
пределянето на отпадъците, които трябва да бъдат смятани като опасни.
Включването на вещество или предмет в списъка не означава, че то е отпадък
при всички обстоятелства. Вещество или предмет се смята за отпадък само когато
отговаря на определението по § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби.
(4) Определен отпадък може да бъде смятан за опасен, дори и да не е включен
като опасен в списъка на отпадъците в случаите, когато проявява едно или повече
от свойствата, посочени в приложение № 3.
(5) Когато са налице безспорни доказателства, че даден отпадък, който е включен
в списъка за опасни отпадъци, не проявява никое от изброените в приложение № 3
свойства, той може да бъде смятан за неопасен.
(6) Прекласификацията на опасните отпадъци като неопасни отпадъци не може да
се извършва чрез разреждане или смесване на отпадъците с цел намаляване на
началните концентрации на опасни вещества до нива под пределните допустими
стойности за концентрация на опасни вещества, определящи отпадъците като
опасни.
(7) Вземането на проби и анализите на състава и свойствата на отпадъците с цел
установяване на декларираните данни и класификация на отпадъците се извършва
от акредитирани лаборатории.
Чл. 4. (1) Вещество или предмет, които са резултат на производствен процес,
чиято основна цел не е тяхното производство, представляват страничен п
родукт, а не отпадък по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби,
само ако са спазени едновременно следните условия:
1. по-нататъшната им употреба е ясно определена;
2. съществува възможност за прякото им използване без специално
допълнително преработване, което се отличава от обикновената
производствена практика;
3. са получени като неразделна част от производствен процес;
4. по-нататъшната им употреба е законна, т.е. отговарят на всички
приложими изисквания към продуктите, опазването на околната среда и
човешкото здраве, свързани с конкретната им употреба, и няма да доведат
до цялостно вредно въздействие върху околната среда или човешкото здраве.
(2) Определянето на дадено вещество или предмет като страничен продукт се
извършва
с мотивирано решение на министъра на околната среда и водите за всеки о
тделен случай съобразно критерии, определени с акт на Европейската комисия.
Чл. 5. (1) Определени отпадъци престават да бъдат отпадъци по смисъла на § 1,
т. 17 от допълнителните разпоредби, когато са преминали през процес на
оползотворяване
, включително рециклиране, и отговарят на критерии, съобразени със следните
условия:
1. за използването на веществото или предмета за специфични цели е налична
възприета практика;
2. за веществото или предмета съществува пазар или търсене;
3. веществото или предметът отговарят на техническите изисквания за
специфичните цели и са в съответствие с нормативните изисквания и
стандарти, приложими към продуктите;
4. употребата на веществото или предмета няма да доведе до вредно
въздействие върху околната среда или човешкото здраве.
(2) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него
длъжностно лице определя с мотивирано решение за всеки отделен случай
дали определен отпадък престава да бъде смятан за такъв, освен в случаите,
когато с акт на Европейската комисия са определени задължителни критерии
по ал. 1, включващи пределно допустими стойности за замърсителите и правила
за отчитане на вредните въздействия на веществото или предмета върху околната
среда.
(3) Отпадък по ал. 1 се отчита за изпълнение на целите за оползотворяване и
рециклиране, определени в този закон, когато са изпълнени изискванията за рециклиране
(4) Министърът на околната среда и водите е национален компетентен орган по
прилагане на Регламент (ЕС) № 333/2011 на Съвета от 31 март 2011 г. за установяване
на критерии за това, кога определени типове скрап престават да бъдат отпадъци
по Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 94/2 от 8 април 2011 г.),
наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 333/2011“.
Чл. 6. (1) Компетентните органи по този закон и лицата, при чиято дейност се
образуват и/или третират отпадъци, прилагат следния приоритетен ред (йерархия)
при управлението на отпадъците:
1. предотвратяване на образуването им;
2. подготовка за повторна употреба;
3. рециклиране;
4. друго оползотворяване, например оползотворяване за получаване на енергия;
5. обезвреждане.
(2) Отклонения от йерархията по ал. 1 се допускат за специфични потоци от
стното въздействие на образуването и управлението на такива отпадъци.
(3) При прилагането на йерархията по ал. 1 се вземат предвид общите
ринципи за опазване на околната среда, като предпазни мерки и устойчивост,
техническата осъществимост и икономическата приложимост, опазване на ресурсите,
както и цялостното въздействие върху околната среда, човешкото здраве, икономиката
и обществото в съответствие с чл. 1, ал. 1 и 3.

