"Най-ценната стока, която знам е информацията" - Gordon Gekko / Wall Street

Българската асоциация по рециклиране призовава за спешни законови поправки

юли 7, 2014 от  
Публикувано в Скрап България

Българската асоциация по рециклиране призовава за спешни законови поправки, които да предотвратят безработица, кражби и намаляване на производството на метали.

Въпреки нашите усилия, делото в Конституционния съд и резултатите от прилагането на Закона за управление на отпадъците, все още парламентът не е гласувал текст, с който да премахне ограниченията в закона за търговия с отпадъци от черни и цветни метали, съобщават от асоциацията.

През последните две години от действието на закона, основната цел на строгите режими по лицензиране на фирмите за скрап и усилията на полицията и бранша да се справят със сивия сектор, кражбите на черни и цветни метали за скрап, са намалели с близо 60% –  по данни на МВР.

Компаниите инвестираха около 70 млн. лв. по време на криза в нови площадки, 24-часово наблюдение, банкови гаранции за работа, строг контрол и отчетност на всяко предадено количество метали и целите на закона бяха постигнати. В момента броят на площадките за предаване на скрап е около 900, а полицията полага усилия да се бори с нелегалните леярни и пунктове, посочват от БАР.

Въпреки постигнатите резултати обаче досега нямаше възможност законодателят да изчисти несправедливите ограничения в закона, които са обект на дело в Конституционния съд. И от 13 юли те би трябвало да влязат в сила с множество последствия от тях.

Става въпрос за текста, според който гражданите ще могат да предават отпадъци от черни и цветни метали само безвъзмездно и само на общински площадки.

До момента няма нито една такава готова площадка в повече от 260-те общини на България, което поставя под въпрос изпълнението на закона. Причините за това са, че местните власти са наясно, че гражданите нямат стимул да предават отпадъци безплатно, нямат средства за допълнителни инвестиции и очакваха тези непазарни текстове да бъдат отменени.

С търговия с отпадъци изкарват прехраната си над 600 хил. души и ако те нямат възможност да предават срещу заплащане отпадъци или да работят в сектора, ще останат без възможност за препитание в разгара на лятото, преди парламентарните избори.

Според нас, освен до рязък скок на безработицата и огромно недоволство, това ще доведе до увеличаване на кражбите, грабежите и криминалната престъпност във всичките й измерения. От друга страна прогнозираме нарастване на сивия сектор, тъй като търговията с отпадъци между фирми е разрешена. Смятаме, че както и в нерегламентираните и нелицензирани обекти досега, за в бъдеще хората ще предават отпадъци в нерегламентирани пунктове, като оборотът ще остане скрит за държавата. След това тези отпадъци ще бъдат оформяни с фалшиви фактури и предавани на лицензирани пунктове като отпадък от фирма.

Предупреждаваме, че ако законовата поправка, която забранява предаването на отпадъци срещу заплащане не бъде отменена, индустрията в България ще изпита сериозно затруднение. Според прогнозите ни „Стомана индъстри“ би трябвало да намали наполовина производството си или да внася скрап от чужбина, което ще оскъпи продукцията й и компанията ще работи на загуба. Същото се отнася и до преработващите цветни метали компании в България.

От 13 юли влиза в сила още едно ограничение в търговията – предаващите отпадъци да получават заплащане само по банков път. Повечето доставчици на скрап са социално слаби и предват отпадъци на стойност между 5 и 20 лева на ден. По-голямата част от тях не умеят да работят с банкови карти, а от друга страна имат натрупани задължения, които няма да им позволят да получат парите си, тъй като сметките им ще бъдат блокирани.

Опасяваме се, че ако законовите текстове не бъдат своевременно отменени, това ще доведе до 600 хил. безработни, свиване до минимум на работата на компаниите за търговия и преработване на отпадъци с обороти над 2 млрд. лв. годишно, удар по индустрията за преработка на черни и цветни метали, повишаване на криминалната престъпност и нов бум на сивия сектор.

1500 незаконни площадки

септември 9, 2013 от  
Публикувано в Скрап България

Година след въвеждането на административни тежести за фирмите, събиращи отпадъци от черни и цветни метали, чиято цел бе да спрат кражбите от инфраструктурните мрежи, рециклиращият бизнес отчете, че над два пъти и половина са намалели отговарящите на законовите изисквания площадки за изкупуване на скрап, а над 22 млн. лв. стоят блокирани като банкови гаранции в полза на екоминистерството. Около 1500 площадки са отишли в сивия сектор, регистрирайки се като автоморги и пунктове за изкупува на хартия и амбалаж, но продължават да се занимават незаконно и с метали, без обаче да плащат обезпечения за дейността си.

 

Това сочат обявени в понеделник данни на Българската асоциация по рециклиране (БАР), според която сега действащият у нас Закон за управление на отпадъците е един от най-ярките негативни примери за регулация, която отблъсква инвеститорите и затруднява дейността на работещи стопански субекти.

