"Най-ценната стока, която знам е информацията" - Gordon Gekko / Wall Street

Българската металургия – спадове и ръстове

ноември 6, 2012 от  
Публикувано в Скрап България

Преди повече от 20 години започна краят на държавната металургия, която беше обявена едва ли не за мръсна дума. Когато се заговори за тежка индустрия, първото предприятие, за което хората се сещат, е “Кремиковци” и неговият безславен край.

Извън тази представа металургията, напук на създаденото обществено мнение, не само не е спряла, но остава един от успешните отрасли на икономиката. Тези предприятия потребяват до 14% от енергията в страната, осигуряват 20% от товарите на железниците и пристанищата и имат дял от 12% в общата промишлена продукция.

2008 г. е най-силна за предприятията от бранша, който и в частни ръце остава експортно ориентиран. От 2009 г. металургията навлиза в спад, който намалява продажбите до 50% за различните отрасли. Миналата година се оказа първата с ръст след началото на кризата, но от началото на 2012 г. тенденцията отново е обратна, особено за черната металургия. Спад отчита стоманодобивът.

“Въпреки тежката ситуация за металургията предприятията, особено в производството на изделия от цветни метали, продължават да работят добре. Надявам се до края на годината тенденцията да се обърне”, коментира Политими Паунова, изп. директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ).

Средната работна заплата в металургията е два пъти по-висока от средната за страната, показват отчетите на бранша за последната година. Според националната статистика единствените браншове, които изпреварват производството на метали по заплащане, са нефтодобивът и енергетиката.

Металургията се дели на два големи отрасъла – черна и цветна. Най-големите производители на черни метали са “Стомана Индъстри”, “Промет стийл”, “Хелиос Металург”, “ПИХ Индъстри” и “Жити”. Те произвеждат под 1% от световното производство на черни метали.

От миналата година официално не работи “Кремиковци”, което освободи суровини под формата на метален скрап за останалите предприятия. В момента повечето от дружествата в черната металургия работят с наполовина натоварени капацитети, тенденция, започнала през 2009 г. Изключение за миналата година е “Стомана индъстри”, чиито мощности са натоварени на 86,9%.

Останалите предприятия също отчитат известен ръст през 2011 г., който обаче не продължава от началото на тази година.
Основната суровина за черната металургия са скрапът и чугунът за леярски цели. По-голямата част от тях е внос от Украйна, Гърция. От БАМИ отчитат с 14,5% по-малко внесен скрап през 2011 г.

Причината е, че повечето предприятия имат резерв или купуват от страната. В същото време обаче нараства вносът на полупродукти, тоест заготовки за метални изделия, които се довършват в страната.

И докато вносът отчита известен спад, износът бележи ръст от 11,8% за миналата година спрямо 2010 г. Това се дължи преди всичко на относително големия дял на износа на скрап (41,7 на сто) от общия обем на износа, както и на готовата продукция. Експортират се до 35,6% повече спрямо 2010 г. От началото на 2012 г. вече няма ръст, а дори лек спад. И докато предприятията през 2011 г. се надяваха на излизане от кризата, в бранша вече има съмнения, че това ще се случи през тази или дори следващата година.

Първенец при
медта

България е един от най-големите производители на мед в Европа и лидер в Югоизточна Европа. Най-голямото предприятие е пирдопският завод “Аурубис България”. Основно дружеството произвежда катодна мед, а като страничен продукт – сярна киселина, която се купува от торовите заводи.

През 2011 г. производството на анодна мед достигна най-високата си стойност за последните пет години, като увеличението е 25,9% спрямо 2010 г. Причината не е внезапно нараснало търсене, а въвеждането в експлоатация на нова рафинерия в Пирдоп. През 2011 г. делът на произведената в България електролитна мед представлява 1,15% от световния добив и 8,4% от произведената в ЕС.

И докато производството на мед не само се стабилизира, но отчита ръст, добивът на олово намалява. Основната причина е спирането на ОЦК в Кърджали, един от заводите, които бяха водещи при производството на цветния метал. В същото време продължава да работи КЦМ в Пловдив.