Интервю с Е.Манева за новия ЗУО

юли 2, 2012 от  
Публикувано в Скрап България

БТВ, „ Тази сутрин”, 29 юни 2012 година

 

Водещ: Сега една тема с Евдокия Манева, заместник-министър на околната среда и водите. Едно сравнение преди да започнем да говорим за новите неща в закона. Всеки тон рециклирана хартия спестява от отсичане 13 дървета. 1 кг рециклирана хартия, друг пример, спестява използването на 32 литра питейна вода. Всеки рециклиран тон хартия спестява 1440 литра нефт и 4000 киловата енергия. Давам ви тези сравнения, защото ще си говорим за приетия вчера съвсем пресен и нов закон за управление на отпадъците. Той по съвсем друг начин поставя управлението на тези отпадъци.

Водеща: Ще ни накара да живеем.

Водещ: Идеята е вече огромна част да се преработва.

Евдокия Манева: /…/ да се поставя управлението на отпадъците. Това е философията на новия закон. Тя изцяло е съобразена с Хартата за управление на отпадъците на ЕК. Акцентът е върху намаляване на отпадъците, върху тяхното рециклиране и оползотворяване.

Водещ: Колкото се може от това, което се изхвърля, да служи за нещо ново.

Евдокия Манева: Това е най-важното, тъй като оползотворяването на отпадъците спестява изключително много природни ресурси. Вие дадохте един пример, многобройни са примерите, които илюстрират, че това не е напразно усилие, а една цел, която има и своята икономическа същност.

Водеща: Пунктовете за скрап също намират своя нов регламент в текстове от този закон.

Евдокия Манева: Да. Вижте въпросът за отпадъците от метали заема само пет члена от закона. Той е от 160 члена. Това е изключително сложен, всеобхватен закон, който регламентира усилията на всички членове на нашето общество – на бизнес…

Водеща: Пет члена, които вече засягат и престъпността на България дори?

Евдокия Манева: Да. В това отношение сте абсолютно права, но бих искала да кажа, че много по-важни са останалите неща, които регламентират изобщо как кметовете, бизнесът трябва да променят изцяло позицията си по отношение на отпадъците. Ние изцяло трябва да се откажем от депониране на отпадъци.

Водещ: Дайте да дадем примери. Кое ще е качествено новото и съвършено различното с тези текстове и изпълнимо ли е обаче?

Евдокия Манева: Едно от важните неща, което е регламентирано в закона, записани са цели за рециклиране на отпадъците. Вие сам споменахте докато разговаряхме, че 50% от отпадъците от хартия, метали, всичко…

Водещ: Всичко, пластмаса.

Евдокия Манева: Биологични отпадъци, пластмаса трябва да бъдат рециклирани. Това е една изключително амбициозна цел. За да ви докажа това, ще ви кажа какво е положението в момента – в момента се събират в страната около 3 млн. тона битови отпадъци. От тях около 340 хил. тона се събират като масово разпространение отпадъци. Това са опаковки, отпадъци от електронно електрическо…

Водещ: 1/10.

Евдокия Манева: 1/10. От тях около 54% се рециклират.

Водещ: От 1/10-та половината се рециклират. Тоест, една, колко идва 1/20?

Евдокия Манева: Да, 1/20-та се рециклира. А трябва да стигнем 50%.

Водещ: Изпълнимо ли е това?

Евдокия Манева: Виждате какво огромно усилие трябва да направим всички.

Водеща: Кога трябва да стигнат тези 50%?

Евдокия Манева: 2020 година като имаме междинни цели – на 30-40%. Но 2020 година не е така далече. Ние трябва изцяло да реорганизираме практиката на събирането и оползотворяването на отпадъците. Имаме специална цел на строителните отпадъци. Там пък за същия период трябва 70% от отпадъците да бъдат рециклирани. Органичните отпадъци трябва да бъдат компостирани. Това е едно огромно усилие, което трябва да положат кметовете на общините.

Водещ: Как ще работи това, защото и сега забелязвам да си изхвърляш строителните отпадъци на полянката или тоалетната чиния в боровата гора? Как ще работи?

Евдокия Манева: Да. Това е въпросът – трябва да се направят съответните регламенти. Много ясно трябва да бъдат разработени наредбите за общините. И общините заедно с държавата заедно, разбира се, трябва да създадат една много ясна платформа, с която да запознаят всички граждани, да бъдат обучени хората и в същото време…

Водеща: За какво да обучаваме хората? Не е ли ясно, че не трябва да си изхвърляш строителните отпадъци на полянката или до къщата на съседа през три къщи?