 

Организацията припомня, че с влезлите през миналата година законови поправки преди започване на дейност всяка рецикрилаща фирма трябва да представи банкови гаранции по 25 000 лв. пред всяка регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), на чиято територия работи, и по 5 000 лв. за всяка площадка. Според асоциацията, това е довело до рязко намаляване на местата, където могат да бъдат предавани отпадъци от черни и цветни метали. По обобщена информация от всички РИОСВ, към момента броят на площадките за дейности с отпадъци от черни и цветни метали, които отговарят на законовите изисквания е 889, което е рязко намаление спрямо януари 2012 г., когато техният брой е бил 2372, по данни на Министерството на икономиката и енергетиката.

 

“Голяма част от “закритите“ 1500 площадки вече са преминали в сивия сектор, като една от причините е именно невъзможността да изпълняват строгите изисквания на закона и високите банкови гаранции. Много от тях вече са регистрирани като автоморги и изкупвачи на хартия и пластмаса, за което не се изисква внасянето на банкова гаранция”, посочват от БАР.

 

Рязкото намаляване на броя нa площадките за изкупуване на черните и цветни метали е предпоставка за образуване и изхвърляне на отпадъци на нерегламентирани сметища, допълва организацията. Според нея законовите промени противоречат на европейските изисквания, според които е необходимо икономическо стимулиране на гражданите с оглед по-добра събираемост на рециклируемите отпадъци, с което ще се избегне замърсяването на околната среда.

 

Асоциацията повдига въпроса и с предвиденото в закона за управление на отпадъците изискване след 13 юли 2014 г. предаването на отпадъци от черни и цветни метали с битов характер от физически лица се извършва безвъзмездно само на общинските площадки и готовността на общините да организират такива площадки. БАР припомня, че общините не бяха готови да осигурят или организират разделното събиране на отпадъците от метали, хартия и картон, пластмаси и стъкло от ползвателите на търговски обекти, производствени, стопански и административни сгради от 1 януари 2013 г.

 

“Трябва да се отбележи също така, че в общините с население под 10 000 човека, гражданите ще бъдат съвсем онеправдани, защото тези общини дори нямат задължение за изграждане на такива площадки”, пише в съобщението на асоциацията.

 

Според нея законовите рестрикции са основната причина за намаляване на оборота на рециклиращите компании с 30-40% спрямо 2011 г., както и за над 10 000 човека, освободени от работа до момента.

 

Като отрицателни резултати от прилагането на Закона за управление на отпадъците може да се посочи още, че бизнесът декларира над 2 млн. лв. щети, висок процент на междуфирмена задлъжнялост и невъзможност на компаниите да обслужват своите кредити, посочва още БАР.

БАР избра ръководството си за следващия 3-годишен мандат

юни 25, 2013 от  
Публикувано в Скрап България

Преди две седмици Българската асоциация по рециклиране (БАР) е гласувала новото си ръководство за следващия тригодишен мандат. Това е станало в рамките на провелото се в петък отчетно-изборно събрание, информират от пресцентъра на сдружението.

Председател на Управителния съвет (УС) остава Борислав Малинов, който е бил преизбран от колегите си. Негов зам.-председател пък ще бъде Юлиян Владимиров.

В състава на новия УС влизат 11 представители на компании, които са членове на БАР. Това са съответно: Борислав Малинов (“Норд холдинг” АД), Юлиян Владимиров (“Данио” ЕООД), Михаил Михайлов (“Феникс Инверс” ООД), Ренета Николова (“Трансис Индъстри” АД), Здравко Биков (“Ровотел Стийл” ООД), Иван Златинов (“Макметал Холдинг” АД), Ефтим Орманов (“Хефти Металс” ЕООД), Иво Йорданов (“Стам Трейдинг” АД), Михаил Попов (“Балкан Трейд Експорт” ЕООД), Емилия Александрова (“Дием 56″ ЕООД) и Стойчо Арсов (“К и А” ЕООД).

Трима души съставляват Контролният съвет на сдружението с екодейност. Това са Димитър Дачевски, представител на “Литексспорт” ЕООД, Момчил Цанев от “Ровен Груп” ЕООД и Юлиан Атанасов от “ШОЛЦ България” АД.

Асоциацията по рециклиране е сдружение с идеална цел. В нея членуват общо 96 дружества, чиято дейност е свързана със събирането, съхранението, транспортирането и механичната обработка на вторични суровини от черни и цветни метали, хартия, пластмаса, стъкло, каучук и др. Самото сдружение е член на международната организация по рециклиране Bureau of International Recycling (BIR), на Българска стопанска камара (БСК) и на Сдружението за стопанска инициатива.

