"Най-ценната стока, която знам е информацията" - Gordon Gekko / Wall Street

 

Евдокия Манева / Интервю

юли 1, 2011, 15:54  

 

- Тези дни се очаква новите собственици на “Кремиковци” да влязат във владение. Разбра се, че планират да пуснат някои от мощностите на комбината. Влязоха ли вече в контакт с министерството, г-жо Манева?

- Досега не сме имали среща с новия собственик дори на опознавателно ниво. Но в момента нито една от мощностите не може да работи, защото няма комплексно разрешително. Това означава, че ако искат да възстановят работата на електропещта, трябва да подадат заявка, да попълнят съответните образци, в които е цялата информация, свързана с технологията и параметрите на основните замърсители.

Ние трябва да се произнесем и едва тогава би могло да се пристъпи към някаква дейност. Нормативният срок за издаване на комплексно разрешително е седем месеца.

- Не са малко хората, които се страхуват, че заводът отново ще замърсява въздуха на столицата. Как ще ги успокоите?

- Споменах процедурата, през която трябва да се мине. Това е бариерата. А тя може да се вдигне само ако фирмата отговаря на екологичните изисквания. Хората в района на “Кремиковци” трябва да бъдат спокойни. Там няма да бъде разрешено нито едно производство, което създава рискове за здравето.

Рязането на скрап не подлежи на комплексно разрешително, но пък трябва да отговаря на редица други изисквания, които се контролират от нашата районна инспекция по околна среда. Стриктно наблюдаваме района и ще направим всичко необходимо, за да не се създаде в бъдеще една нова софийска язва.

- Като стана дума за скрап, как ще затегнете контрола върху изкупуването на краден метал? От енергото се оплакват, че кражбите на жици продължават. Столичната община пък алармира, че решетките на уличните шахти се режат и предават като отпадък от бита.

- Ние направихме първата крачка. Няколко важни неща се взеха като решение. Едно от тях бе да се изнесат площадките за скрап в индустриалните зони. Второто съществено изискване бе да имат 24-часово видеонаблюдение. Третото – въведе се списък на отпадъците, които не могат да се предават от физически лица.

Лошото е, че не срещаме подкрепа от бизнеса този проблем да бъде решен и кражбите да спрат. Има голи твърдения, че фирмите искат да работят на светло, но на практика продажбите на забранени отпадъци продължават и те се извършват в напълно легални пунктове. Затова следващата крачка, която правим, е да бъде напълно забранено от физически лица да се изкупуват метални отпадъци. Така веднъж завинаги ще отпаднат тези безумни спорове колко прецизно е определението за битов отпадък и попадат ли кабелите от пералните в този списък.

- Но не се ли нарушават по този начин правата на физическите лица? Има хора, които искат да получат пари за старите си вещи, като ги предадат в пункта.

- Ние направихме преценка какво би означавало това ограничение за гражданите. Установихме, че от едно домакинство в годината могат да се изхвърлят две-три неща. Оказва се, че физическите лица предават най-често продукти с индустриален произход. Така че спорът не е за тенджерите.

Никъде в света няма толкова пунктове за вторични суровини. Ние приложихме практиката в Германия, където площадките са разположени в индустриалните зони, най-често в райони на гари и пристанища. Навсякъде в Европа е добре развита и системата за разделно събиране. Има контейнери за метални опаковки и няма никакъв проблем, ако в тях попадне някакъв друг метал от бита.

- Обвиняват ви, че чрез тези промени наливате вода в мелницата на организациите за разделно събиране на отпадъци. Как ще коментирате?

- Целта е тези организации да си вършат работата, отпадъците да се събира разделно и да се оползотворяват. Така че, ако постигаме тази цел, това не е никак лошо. Още повече че голяма част от фирмите за черни и цветни метали, събират и излязло от употреба електрическо и електронно оборудване.

Така че те също ще бъдат облагодетелствани. Ако пък гражданите имат някакви по-големи вещи, като пружини, кревати, огради, от които искат да се освободят, ще могат да ползват специалните площадки на общините. Те ще трябва да ги изградят в рамките на две години.