Евдокия Манева: Изглежда, че не е ясно.

Водеща: Не е ли ясно, че не трябва да изглеждат по този начин кофите. Това минало, но за съжаление има и реалности?

Водещ: Тук няма ясното извозване.

Евдокия Манева: Вие насочвате към това, че не е само обучение, трябва сериозна отговорност.

Водеща: Санкции.

Евдокия Манева: Да. Това е един от новите моменти в закона. Разработени са изключително подробно в случаите, в които ще се налагат санкции.

Водеща: Добре. Дайте да ги кажем.

Евдокия Манева: Ние не можем да ги изброим в това предаване. Те са десетки случаите. Най-важното е, че отговорност вече носят и гражданите, и държавните служители, и кметовете, и бизнесът. За всеки са дефинирани съвършено ясно задълженията и отговорностите. И съответно са предвидени санкции, ако той не изпълнява задълженията си.

Водеща: Незаконно сметище от строителни отпадъци. Имахме наскоро на скоро в нашата рубрика „Бай Ганьо Европеец” в София, някъде между дърветата сметище за строителни отпадъци. Констатират го това инспекторите и кой носи отговорността – незнаен извършител, кметът е само ясен – от района, в който е?

Евдокия Манева: Да. Кметът знае, защото той е длъжен територията на общината да я опазва чиста и той трябва да установи кой нарушава правилата и да го санкционира.

Водещ: Ако не го направи?

Евдокия Манева: Ще носи той отговорност.

Водещ: Тоест, той има интерес, включително да звъни в полиция, да иска съдействие на властите, за да стигне до извършителя, за да не глобят самия кмет?

Евдокия Манева: Да.

Водещ: Персонално ли общината ще глобява или кметът персонално?

Евдокия Манева: Не. Отговорността е лична.

Водещ: Не според бюджета, общинския?

Евдокия Манева: Не, от общинския бюджет. Той носи отговорност като лице, което е натоварено с такива функции. Така че и санкционната политика е изключително ясно дефинирана и е насочена към търсена на отговорност за неизпълнение на конкретно записани отговорности.

Водеща: Можем ли да влезем в конкретика, за да бъдем полезни и за хората, които евентуално ще се уплашат от глобите, няма да направят това, което са направили? Хипотетична ситуация – Пенчо от четвъртия етаж прави ремонт в апартамента си. Тоалетната чиния, бившата вече, избитата половин стена, няма значение законно или незаконно. И Пенчо е пред контейнерите за битови отпадъци, ги изхвърля.

Евдокия Манева: Пенчо трябва да бъде глобен от инспекторите на общината като глобата започва от 20 лв., стига до хиляди левове. Зависи какво е нарушението, за какво количество.

Водещ: Дори и за Пенчо?

Водеща: Ако Пенчо не иска да отвори вратата, макар съседите да знаят кой е? Полицията се меси.

Евдокия Манева: И това се случва, разбира се.  И полиция. В целия закон имаме дефинирани задължения и за полицията, особено,  за темата, която вие казахте, за отпадъци за черни и цветни метали. Нашата воля е категорично да прекратим практиката досега за тези мащабни кражби и поразии, които се правят.

Водеща: Преди малко – открадната мантинела. Застрашава човешки животи.

Евдокия Манева: Да. Продължават тези кражби. Предвиждаме изключително тясно сътрудничество с органите на МВР, за да поставим точка на кражбите.

Водещ: Влакови релси също така имаше случаи – влакова релса.

Евдокия Манева: Да, влакова релса, мантинели, шахти, паметници, кабели, какво ли не се краде.

Водеща: Капаци на шахти.

Евдокия Манева: Предвиждаме до две години да е възможно да се предава от физически лица все още металите. След две години това ще бъде напълно забранено.

Водеща: Защо давате този аванс от две години на хората, които крадат и връщат?

Евдокия Манева: Да. Отстъпихме и трябва да призная, което е една слабост, но беше изключително силно недоволството на хората, които работят в този бизнес. За съжаление те бяха подкрепени от организациите като Стопанска камара. Бяха подкрепени от някои профсъюзи, като изтъкваха, че едва ли не един голям контингент, а той не е толкова голям – около 4000 души са тези, които се водят на работа към фирмите за метали, че един голям контингент ще остане без препитание. Това беше аргументът. Ние обаче през тези две години изключително ще засилим контрола. Знаете, че вече разрешенията ще се издават от Министерството на околната среда. Ние имаме контролен апарат в 16 района. И заедно с МВР ще упражняваме изключително стриктно.