Като основни приоритети на работата си Борислав Малинов очерта борбата с незаконните площадки, намаляването на кражбите на метали, както и осъществяването на диалог с институциите. “Ще провеждаме активна политика за поддържането на положителната тенденция за трайна промяна в общественото пространство и за налагането на общата положителна визия и платформа за прозрачност и публичност относно дейността на компаниите – членове на организацията. Ще привличаме нови членове с цел постигане на по-голяма представителност на браншовата организация” – заяви той в първото си изказване.

До 10 години затвор и 60 000 лева глоба

юни 12, 2013 от  
Публикувано в Скрап България

Да се засилят санкциите в Наказателния кодекс (НК), които са предвидени за незаконното съхранение или търговия с метали. Това предлагат от Българската асоциация по рециклиране (БАР), предаде БГНЕС.

Те вече са подготвили своите предложения и се надяват в най-скоро време текстовете да бъдат внесени в Народното събрание от експертите на МВР. От асоциацията настояват собствениците на фирми, които търгуват незаконно с метали да бъдат наказвани със затвор от една до пет години и глоба от 5000 до 30 000 лв. При повторно нарушение от БАР предлагат наказанието да е 10 години затвор и глоба до 60 000 лв, а металите, които се съхраняват незаконно да бъдат конфискувани в полза на държавата.

Освен за недобросъвестните търговци от асоциацията предлагат да се предвидят и санкции за кражба на пътни знаци или всякакъв вид табели или елементи от сигнализацията, която гарантира сигурността на хората по автомобилните или железопътните пътища. При подобни случаи от там предлагат да се предвиди затвор от 2 години или глоба от 1 000 до 5 000 лв.

От асоциацията отчитат, че за първите три месеца на годината има увеличение на кражбите на метали с 5%. Според председателя на УС на БАР Борислав Малинов в момента на пазара оперират 2372 фирми, които се занимават с изкупуване на метали. от тях на светло са едва 889. Според Малинов, част от фирмите, които оперират незаконно, са се регистрирали като автоморги и така избягват плащането на гаранции и не разполагат с видеонаблюдение. А други са обявили, че изкупуват пластмаса и хартия, но реално работят и с метали.

Без банкова гаранция взимат разрешителните за ОЧЦМ

януари 8, 2013 от  
Публикувано в Скрап България

Разрешителни на фирми, преработващи черни и цветни метали, ще бъдат изземвани, ако не представят банкова гаранция. Това коментира пред Агенция „Фокус” Владимир Димитров, изпълнителен директор на Българска асоциация по рециклиране. От 1 януари тази година влезе в сила Законът за рециклиране, който изисква банкови гаранции за дейностите на фирми, преработващи скрап, черни и цветни метали.

По думите на Владимир Димитров – за пръв път в историята на вторичните суровини у нас се въвежда подобно изискване и е възможно много от фирмите, занимаващи се с тази дейност, да отпаднат от пазара.

„Фирми, които не могат да покрият изискванията за банкова гаранция, вероятно ще прибягнат до издаване на разрешителни за хартия и пластмаса, тъй като за тях не се изисква банкова гаранция, но впоследствие ще продължат да преработват отпадъци от черни и цветни метали, което ще доведе до увеличение на сивия сектор в отрасъла”, каза Димитров.

Законът за рециклиране предвижда още – търговските обекти и административни сгради, намиращи се в общини над 5 хил. души, да събират разделно отпадъците си. Всички административни сгради и търговски обекти трябва да разполагат с четири съда, в които да събират отпадъци от стъкло, хартия, пластмаса и метал, на база на сключен договор с компания, която работи с масово разпространени отпадъци. При неспазване на наредбата, санкциите са от 3 хил. лв. до 10 хил. лв. за първо нарушение, а за второ нарушение се покачват двойно.

„В по-голямата си част общините в страната нямат изградена система за разделно събиране. След като се запознаят с наредбата за разделно събиране, търговските и административните обекти трябва да предприемат действия за разделното събиране на отпадъци”, каза още Димитров.

Семинар в Банско на “БАР”