- С какви пари ще се направят тези площадки? Има опасения, че средствата ще бъдат взети от такса смет, а това не е редно.

- Като задължаваме общините да създадат площадки, не казваме, че трябва да ги финансират. Те трябва да организират изграждането им. А това може да стане по линия на публично-частното партньорство, например в комбинация с организация за разделно събиране. Тя има сметка да инвестира, защото ще има полза от събраните суровини.

- Какви други въпроси бяха повдигнати по време на общественото обсъждане на новия Закон за управление на отпадъците?

- Едни от най-спорните текстове са за банковите гаранции, които трябва да представят всички фирми, занимаващи се със събиране на масово разпространени отпадъци. 1 млн. лв. например ще бъде гаранцията за организациите за рециклиране на отпадъци от опаковки, стари автомобили и електрическо и електронно оборудване. 500 хил. лв. ще е за тези, които се занимават с оползотворяването на гуми, батерии, масла. А за фирмите, които изпълняват задълженията си индивидуално – 100 хил. лв.

- Това са много пари. Не мислите ли?

- Те събират десетки милиони. Освен това във всяко едно от тези направления има цели, които държавата трябва да достигне и които ежегодно отчитаме пред ЕС. Защото първичните ресурси намаляват и все повече се поставя задачата икономиките максимално да удължават жизнения цикъл на всяко изделие. А това може да стане само ако отпадъкът бъде оползотворен. Ако това не става, сме заплашени от санкции.

Затова за нас е важно организациите за разделно събиране да работят добре. За целта е нужно да имат необходимия финансов ресурс. Събирането и преработката на опаковки, бяла и черна техника и др. струва пари. И когато на пазара има много участници, а те във всяка от изброените области са над 10, има организации, които не извършват реална дейност, а функционират като пирамиди. Вземат пари от фирмите и не правят нищо. Затова искаме да въведем банкова гаранция и на пазара да останат само тези, които изпълняват задълженията си.

- Ще има ли банкови гаранции и за търговците на скрап?

- Да, 50 хил. лв. на площадка. Това също ще пресее фирмите и на пазара ще останат тези, които искат да спазват правилата. Разбира се, не изключвам определени промени на следващите етапи в подготовката на закона, но отстъпление от тези принципи няма да има.

- Искам да ви насоча и към един друг проблем. Имаше сигнали на природозащитни организации, че концесионерът на ски зона “Банско” – фирма “Юлен”, е увеличил площите, които има право да ползва. Какви са резултатите от извършените замервания? Проверката тече вече 5-и месец.

- За съжаление, не мога да дам конкретна информация. Приключила е проверката. Има изготвен доклад, който е представен на комисията по концесиите. Тя предстои да представи становище на министъра на околната среда и водите. Едва тогава ще може да обявим резултатите.

- Какви са последните новини около ТЕЦ “Брикел” на бизнесмена Христо Ковачки, който бе спрян в началото на май. Ще работи ли отново?

- Предприятието изготви комплексно разрешително и от 5 май то е на обществен достъп. Това е документът, с който ще бъде установено какви са нивата на замърсителите и какви са изискванията, които трябва да се спазват. На 5 юни трябва да ни представят резултатите от обсъждането и най-късно до края на юли ние трябва да издадем този документ. Имаме уверението на ръководството, че всички параметри ще бъдат достигнати и че ще имаме предприятие, което отговаря на изискванията.

- Значи все пак “Брикел” инвестира в сероочистващи инсталации?

- Да, инвестираха. Инвестират и в рехабилитация на основните съоръжения и се надяваме, че ще докажат, че нормите са спазени.

Вижте още

Коментари

1 коментар към “Евдокия Манева / Интервю”
  1. stanka казва:

    Mi to ne e nujno da gi poznavash nali ti e nababnala dostata4no bankovata smetka

Оставете коментар

Изкажете мнението си...
Ако желаете снимка, вземете си от Граватар!