Водеща: Онзи ден имахме сигнал – мост до едно врачанско село, металната му част е премахната.

Евдокия Манева: Да. Спомняте си, че имаше и случаи, когато хора пострадаха, това е изключително неприятно.

Водеща: След няколко години това ще спре.

Водещ: Явно сбърках, като казах, че много амбициозни цели си поставяте, защото сега чета, че опозицията Джевдет Чакъров например, е казал, че са изключително минимални целите, които си поставяте с този закон, имайки предвид, че Дания, Швеция, Германия, Великобритания, Белгия почти на 100% си рециклират отпадъците, а ние до 2020 година си поставяме половината?

Евдокия Манева: Аз се изненадах от невежеството на г-н Чакъров. Става дума за отпадъци от опаковки. Аз ви казах каква част представлява.

Водещ: Това, което е друго.

Евдокия Манева: Да рециклираш от общия обем отпадъци, 50% е изключително амбициозна цел за нас, за много от европейските цени.

Водещ: Този пример, който го дава, е за опаковки.

Евдокия Манева: За опаковки.

Водещ: Ние за опаковките къде сме като проценти?

Евдокия Манева: Ние с опаковките сме 54,5%.

Водеща: В момента?

Евдокия Манева: Да.

Водеща: Като до и 2020 година се предполага, че ще стигнем почти до 100%.

Евдокия Манева: Почти на 100%, да.

Водещ: И още нещо последно – фас на улицата. Такива дребни на пръв поглед неща?

Евдокия Манева: Да. Има и такива. Това са разпоредби, които трябва да залегнат в наредбите за чистотата на населените места.

Водещ: Подзаконовите нормативи.

Евдокия Манева: И да бъде упражняван съответен закон. Изключително важно е да бъдат обединени усилията на различните контролни апарати – на общинските, на държавните, на МВР специално, за да постигнем важните задачи, които сме си поставили.

Водещ: Пожелавам ви да работи този закон на практика.

Евдокия Манева: Благодаря ви. Наистина законът е сложен и тежък. Ще иска сериозни усилия да се прилага ефективно, но нямаме избор, така трябва да бъде.

Водеща: Зависи от всички нас.

Евдокия Манева: Зависи от всички нас, които ходим тук на територията на България.

Евдокия Манева: Да, абсолютно сте права.

Водещ: Благодарим ви.

Евдокия Манева: Благодаря.

Нерешените проблеми на новият ЗУО

юни 28, 2012 от  
Публикувано в Скрап България

В приетия днес от Народното събрание Закон за управление на отпадъците остават нерешени проблеми:

1.Режимът на управление на т.нар. масово разпространени отпадъци

Запазва се статутът на организациите за оползотворяване и тяхното функциониране в конкурентен режим, като им се забранява да разпределят печалба. За БСК е съществено да се стимулира пазарният принцип и конкуренцията. Издаването на разрешенията за функциониране на организациите по оползотворяване остава под контрола на МОСВ. В същото време министерството трябва да провежда политика по опазване на околната среда, а не да контролира, санкционира и да издава разрешителни.

С приемането на новите текстове продължава да няма ясни правила за въвеждане и прилагане на стандарти при изпълнението на дейностите по рециклиране и оползотворяване на отпадъците. Запазват се банковите гаранции за всички фирми за оползотворяване на отпадъците, като продължава да не е ясна целта на гаранцията, в това число и определянето на размера й. Остава и неяснотата за задълженията на предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда спрямо фирмите, които са заплатили изцяло размера на продуктовите такси.

2.Управление на битовите отпадъци

С приетия закон отново не се решава въпроса с определянето на таксата битови отпадъци съгласно европейския принцип „замърсителят плаща”. Запазва се старият режим, заложен в Закона за местните данъци и такси, според който общините имат възможността да определят таксата по метод, различен от количествения, в масовия случай като втори имотен данък. Така се прекъсва икономическата връзка между количеството отпадъци и таксата за услугата по битовите отпадъци.

3.Управление на опасните отпадъци

Новият закон отново не дава кардинални решения на отдавна натрупаните проблеми с опасните и промишлените опасни отпадъци, както и не стимулира инвестициите в инфраструктурата за тяхното третиране.