октомври 30, 2012 от  
Публикувано в Скрап България

Броят на незаконните площадки за изкупуване на скрап е над 500, нелицензираните леярни са около 70. Това съобщиха на семинар в Банско представители на Българската асоциация по рециклиране (БАР).
Борислав Малинов, председател на БАР, предложи няколко основни подхода за елиминиране на сивия сектор в бранша. Кръстосани проверки, проверка на вече затворили площадки, работа по сигнали, активна информация от законни площадки, глоби, увеличаване на наказателната отговорност от 1 на 5 години за извършване на дейности със скрап без разрешение, и създаване на регистър на потенциалните незаконни площадки, са само част от тях.
Според бранша проблемът с незаконно работещите в сектора е изключително сериозен. От 2 300 площадки за изкупуване на черни и цветни метали преди приемането на новия Закон за управление на отпадъците, сега броят на лицензираните пунктове е 1 200. Половината от тези 900 площадки, които би трябвало да са затворили, продължават дейността си, но тя вече е незаконна. От началото на годината БАР е сигнализирала на контролните органи 15 пъти, но за съжаление само в 30% от случаите проверката завършва с акт.
От Главна дирекция „Национална полиция“ акцентираха върху трудностите, които имат при откриването на незаконните площадки, както и че почти целия краден метал се приема от тези незаконни площадки.
Стефан Стефанов, директор на дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите“, МОСВ , каза, че законът не е разделителна ивица между държавата и бизнеса. Той разписва правилата, но всеки от изпълнителите решава сам за себе си как да ги изпълнява. Според него проблемът с незаконните площадки за изкупуване на черни и цветни метали, изисква усилията на компетентните органи в сътрудничество с браншовите асоциации.
Моника Иванова, представител на БАР, предложи вариант на контролен лист за проверка на площадки, извършващи дейности с отпадъци от черни и цветни метали. Това уеднаквяване на изискванията към легалните площадки е необходимо, защото контролните органи от РИОСВ и МВР, нямат обща схема на проверки, което затруднява тяхната работа.
Предложено бе да се създаде работна група, която да предложи промени в Наказателния кодекс, които да доведат до намаляване кражбите на метали.

 

Текстовете от ЗУО – противоконституционни

юли 7, 2012 от  
Публикувано в Скрап България

Българската асоциацията по рециклиране ще сезира Конституционния съд и Комисията по жалбите в Европейския парламент. Причината – текстове от новия Закон за управление на отпадъците, които, според членовете на организацията, са противоконституционни.

Според тях е порочно изискването да се предават метални отпадъци само на общински площадки и то безплатно. В Закона за управление на отпадъците е посочено, че гражданите могат да предават отпадъци от черни и цветни метали безвъзмездно само на общински площадки, които кметовете трябва да изградят до две години.

Според асоциацията потокът от метални отпадъци отново ще се насочват към сивия сектор, защото според одобрените текстове, кметовете могат да предоставят изграждането и управлението на тези площадки на частни оператори.

По този начин те от своя страна ще получат достъп до ценни безплатни ресурси, от които ще реализират сериозни печалби. Това ще увеличи и незаконните пунктове за скрап, тъй като хората искат да получат пари за предадените отпадъци, смятат от асоциацията, цитирани от БНР. Лицензираните оператори няма да имат право да изкупуват отпадъците, а общинските площадки няма да плащат за старото желязо.

Hамаляване наполовина на банковата гаранция

април 17, 2012 от  
Публикувано в Скрап България

Екоминистерството е обещало намаляване наполовина на банковата гаранция за търговците на черни и цветни метали – от 50 хил. лева на 25 хил. лева.  Гаранцията според сега действащия закон за управление на отпадъците е много висока и това води до затваряне на голяма част от площадките за скрап. Това заяви председателят на Българската асоциация по рециклиране Борислав Малинов.

Поради невъзможност да отговарят на законовите изисквания, собствениците на около 1100 площадки са подали заявление в МИЕТ за прекратяване на дейността им. Предстои да бъдат затворени още 400 площадки. Затварянето за 1500 площадки не само ще доведе до закриване на близо 1400 работни места, но и ще активизира дейността на незаконните пунктове за изкупуване на скрап, смята Малинов.

На територията на страната функционират 2300 площадки, като до 3 месеца от бранша очакват да затворят 200, а след лятото още около 400. Така България може да остане с 500- 600 лицензирани площадки за скрап, а необходимият минимум е 1200. Ако броят бъде прекомерно намален, металните отпадъци в страната няма да могат да бъдат обработени.

Заради масовото закриване на площадки през последните месеци са се увеличи кражбите на метали, твърдят от бранша.

В тази връзка от бранша се обявиха за общи действия с МВР и контролните органи срещу незаконните площадки за изкупуване на скрап. Предлага се въвеждане на пълна забрана за изкупуване на скрап от гражданите и въвеждането на по-висока наказателна отговорност при извършване на дейност без лиценз от страна на търговците на черни и цветни метали. Предложението е те да бъдат лишавани от свобода за период от една до три години.

Развитието и стабилността на рециклиращата индустрия е важна както за хората, които са ангажирани в сектора, така и за икономическото състояние на страната, твърдят от бранша. Инвестициите в сектора за последните 20 години са 1,136 млрд.лева, а стокооборотът е 2,2 млрд. лева, което съставлява 2.95% от БВП на страната.