Олово от акумулаторни отпадъци се произвежда от компания “Монбат Рисайклинг”, която има дял 85% от производството на рециклирано олово в България.
Спад отчита и производството на цинк. Една от причините също е спирането на ОЦК. Като цяло за последните три години в страната се добиват 40% по-малко от цветния метал.

Намаление отчита и производството на злато, за разлика от това на сребро, показват данните на БАМИ. Предварителните прогнози показват, че тенденцията ще се запази и през тази година. По-голямата част от суровините за цветната металургия, подобно на тези за черната, е вносна. Причината – страната ни няма достатъчно капацитети на добив, от една страна, а от друга, добитите количества на метални руди в България се изнасят извън страната за допълнителна обработка.

Вложенията не спират

Въпреки кризата повечето металургични предприятия продължават да инвестират в производствата си. От БАМИ обясняват, че основните причини за това са две – от една страна, след свиване на паричните потоци процесите се нуждаят от оптимизация, а от друга – след преминаването на кризата предприятията ще се нуждаят от по-големи мощности.

Общо през последните пет години инвестициите в сектора се изчисляват на 4 млрд. лева.
Над 420 млн. лева е вложила “Стомана индъстри” в нови мощности, с които за последните 10 години са увеличили производителността си 2 пъти. С това са успели да намалят енергийната ефективност на продукцията си с 15%.

Инвестиция над 500 млн. лева има и пловдивското КЦМ. Завършването на поредна инвестиция ще бъде отбелязано днес в шуменското “Алкомет”. Компанията е вложила 130 млн. лв. за разширяване на производството си. Сред големите инвеститори в бранша са още “Аурубис” с вложения от над 1 млрд. лв., “Промет стийл” и “София мед”.

 

Цветелина Катанска

Антон Петров – За бъдещето на BG металургия

март 19, 2012 от  
Публикувано в Скрап България

Антон Петров, председател на Българската асоциация на металургичната индустрия и изп. директор на “ТеПро Метал” АД:

Държавата да отчита позицията на бизнеса по ключови въпроси като инфраструктурата

Всяка инвестиция в металургията е свързана и с подобряване на енергийната ефективност

Антон Петров започва работа в гръцката индустриална група “Виохалко” с основаването на първото й представителство в България след промените от 1989 г. Като неин регионален мениджър в момента отговаря за представянето на едни от най-големите предприятия в отрасъла като “Стомана индъстри”, Перник, “София мед”, “Стийлмет” и др. Председател е на Управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия. Като представител на бранша е загрижен за промените в Закона за управление на отпадъците, които заплашват значително да свият географския обсег на фирмите, които изкупуват скрап, за го продават за преработка на металургичните предприятия.

 

Г-н Петров, “устойчиво развитие” е модерен термин, какво означава в контекста на металургичната индустрия?
- Устойчивото развитие на металургията – а по същество и на останалите индустриални сектори – трябва да осигурява развитие и балансирано решаване на важни въпроси като: оптимално натоварване на производствените мощности, ефективно използване на суровините и енергоносителите, опазване на околната среда, добри условия на труд и заплащане при отговорно социално партньорство, осигуряване на инвестиции и иновация за обновяване на технологиите и мощностите на основа на най-добрите налични практики.

Кои са основните задачи пред бранша по отношение на екологията, на суровинната база и пазарите?
- В сектора през последните години се направиха огромни инвестиции, които вече надхвърлят 4 млрд. лева. Това позволи металургичното производство да подобри своята конкурентоспособност и да намери реализация на европейските и световни пазари. Паралелно се решават и основните екологични проблеми съгласно изискванията на  европейското законодателство. Този процес е постоянен и отделните производства и фирми решават как да подобряват своите показатели и да се развиват.
Предвид характера на металургията, която е енергоинтензивна и материалоемка индустрия, всяка инвестиция е свързана и с подобряване на енергийната ефективност и използването на суровините. В страната няма богати природни ресурси от черни и цветни метали, а това в голяма степен важи и за Европейския съюз. Затова приветстваме работата на Европейската комисия по “Пътна карта за ресурсоефективност”. Целта е да има дългосрочна визия за използване на наличните ресурси при висока рентабилност на индустрията.
Важно място в този процес трябва да се отдели на вторичните метални суровини, които на практика имат безкраен жизнен цикъл на използване. Тези суровини имат и най-добра екологична и енергоефективна преработка.