4.Управление на отпадъците от черни и цветни метали

Отлагането с 2 години на влизането в сила на изискването за безвъзмездното предаване на общински площадки на разделно събрани от домакинствата отпадъци от черни и цветни метали, електрическо и електронно оборудване, не решава въпроса с ефективното им събиране и оползотворяване. Самата идея за безвъзмездно събиране на отпадъците противоречи на икономическата логика и не стимулира намаляването им в бита. БСК припомня, че със свое решение, Конституционният съд определи, че има противоречие в планираната разпоредба площадките за събиране на отпадъци от черни и цветни метали да бъдат разположени само на територии, предвидени в общи устройствени планове на общините.

Без пунктове в междублоковите пространства

юни 27, 2012 от  
Публикувано в Скрап България

http://www.vbox7.com/play:14bc49809b

кликнете на посочения линк, за да гледате клип към новината

Депутатите решиха: 25 000 лв.гаранция

юни 26, 2012 от  
Публикувано в Скрап България

Площадките за черни и цветни метали вече ще получават разрешение да работят срещу банкова гаранция от 25 000 лева. За всеки следващ пункт фирмите за скрап ще трябва да внасят по 5 000 лева. Това решиха днес депутатите при второто четене на новия Закон за управление на отпадъците.
Първоначалното предложение на вносителя – министерството на околната среда, беше гаранцията да е 50 хиляди лева. По предложение на Петър Курумбашев от левицата размерът й беше намален наполовина. Други три предложения от опозицията за още по-ниска гаранция, бяха отхвърлени.
Банковите гаранции ще се учредяват в полза на министерството на околната среда. Фирмите ще ги губят, в случай, че им бъде отнето разрешителното за работа. Те ще бъдат ползвани и за покриване на задълженията им, когато търговците не платят навреме наложени глоби.
Законопроектът се обсъжда още от лятото на миналата година, но заради спорове приемането му се бави. Сред текстовете има и няколко, които въвеждат със закъснение правилата на европейската рамкова директива за отпадъците. Заради забавянето Европейската комисия започна дело срещу България и още няколко държави в съда в Люксембург.
Най-ожесточен бе спорът около предложеното от екоминистерството правило площадки за метален скрап да се допускат само в градове с общ устройствен план, какъвто имат едва под 1/3 от общините в страната. Браншовите организации на рециклиращия бизнес настръхнаха, защото това би означавало да се закрият огромен брой от сега действащите пунктове за метали. В крайна сметка Конституционният съд отмени тази разпоредба като дискриминационна. В законопроекта остана правилото, че пунктовете трябва да са в места с “устройствен план”, което е доста по-либерален режим.

Политими Паунова :”Новият закон е прецедент в световен мащаб”

юни 17, 2012 от  
Публикувано в Скрап България

Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ): Създаването на общински площадки за скрап поражда условия за корупция

- Г-жо Паунова, парламентът прие текстове от законопроекта за управление на отпадъците, според които общините придобиват задължение до две години да осигурят площадки за разделно и безвъзмездно събиране на отпадъци. Според вас ще се справи ли местната власт с тези отговорности?

- Обсъждахме този въпрос и единственият успех, който постигнахме, беше този двегодишен гратисен период. В него ще могат да продължат да работят наличните площадки, които отговарят съответно и на другите промени, които вече са направени. Те ще бъдат редуцирани, но все пак сега законът е в по-приличен вариант. Личното ми мнение е, че създаването на площадки за събиране на отпадъци от страна на общините е безумно решение, което ще покрие страната с всички възможни метални и неметални отпадъци, при това ще ги предаваме безвъзмездно. В момента голям брой хора, които нямат друго препитание, успяват да си осигурят по няколко лева на ден чрез предаване на такива отпадъци.
 - Как ще се отрази отделянето на пунктовете от мястото на създаване на отпадъците?

- Отделянето на пунктовете от мястото на създаване на тези отпадъци не е печеливш вариант и не работи за решаване на проблема. Опасявам се, че сами ще се уверим, че няма да може по този начин да се работи, и сигурно ще се наложат промени. Единственото успокоение на бизнеса е, че поне на първо време няма да имат сериозни проблеми и ще продължат своята работа. Практиката ще покаже, че общините няма да могат да се справят. Те не са си събрали битовите отпадъци. Говорим за въглероден двуокис и ще унищожим индустрията, а какво става с битовите отпадъци, които се разлагат, миризмата е непоносима и всичко това също са газове, които влияят негативно на околната среда?
 - Какво ще се случи с бизнеса в рамките на гратисния период от две години, когато трябва да бъдат изградени новите общински площадки?

- През това време ще останат да работят фирмите, които имат такъв лиценз.
 - Това при същите условия както досега ли ще бъде?