МОСВ нарушава решение на Конституционния съд

април 3, 2012 от  
Публикувано в Скрап България

АСОЦИАЦИЯ НА РЕЦИКЛИРАЩАТА ИНДУСТРИЯ (АРИ)

 

 

 

МОСВ нарушава решение на Конституционния съд в Република България

 

Асоциацията на рециклиращата индустрия (АРИ) ще сезира прокуратурата за търсене на наказателна отговорност от съответните длъжностни лица

 

 

С решение № 3 от 21.03.2012 г. на Конституционния съд (КС) в Р България е определено за противоконституционно изискването на действащия закон за управление на отпадъците (ЗУО) – площадки за скрап да се разполагат само на територии, определени с „общ” устройствен план. Според мотивите на КС условието за ОУП „създава дисбаланс от конституционна гледна точка и неоправдано се посяга върху правото на свободна стопанска инициатива”, гарантирано от чл. 19 от Конституцията на Р България. Това изискване „надхвърля необходимото и се оказва неизпълнимо в голяма група случаи. Затова и изискването на ЗУО във всички случаи да има Общи устройствени планове е противоконституционно. Достатъчно е да има устройствен план, без да е необходимо непременно той да е общ”, пише още в мотивите на КС. По-конкретно КС счита, че нормативното изискване за ОУП води до неравноправно и дискриминационно третиране на стопанските субекти –  „има привилегировани стопански субекти – тези, чиито площадки са изградени при съществуващ и в действие общ устройствен план, и непривилегировани, чиито площадки се намират в селища, в които не са приети общи устройствени планове, а всички правни субекти, вкл. и държавата и общините, са равнопоставени при упражняването на частната собственост.”.

Предложението на МОСВ за нова редакция на чл. 38, ал. 1 от проекта на нов закон за управление на отпадъците, който се гледа на второ четене в Комисията по околна среда и водите (КОСВ) в Народното събрание, запазва неравноправното и дискриминационно третиране на икономическите субекти. Предложеният от МОСВ текст влиза в пряко противоречие с Решение № 3 от 21.03.2012 г. на КС и на практика запазва изискването за Общ (или аналогичен на него) устройствен план. Според предложението на МОСВ – площадките за скрап ще могат да се разполагат единствено на територии, за които са допустими производствени и складови дейности съгласно:

-          Общ устройствен план, приет по ЗУТ (според данни на МРРБ броят на тези планове в България е едва 34);

-          териториалноустройствен или общ градоустройствен план, приети по реда на ЗТСУ, които запазват действието си съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ (броят на тези планове според МРРБ е 76, като 75 % от тях са с изтекъл прогнозен период);

-          план за регулация и застрояване, обхващащ цялото населено място и изпълняващ ролята на ОУП по чл. 103, ал. 5 от ЗУТ (към настоящия момент няма данни за наличието на такива планове на територията на България).

С направеното предложение МОСВ на практика не внася никаква промяна в съществуващото положение, тъй като това са плановете, които и понастоящем се приемат от контролните органи за изпълняващи изискването за общ устройствен план. Проблемът е, че такива планове съществуват едва на 1/3 от територията на България и именно тази прекомерна рестрикция е санкционирана от Конституционния съд. Конституционният съд е отчел още, че прилагането на изискването за ОУП или аналогични планове ще доведат до закриване на 1900 от 2300 площадки за скрап и те ще могат да съществуват едва в 33 % от общините в България. Според КС подобно нормативно изискване нарушава условията за балансирано развитие на отделните райони в страната, гарантирано от чл. 20 от Конституцията на Република България.Собствениците на площадки са поставени обективно в невъзможност да изпълнят законовите условия, ако няма ОУП. Тази невъзможност е ясно съзнавана и целена (видно от мотивите и обсъждането на законопроекта), което именно прави диференцирания подход тенденциозен и неконституционосъобразен”, се казва още в решението на Конституционния съд.

Според Закона за конституционния съд (ЗКС) „актовете на съда са окончателни” (чл. 14, ал. 5 от ЗКС), а „решенията на съда са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани” (чл. 14, ал. 6 от ЗКС). Съгласно чл. 7 от Конституцията „Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица”. Представителите на бизнеса ще поискат обезщетение за причинените щети и пропуснати ползи от незаконосъобразните действия на държавата, както и ще сезират прокуратурата за откритото потъпкване на Конституцията на Република България и незачитане на решенията на Конституционния съд – един от най-важните институционални гаранти на демократичния и правов ред в България.

Оставки на Ц.Цветанов и Н.Караджова

март 7, 2012 от  
Публикувано в Скрап България

Спешна среща с премиера Бойко Борисов и оставките на министрите Цветан Цветанов и Нора Караджова поискаха от Асоциацията на рециклиращата индустрия и Българска асоциация по рециклиране.

Около 60-70 камиона преминаха протестно от бул. „Ботевградско шосе” през Сточна гара, бул. “Сливница”, Северната дъга на околовръстното и от там ще направят втора обиколка по същия маршрут.

Всички камиони бяха подкрепяни и от лекотоварни автомобили с протестни стикери, „закичени” с български трибагреник.