Кои са екологичните задачи пред отделните предприятия и сектора като цяло?
- Металургичните производства и технологии имат специфични изисквания с различна значимост по отношение опазването на въздуха, водата и почвите. Безспорен факт е, че в добива на цветни метали тези отговорности имат по-голяма тежест. Затова вложените средства и бъдещите инвестиции за екология в тези производства заемат значителен дял от общите инвестиции. Пример за това са двата най-големи производители на метали в страната: за електролитна мед “Аурубис България” АД, Пирдоп, и за производство на олово и цинк – КЦМ АД. Въпреки че основните проблеми са решени, те вече инвестират в бъдещето. В производството на олово започва мащабна инвестиция и внедряване на нова технология, отговаряща на най-добрите световни практики.
Всички предприятия имат отговорности по изпълнение на европейски директиви и регламенти като REACH, Европейска политика и План за действие по изменение на климата, намаляване на емисии на парникови газове, управлението на отпадъците и др.

Какво е състоянието на българската металургична индустрия през последните пет години, в годините на криза, и какви са основните предизвикателства?
- Отчетните данни за производството през последните години са отражение на състоянието на европейската и световната икономика. Металургията е експортно ориентиран сектор. Около 80% от продукцията се реализира на външните пазари, а над 50% от този износ е за Европейския съюз. Затова състоянието на европейската икономика оказва пряко влияние на работата на българските металургични предприятия. За 2009 г. и 2010 г. има спад почти във всички производства, най-голям – при проката и изделията от черни метали – между 30% и 50%, както и при производството на прокат от мед и медни сплави – около 50%.
От втората половина на 2010 г. и през 2011 г. започна ръст, който изцяло се дължи на износа за ЕС и трети страни. Реализацията на металопродукция за вътрешните пазари и през 2011 г. намалява. Увеличената реализация за външните пазари се дължи и на направени инвестиции за усвояване на нови продукти и изделия, на предприети действия за намиране на пазарни и продуктови ниши. Такива примери има в “София мед” АД, “Алкомет” АД и др.

Какви са предизвикателствата пред свързаните с металургичната промишленост сектори – инфраструктура, услуги и др.?
- Предизвикателствата пред металургичната индустрия в голяма степен са свързани с общата индустриална и икономическа политика на страната. Предприятията са най-големите енергийни консуматори, осигуряват основните товаропотоци, които ползват пристанищната и железопътната инфраструктура. Тези дейности са предимно държавен монопол и решенията за тяхното преструктуриране, промените в цените и качеството на услугите пряко се отразяват на показателите в сектора.
За съжаление при взимането на тези решения нашият бизнес не може да влияе. Засега няма наложена практика при преструктуриране на определени дейности да се отчита и въздействието, което това ще има върху други засегнати от промените индустрии.

В страната приоритетно трябва да бъдат приети и изпълнявани политики, свързани с:
- бързо преструктуриране на енергетиката за създаване на работещ либерализиран енергиен пазар
- предприемане на реални действия за развитие на газопреносната мрежа и осигуряване на алтернативни доставки на природен газ
- създаване на условия за развитие на товарния транспорт на конкурентни начала, без монопол в дейността и при гарантирани инвестиции
- предоставянето на концесии за инфраструктурните обекти да става по ясни и прозрачни правила, да осигуряват свободна конкуренция и развитие.
Действията и поведението на съществуващите засега важни за българската металургия монополни структури са фактори, които имат негативно отражение за доброто планиране и развитие на сектора.

Защо предложените промени в Закона за управление на отпадъците предизвикват всеобщо неодобрение?
- Бизнесът, който има отношение към този закон, не беше чут, не се отчетоха изложените съображения и предложения за промени в проекта на Министерския съвет. Този проект създава предпоставки за концентрация на дейността в ограничен брой фирми и отпадане на много малки и средни предприятия в сектора, има неравнопоставеност между частните фирми и общините, затруднява събирането на отпадъци от цялата територия на страната, нарушава правата на гражданите да предават възмездно и на достъпни за тях площадки различни метални отпадъци, включително от излезли от употреба домакински уреди и редица други проблеми.
В този вид законът може да доведе до рязко намаляване на събираните на територията на страната вторични метални суровини и тяхното предаване за преработка в металургичните предприятия. Това ще има негативен ефект върху околната среда, ще доведе до завишаване на разходите на металургичните предприятия за суровини, а специално в черната металургия може да има недостиг на ресурс, водещ и до намаляване на производството на стомана.