- Не, условията малко се променят. Площадките трябва да са извън населените места, в територии, които са одобрени по устройствени планове, а не по общи устройствени планове /ОУП/, защото ОУП нямат и 1/3 от общините. Това са устройствени планове на площадки, които са определени за индустриална, складова или производствена дейност. Има известни промени, има изисквания за финансови обезпечения, за площадка, за лиценз. Има доста утежняващи параметри за фирмите, които ще работят. Ако няма кой да регулира незаконните площадки, те ще си останат.
 - Какво ще се случи с фирмите, които изкупуват скрап, при положение че общините на практика им отнемат дейността?

- Общините трябва да организират същата дейност. Появява се държавата в качеството си на търговска фирма и тя трябва да изкупува. В същото време обаче тази площадка трябва да е годна за обработка на тези отпадъци. Няма смисъл фирмите да изкупуват от общините, защото това е пренос от една на друга площадка на суровината. Фирмите могат да открият паралелна дейност и практически да обработват отпадъците, които да се предават на металургичните заводи. Ние ще предаваме отпадъците си безплатно, но фирмите ще ги предават срещу заплащане. Това е изземване на съществуващ финансов ресурс, който е съвсем пазарно необоснован. Няма да се роди нищо от това. Първоначално беше замислено, че площадките веднага ще се закрият и общините ще поемат функцията им. Общините от своя страна имат право да превъзложат тази дейност. Някои от тях ще си изберат подизпълнители, което обаче създава още една възможност за корупция. Много площадки бяха закрити още по силата на първите промени, които настъпиха от началото на годината.
 - По какъв начин според вас държавата ще задължава домакинствата да предават рециклируемите си отпадъци, при това безвъзмездно?

- Ами кажете ми как? Ако имам в мазето си примерно акумулатор, според закона нямам право да държа опасен отпадък там. Трябва да го предам. Аз обаче си го държа и няма сила, която да ме накара да ходя на 10 км например, извън населеното място, където да го предам. Това е разход, а хората ще предадат този отпадък безплатно. Е, кой би направил това? За това се изисква супердържавническо поведение и възпитание, което аз все още не съм констатирала в нашето общество. Такъв отпадък може да е и печка, и комин, и метален шкаф.
 - Не трябва ли на тези площадки да има някакво по-специално съоръжение, чрез което тези опасни отпадъци да бъдат преработвани предварително, до определена степен?

- Естествено, че трябва да има, и именно заради това е даден този гратисен период.
 - Какви са възможностите за публично-частно партньорство в събирането на отпадъци?

- Хубаво е да има такова партньорство, но не е доказано, че се извършва по правилата. Навсякъде у нас това се прави по корупционни схеми. В цял свят има такова партньорство и то се прилага. Ние нямаме доказателства за добро публично-частно партньорство. Навсякъде то се прави с цел присвояване на обществени средства. Поне това е доказала практиката в България.
– Какво ще се случи след тези две години гратисен период?

- Който отговаря на условията, който си сключи договор с общините, ще работи. Общо взето, гадая. Няма по света практика държавата да изземва такива дейности от частните фирми за изкупуване на скрап. Няма забрана общината да прави пунктове и който иска, безвъзмездно да си предава отпадъците, но да се забрани на частния сектор, това е прецедент в световен мащаб!
– В каква степен тези промени в ЗУО ще създадат условия за корупционни практики? – Да, ще има такива възможности, защото общините ще имат право да превъзлагат тази дейност. Как ще се извършва изборът на такива фирми? Аз предполагам, как ще стане това – ще се дават възможности за работа на близки до властта, на местно ниво фирми. Печалбите ще се делят. Това е чиста корупция. Две години е доста голям период. Като не могат да се справят общините, ще има промяна отново. Ние сме свикнали да правим бързи промени. Площадките трябва да бъдат леснодостъпни, с възможност отпадъкът да се събира бързо и да се обработва и оползотворява. Колкото повече проблеми се създават, толкова повече се отклоняваме от целите. Това не е направено в закона, той е подчинен на това да няма кражби. Това обаче не се постига със забрана. Малко са хората, които се препитават с предаване на отпадъци в пунктовете, извън кражбите, разбира се. Според мен разделното събиране на отпадъците също не е успешно. Освен това и оползотворяването на отпадъците, събрани по този начин, не се извършва по определените процедури. Това е примерът ни за публично-частното партньорство, което не се реализира правилно, и все още не сме доказали, че можем да работим по такава схема. В същото време въвеждаме мерки, които ги няма в Европа. Надявам се в този гратисен период от две години да поумнеем и да променим начина си на работа.