На много от тях бяха залепени плакати с надписи „България – бунище след новия проектозакон”; „Над 10 000 безработни след 15.02.2011″; „Новият ЗУО = монополизация”; „МОСВ обрича на глад 300 000 души”.

Причината е проектозакона за управление на отпадъците, който според браншовиците налага монопол, като от него се облагодетелстват фирми, близки до властта.

Иво Георгиев поясни, че тези две фирми, които се облагодетелстват с този проектозакон са „Екопак” и „Надин”. Георгиев подчерта, че на този етап диалог с управляващите няма. От комисията по екология били категорични, че няма да отстъпят от законопроекта.

Според представителите на рециклиращата индустрия, действащите вече промени в ЗУО, въвеждащи необосновано рестриктивни изисквания относно разположението на площадките за скрап, ще доведат до закриване на 1900 от общо 2300 площадки. Това означава закриване на 14 000 работни места. Към момента са закрити 452 площадки.

Представителите на бранша са категорично несъгласни с въведената забрана за физически лица да продават възмездно металните си отпадъци, съчетано с монопол на общините, които единствено ще могат да събират и то безвъзмездно тази ценна суровина.

Не са съгласни и с въведеното безкасово плащане, както и с непосилните размери на въведените банкови гаранции за издаване на разрешение за дейности с метални отпадъци.

От двете асоциации са категорични, че всички тези мерки иматпротивоконституционен характер.

Освен среща с премиера и оставките на двамата министри, те настояват за подписване на споразумение за съвместни действия между МВР, МОСВ и двете браншови организации забързо производство срещу нелицензираните пунктове за изкупуване на метали и действия на недобросъвестните търговци, уронващи престижа на целия бранш.

Друго искане е увеличаване на санкциите срещу търговци, нарушаващи със своето поведение добрата търговска практика и етичния кодекс на организациите.

 

 

news.bg

Хаос цари в бизнеса с метални отпадъци

януари 31, 2012 от  
Публикувано в Скрап България

Правен хаос цари в бизнеса с метални отпадъци през последния месец. От една страна, компаниите, които годишно имат оборот над 2 млрд. лв., трябва да се съобразяват с приетите през миналия април (спорни и неясни за сектора) правила. От друга – до седмици ще има нов закон с поредните нови изисквания. Сега си комуникират с министерството на икономиката, след дни ще правят същите усилия наново, но към екоминистерството.


Как е по закон сега
Според последните поправки в действащия Закон за управление на отпадъците до 15 февруари 1131 фирми с над 2400 площадки трябва да приведат обектите си в съответствие с новите изисквания на закона за управление на отпадъците, приети през миналата година. Документите се внасят в икономическото министерство. Според изискванията площадки за скрап може да има само в промишлените и складовите зони, пристанища и жп гарите, и то само в общини с одобрени общи устройствени планове по силата на Закона за устройство на територията. Условието е силно ограничително, защото две трети от общините в България нямат такива планове и би трябвало площадките в тях да бъдат закрити. По информация на търговците в момента 176 от общо 264 общини в България нямат общи устройствени планове (ОУП). В същото време обаче общините работят с подробни планове (ПУП) и с общи градоустройствени планове, които обаче са с изтекъл срок (ОГП). От миналата година Конституционният съд е сезиран от депутати и трябва да реши дали това ограничение да важи и каква е разликата между различните видове планове.
Как министерството дописа закона
Самото Министерство на околната среда и водите пък е издало специално указание през септември 2011 г., което допълва закона. Според него може да се постави знак за равенство между трите вида планове при одобрението на документите. Указанието всява пълна несигурност сред търговците дали отговарят на законовите условия.
Общините се оказват затруднени при издаването на един от необходимите документи за фирмите – скица, която да доказва, че площадката се намира на съответната територия и е законно да си стои там, разказват представители на фирмите от сектора.
Точно сега фирмите подават документи за обектите си в министерството на икономиката и енергетиката, което трябва да реши дали те отговарят на изискванията на закона. Част от тях обаче са подали документи за съответствие според указанията на ековедомството до регионалните екоинспекции. Други пък закриват площадките си в местата без общи устройствени планове. Ако площадката трябва да бъде заличена, все още няма срокове кога ще затвори. Тепърва трябва да се сформира и междуведомствена комисия, която трябва да приема заявленията за заличаване.
Нова идея
Сега в парламента между първо и второ четене се намира новият законопроект за управление на отпадъците. В него пък има множество предложения въпросът с плановете да се уреди, включително и чрез отпадането на изискването. Текстовете са пред второ четене в парламентарната комисия по околна среда.
По новия закон, който може да влезе в сила обаче, всичко дотук изобщо не е в сила. Площадките вече не се регистрират в икономическото ведомство, а се лицензират от екоминистерството, като за това се плаща банкова гаранция от 50 хил. лв. и по 10 хил. лв. за всяка площадка.