 

 

 

Строителство Градът

Писмо до Н.Караджова

декември 20, 2011 от  
Публикувано в Скрап България

Работодателските организации настояват за откритост и диалогичност при предлагането на промени в Закона за управление на отпадъците между първо и второ четене, съобщиха от БСК.

Българската стопанска камара, Българската асоциация на металургичната индустрия, Българската асоциация по рециклиране, Гражданската инициатива на търговците с отпадъци от черни и цветни метали и ББК “Феникс ресурс“, изпратиха отворено писмо до министъра на околната среда и водите Нона Караджова, заместник – вътрешния министър Веселин Вучков и председателя на парламентарната комисия по околната среда и водите Искра Михайлова.
При разглеждане и приемане на първо четене на проект на Закона за управление на отпадъците (01.12.2011 г.), в комисията по околната среда и водите в Народното събрание, беше поет ангажимент, между първо и второ четене, експерти на МОСВ да подготвят промени, които своевременно да бъдат консултирани със засегнатите страни и техни представителни организации. “Предвид изтичането на законоустановения срок, ние изразяваме силна тревога от липсата на яснота по принципите и намеренията за промени в законопроекта, които да отчитат предложенията на работодателските организации, които представляваме.”, се казва в писмото, подписано от ръководителите на организациите.
В писмото се уточнява още, че такива аргументирани предложения многократно са представяни пред отговорните за разработката на проекта институции, но все още не са намерили отражение в него.
На проведените на 01.12.2011 г. работни тематични срещи по европейския проект “Пол – Примет” за управление на отпадъците и борба с кражбите на метали, от участващите страни беше направена констатация, че проектът на Закон за управление на отпадъците не съответства на европейската практика и създава редица бариери и неравнопоставеност на фирмите от рециклиращата индустрия. На проведените обсъждания присъстваха и представители на МОСВ и на МВР, като в откриването на конференцията участва зам.-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков. В неформален разговор беше поет ангажимент за провеждане на среща по съществуващите проблеми и обсъждане на работещи решения, предложени от бизнеса, за реализирането, на която работодателските организации изпратиха писмо на 02.12.2011 г. Отговор досега няма.
Липсата на информация по подготовката и внасянето на промени в законовата рамка създава несигурност и напрежение във фирмите, които са засегнати от този закон и са отговорни за неговото прилагане. Фирмите в бранша имат готовност да предприемат всички законни действия за защита на своя бизнес и запазване на конкурентната пазарна среда в България. “Затова отново поставяме въпроса за организиране и провеждане на работна среща, с личното Ви участие, на Ваши отговорни експерти и на представители от засегнатите организации. Предвид краткия и вече изтичащ срок за внасяне на изменения и допълнения в законопроекта между първо и второ четене, срещата следва да се проведе не по-късно от 21.12.2011 г.”, настояват още работодателските организации.
В писмото си до институциите бизнесът отново потвърждава отговорната си позиция и готовност да съдейства на държавната власт за намаляване на кражбите на метали и налагането на правила в бранша. Спазването на закона и работата по законоустановения ред трябва да става едновременно със защита на инвестициите и работните места, да създава равнопоставеност и възможност за развитие на работещите предприятия от рециклиращата индустрия. Събирането и оползотворяването на металните отпадъци, при спазване на общото и специалното законодателство, е важен елемент от мерките за опазване на околната среда, като паралелно се осигуряват и необходимите вторични суровини за българската металургия, за подобряване на нейната конкурентоспособност и експортен потенциал.
Считаме, че провеждането на среща и получаването на информация за подготвяните промени, преди приемането на проекта, ще бъде гаранция от страна на държавните институции пред работещите в сектора, за правото им да упражняват тази производствена дейност, да бъдат запазени хиляди работни места в условията на икономическа криза и промени в глобалния бизнес.”, допълват в писмото си представителите на бизнеса.