 

 

Кlassa.bg

Преизпълнени изисквания в рециклирането

май 23, 2012 от  
Публикувано в Скрап България

На 8 май министърът на околната среда и водите Нона Караджова е издала заповед, с която признава, че “Екопак”, ”Екобулпак”, “Репак”, ”Булекопак”, ”Екоресурс” и ”Екоколект” са преизпълнили изискванията в Закона за управление на отпадъците. Те са оползотворили и рециклирали средно над 50% от хартията, пластмасите, стъклото, металите и дървесината, пуснати на пазара през 2011 г. от фирмите, членуващи в тези организации. За миналата година компаниите в шестте обединения са внесли в страната или са произвели общо 292 000 тона опаковки, показват одитираните доклади. Заради добрите резултати те получават правото да не платят на държавата задължителната продуктова такса за опаковките.

Проектозаконът за управление на отпадъците въвежда европейските директиви

март 19, 2012 от  
Публикувано в Скрап България

Проектозаконът за управление на отпадъците въвежда европейските директиви

Засилва се действието на принципа за мълчаливото съгласие, децентрализират се отговорности

В края на 2008 г. Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз (ЕС) приеха нова рамкова Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците, с която бяха отменени няколко други документа – Директива 75/439/ЕИО относно обезвреждането на отработени масла, Директива 91/689/ЕИО относно опасните отпадъци и Директива 2006/12/ЕО относно отпадъците.
Страните членки трябва да въведат разпоредбите в националното си законодателство до 12 декември 2010 г.

През последните осем години съществуващият Закон за управление на отпадъците създаде правната рамка относно управление на отпадъците в страната, която следва да се преосмисли и осъвремени в контекста на изискванията на новата директива.
В тези осем години законът неколкократно беше изменян и допълван частично и непълно. Това налага цялостна преоценка и усъвършенстване на съществуващите изисквания.

Основните изисквания
- Въвеждане на нови определения – “отпадък”, “биологични отпадъци”; “търговец”, “разделно събиране”, “повторна употреба”, определяне на критериите, при които дадено вещество може да не бъде разглеждано като отпадък, и условията, при които определени отпадъци престават да бъдат отпадъци, защото много странични продукти се използват директно, преди да станат отпадъци, което насърчава рециклирането.
- Прецизиране на задълженията на притежателите на отпадъци да осигурят подходящото им третиране по начин, който не въздейства отрицателно върху околната среда и човешкото здраве.
- Прилагането на нова петстепенна йерархия при управление на отпадъците, която определя предотвратяването на образуването на отпадъци като първи приоритет и изисква повторната употреба и рециклирането на материалите да бъдат предпочетени пред оползотворяване на отпадъците за получаване на енергия, освен за специфични случаи.
- Разработване на програма за предотвратяване на отпадъци до 12 декември 2013 г.
- Въвеждане на цели за рециклиране на битови и строителни отпадъци: до 2020 г. подготовката за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали като хартия, метал, пластмаса и стъкло да се увеличи до 50 на сто от общото им тегло, а на отпадъци от строителство – до 70 на сто от теглото им.
В съответствие с йерархията на отпадъците и с цел намаляване на емисиите на парникови газове от депата за отпадъци е важно да се улесни разделното събиране и правилното третиране на биоотпадъците, за да бъде произведен безопасен за околната среда компост или други материали.
- Налагане на принципа за “разширена отговорност на производителя” – определяне на мерки като обратно приемане на отпадъците след употребата на тези продукти, управление на отпадъците и финансовата отговорност.
Принципът “замърсителят плаща” изисква разходите за обезвреждане на отпадъците да бъдат поети от настоящия им притежател.

Основните промени са насочени към:
- Формулиране на ясни задължения за кметовете на общини за управление на битовите отпадъци
- Облекчаване на процедурите по издаване на разрешения за дейности с отпадъци с цел намаляване на административното натоварване на бизнеса. Създаване на ясни правила за кандидатстване и получаване на разрешение.
- Подобряване на контрола върху дейностите с отпадъци от черни и цветни метали и ограничаване на възможностите за предаване на отпадъци с неясен произход от физически лица.