Новия ЗУО = нов монопол

януари 20, 2012 от  
Публикувано в Скрап България

Доскоро само две фирми имаха монопол в изкупуването на стари коли, електроуреди и скрап, които са най-скъпите вторични суровини. През последните години обаче са лицензирани 1131 фирми за търговия с метали и десетки дружества за оползотворяване на отпадъците. Всички те се конкурират за бизнес с годишни обороти над 2.2 млрд. лв., и то само при металите.


Последният проектозакон за управление на отпадъците, който в момента е между първо и второ четене в парламента, обаче е на път да пренареди отново пазара. Той предвижда непосилни банкови гаранции за оставане в този бизнес, които могат да изпълнят само най-големите фирми, а също така регламентира и появата на общински площадки за задължително безплатно предаване на отпадъци. От Българската асоциация по рециклиране (БАР), която обединява 90 от най-големите фирми в металургията и рециклирането, предупреждават, че ако бъдат приети промените, може да останат само няколко големи компании.
Или по-точно – една. Бизнесът нарича проектозакона “Надин” по името на една от големите компании в бизнеса със скрап, която е и собственик на най-голямото “скрапонаходище” – производствената площадка на “Кремиковци”. Активите на бившия металургичен комбинат бяха купени от свързани с фирмата за скрап лица, като сделката беше финансирана от Първа инвестиционна банка. Основният кредитор на самата “Надин” също е ПИБ, която има и свои приближени представители в управата на дружеството. Тези топли отношения на компанията с финансова институция вероятно ще й помогнат да покрие завишените финансови изисквания, което вероятно е и причината “Надин” (директорът на фирмата Любомир Тодоров не вдигаше телефона си до редакционното приключване на броя) единствена да подкрепя напълно законопроекта, докато всички останали се притесняват от
Ново посивяване
Големите фирми с милионни обороти в сектора са малко – между 12 и 15, останалите са малки и средни. И тъй като в бизнеса има достатъчно пари, множество заети – пряко над 20 хиляди души, огромни инвестиции за над 1 млрд. лв. в оборудването на площадки за скрап, е ясно, че конкуренцията ще бъде жестока.
Браншът от години се опитва да чисти имиджа си от обвиненията за това, че пунктовете изкупуват крадени жп релси, кабели на електроразпределителните дружества и мобилните оператори и предлага все по-строги мерки за регулация и отсяване на легалните играчи. Почти всички начини за контрол залегнаха в поправките в сега действащото законодателство. Пътят на отпадъка може да се проследи лесно, камери записват денонощно работата на пунктовете, фирмите получават вторични суровини срещу декларации за произход, изискват лични карти и удържат авансово данъци на своите партньори – компании и физически лица. “Всичко е документирано – винаги може да се попита даден гражданин откъде го е взел, може да се проследи по лична карта, ЕГН, адрес, сумата се обявява и се плаща данък към държавата 10%, важно е да не се ограничават гражданите да предават отпадъци”, коментира Юлиан Владимиров, директор на “Данион”.
“Щетите от кражбите на метали от държавните и частни компании са били за 16.1 млн. лв. през 2010 г., което представлява 0.77% от общия обем търгуван скрап в България. Нито една от компаниите в сектора не би рискувала имиджа си на солиден бизнес партньор на металургичните компании в България и чужбина с покупката на крадени метали. На фона на целия пазар става въпрос за изключително малки количества, които дискредитират целия сектор и ние непрекъснато предлагаме все по-строги мерки за преустановяване на кражбите”, коментира Борислав Малинов, председател на БАР и съсобственик на “Норд холдинг”. По думите на членовете на управителния съвет компаниите от сектора непрекъснато подават сигнали за пунктовете, които работят на тъмно, за нелегалните леярни, които са над 70 на територията на цялата страна, но полицията не взима мерки. За сметка на това обаче с множество текстове в новия проектозакон се наказват работещите на светло фирми, за сметка на сивия сектор.???
Първото “наказание” е
Непосилната банкова гаранция
която се въвежда за всички фирми, които търгуват със скрап. В случая всяка компания трябва да внесе 50 хил. лв. в полза на Министерството на околната среда и водите, за да получи лиценз за работа. Досега този документ се издаваше от Министерството на икономиката и енергетиката, а площадките се контролираха от него, екоминистерството и МВР.
Отделно от гаранцията от 50 хил. лв. за всяка площадка или пункт за отпадъци ще трябва да се внесат по 10 хил. лв. допълнителна гаранция. Фирмите за оползотворяване пък трябва да отделят сума от 1 млн. лв. “На практика ние нямаме никакви търговски взаимоотношения с министерството и трябва да затворим тези средства, за да можем да работим. Ако всяка една от фирмите успее да го направи, това означава в момент на криза браншът да затвори в полза на министерството сума от порядъка на минимум 70 млн. лв.”, коментира Юлиан Владимиров. Според изчисленията на БАР заради банковите гаранции от пазара ще отпаднат поне 25% от действащите фирми.
“Отражението върху сектора като цяло ще бъде в намаляване на количествата необходим за вътрешния пазар отпадък и в ново посивяване. Част от фирмите няма да затворят, а просто ще минат в сивата зона и ще започнат да изнасят суровината извън България контрабандно. От всичко това ще пострадат средните фирми, които изкупуват отпадъци от най-малките, а впоследствие и големите”, коментира Владимиров.
Допълнението в сегашния текст на проектозакона е, че лицензът на цялата фирма и съответно банковата гаранция, се отнемат за каквото и да било нарушение, на която и да е от площадките, и то с писмо на министъра, което не може да се обжалва.
“В повечето държави по време на криза има опити да се насърчат малките и средните фирми да продължат да работят и да им се създадат преференции. Този текст ще унищожи малкия бизнес – има опасност да се създаде монопол “, коментира депутатът Борислав Стоянов, който доскоро беше зам.-председател на екокомисията от “Атака”, а сега е независим народен представител.
Друг банково свързан проблем, който вижда браншът, е въвеждането на текст, според който разплащанията за предаден от гражданите отпадък да става само по банков път. На практика обаче сумите са много малки и освен 10% данък, трябва да се удържа и банкова такса за превод. Ако гражданинът е предал няколко килограма хартия или желязо за 10 лв., той ще трябва да получи около половината при това положение, коментира Йорданов. Според него част от физическите лица, които предават отпадъци в пунктовете много често нямат банкови карти, а няма смисъл парите, които печелят, да отиват за банкови такси за внасяне и теглене. “Би могло този текст да бъде променен, ако сумата, която получават, е много голяма – например една минимална работна заплата”, смята Йорданов.
По думите му другият конфликтен момент е създаването на
Конкуренция от общините
Според новия проект до две години след влизането в сила на закона общините трябва да построят площадки, на които гражданите да могат да предават безвъзмездно своите отпадъци. Законът обаче не изисква от общините да направят същите инвестиции, както частните фирми. На всички е ясно, че в момент на криза кметовете нямат средства за тази дейност и ще трябва да я финансират или от увеличение на такса смет, или чрез публично-частно партньорство. В проекта обаче няма изискване партньорите, които ще строят, стопанисват и ще изкупуват от общината отпадъците, да се избират по Закона за обществените поръчки. Фирмите от бранша настояват това да бъде изрично посочено, тъй като в противен случай този текст е написан само за една фирма в сектора, която вече има договор без търг, конкурс и конкретна процедура с над 140 общини – “Надин”.
“Идеята за създаването на общински площадки при работещ частен сектор не ми се струва работеща. Първо, никой няма да предава безвъзмездно, ако има къде да предаде срещу пари”, коментира Борислав Стоянов. Освен това от бранша отбелязват, че едва ли гражданите биха отишли до края на града, за да занесат отпадъците и така има опасност отново да се създадат нерегламентирани сметища с опасни отпадъци – пластмаси, батерии и др.
“Не сме си променили становището за съществуването на общинските площадки. Всеки може да протестира, защото очевидно ще са им необходими повече усилия, за да си вършат работата, както трябва, разбира се, че ще протестират”, коментира Евдокия Манева, заместник-министър на околната среда и водите. По думите й тя няма никаква представа в каква насока ще се променят текстовете при гласуването. Министерството е внесло през депутати над 200 поправки в редакционното съдържание на голяма част от текстовете, коментират народни представители.
“Ако целта на закона е да създаде монопол само на една или няколко фирми, които публично подкрепят закона и се договарят с общините, ние ще сезираме Комисията за защита на конкуренцията, Конституционния съд и Европейската комисия. Смятаме, че ако съществуват на фона на работещ бизнес, общинските площадки трябва да са равнопоставени, да инвестират и да бъдат контролирани, както и останалите фирми, и всичко, което се случва на тях и около тях, да става по Закона за обществените поръчки. В противен случай считаме, че с помощта на закона се създава нелоялна конкуренция с общините и се осигурява суровина при неясни условия на неясно по какъв критерий избрани играчи, а гражданите се принуждават да предават безвъзмездно нещо, за което биха могли да получат пари”, коментира Борислав Малинов. Той смята, че начинът на работа на общинските площадки трябва да бъде уточнен в самия проект.
Декларации срещу проекта в този му вид писаха фирмите и 10 работодателски и професионални организации в сектора на отпадъците и металургията, докато поименно една единствена компания подкрепя текста напълно. Дори само това би трябвало да е доста силен сигнал за управляващите, че нещо в планираните промени не е в търсената посока. Или пък може би е именно в търсената посока.

 

в-к”Капитал”

Следваща страница »