Проектът на Закон за управление на отпадъците е изцяло нов закон
Анализът на естеството и обхватът на необходимите промени показа, че тяхното въвеждане налага изготвянето на изцяло нов закон и не може да бъде осигурено чрез изменение и допълнение на съществуващия Закон за управление на отпадъците.
Законопроектът запазва съществуващите отговорности на лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, да организират системи за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и оползотворяване. В обхвата на задълженията е и постигането на цели за рециклиране и оползотворяване, което може да бъде изпълнено индивидуално чрез обратно приемане на продуктите в мястото на продажба или чрез колективни системи, представлявани от организации по оползотворяване.
Към момента такива изисквания съществуват за следните масово разпространени отпадъци: отпадъци от опаковки, излезли от употреба моторни превозни средства, излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, негодни за употреба батерии и акумулатори, негодни за употреба гуми, отработени масла.
Законопроектът прецизира задълженията на кметовете на общини за управление на отпадъците, като въвежда изисквания за постигане на цели за рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци. Кметовете на общините се задължават да осигурят площадки за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци от домакинствата, в т.ч. едрогабаритни отпадъци, опасни отпадъци, строителни отпадъци, отпадъци от черни и цветни метали и други, във всички населени места с население, по-голямо от 10 000 жители, на територията на общината.
Законопроектът запазва съществуващите изисквания за създаване на сдружения на общини с цел изграждане и експлоатация на обща инфраструктура за третиране на битови отпадъци.

Въвеждат се задължителни цели за подготовка за повторна употреба и рециклиране
на отпадъчни материали, включващи хартия и картон, метал, пластмаса, и ограничаване на количеството депонирани биоразградими битови отпадъци до 35 на сто от общото количество на същите отпадъци, образувани в България през 1995 г.
Системите за разделно събиране на битовите отпадъци от домакинствата трябва да обхващат най-малко 6 000 000 жители на територията на страната, като задължително включват всички населени места с население, по-голямо от 5000 жители, и всички курортни селища.
Законопроектът предвижда въвеждането на цели за рециклиране и оползотворяване на материали от неопасни строителни отпадъци в количество най-малко 70 на сто от общото им тегло.
Законопроектът запазва съществуващите изисквания към дейностите и площадките за черни и цветни метали, приети с последното изменение на Закона за управление на отпадъците през 2011 г., в т.ч. разполагане на площадките единствено в индустриалните зони на населените места. Въвеждат се допълнителни ограничения към предаването на отпадъци от черни и цветни метали срещу заплащане от физически лица и забрана за разплащане в брой по сделки с такива отпадъци.

Законопроектът въвежда Национален план за управление на отпадъците
и на Програма за предотвратяване образуването на отпадъци. Запазват се съществуващите отчисления за битови и строителни отпадъци, обезвреждани на регионални и общински депа, като се предоставят по-големи възможности на общините за разходване на събраните средства. Законопроектът предвижда стимули за общините за достигане на по-високи нива за рециклиране на отпадъците чрез намаляване на отчисленията.

Разрешаване и контрола на дейностите по отпадъците
Законопроектът определя дейностите с отпадъци, за които се изисква разрешение, условията за кандидатстване и неговото издаване, отказване, изменение и отнемане. Отменя се максималният срок на съществуващите разрешения за дейности с отпадъци от пет години и се предлага разрешенията да бъдат безсрочни, като се изменят при промяна в обстоятелствата и/или нормативните изисквания.
Разширява се обхватът от дейностите, за които не се изисква разрешение чрез замяната му с регистрационен режим, като тази промяна засяга основно дейностите по оползотворяване на неопасни отпадъци в случаите, определени с Директива 2008/98/ЕС.
Прецизират се условията за регистрация и прекратяване на регистрацията и се въвежда принципът на мълчаливо съгласие за всички регистрационни режими, предвидени в законопроекта.
Запазва се съществуващият разрешителен режим за всички дейности с опасни отпадъци.
Законопроектът предвижда отмяна на лицензионен режим за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали и замяната му с разрешение за дейности с отпадъци. Основание за това са съществуващите проблеми при управлението на тези отпадъци и нарасналият брой кражби на метални предмети от частни домове, промишлени площадки и елементи на инфраструктурата. Големият брой лицензирани площадки в страната и липсата на регионални структури в системата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, което е компетентният орган за издаване на лиценза, създава пречки за прилагане на ефективен контрол върху дейностите с отпадъци от черни и цветни метали. Съсредоточаването на разрешенията в системата на МОСВ ще даде възможност за подобряване на контрола. В допълнение се предлага въвеждането на изискване за предоставяне на банкова гаранция в размер 50 000 лв. и допълнително по 10 000 лв. за всяка площадка, на която се предвижда да бъдат извършвани дейности с отпадъци от черни и цветни метали.