"Най-ценната стока, която знам е информацията" - Gordon Gekko / Wall Street

 

Интервю на Владимир Димитров

февруари 16, 2012, 18:24  

инистерството на околната среда и водите изготви нов закон за управление на отпадъцитe, твърдейки, че така ще се сложи край на кражбите на черни и цветни метали. Новият закон обаче предизвика бурни протести сред хората, работещи в бранша, включително и членовете на Българската асоциация по рециклиране (БАР).

Министерството на околната среда и водите твърди, че законопроектът цели да реши проблема с кражбите на метали. Кои са основните възражения на браншовите организации?

Законопроектът въвежда правилото, че площадките трябва да са на специални терени, отредени по действащи общи устройствени планове.

Действащи общи устройствени планове (ОУП) в момента имат едва 1/3 от общините в България. Това на практика означава, че около 2000 от близо 2400 сега действащи пунктове за скрап ще трябва да бъдат закрити. Големи градове като Русе и Варна нямат ОУП, а там са направени големи инвестиции.

Законопроектът също така премахва лицензите за търговците на отпадъци от черни и цветни метали и предвижда те да преминат на разрешителен режим. Създадената търговска мрежа е изградена на база на безсрочните лицензи, които са получени след кандидатстване пред междуведомствена комисия, в която участват представители на икономическото министерство, на МВР (в това число Икономическа и Криминална полиция), на МОСВ.

Дейността е лицензионна, защото се приема като рискова. Тези ведомства могат да осъществяват контрол плюс кметът на съответната община, където се намира площадката. Поправките в закона предвиждат разрешителното да се издава от Министерството на околната среда и водите за дейности с отпадъци, без да са ясни правилата за неговото отнемане. Защо?

Неслучайно лицензите, които имаме, са за търговска дейност – има паричен поток, големи инвестиции, които към юли 2011 възлизат на над 1,136 милиарда лева.

Наблюдаваме липса на равнопоставеност на бизнеса. Щом като правителството ни изключва от Министерството на икономиката, това означава ли, че целият сектор вече не се смята за част от икономиката на България? И защо екологично ведомство ще контролира стопанска дейност?

Държим лицензионният режим да се запази, тъй като това е една успешна и много добра практика, с каквато много малко европейски страни могат да се похвалят.

Заявявайки своето инвестиционно намерение да получат лиценз в сегашния режим, хората работят по правилата. За да разкрият площадка за скрап, те ипотекират имущество, закупуват терени и оборудване. След това техниката не може да се продаде или изнесе лесно, защото стойността й е голяма, но няма широко приложение.

Лошите кредити вече са повече от 20%, според данните на централната банка от миналата година. Убеден съм, че след приемането на този закон те ще бъдат повече от 30%.

Законопроектът също така предвижда общините да правят свои площадки до две години след влизането му в сила, където гражданите ще трябва безвъзмездно/безплатно да връщат своите отпадъци. Ако не го направят, а просто оставят отпадъка до контейнера, ги грози глоба от 300 до 8000 лева.

Българският гражданин, като всеки европеец, има правото да разполага с вещите си така, както намери за добре. Решението дали да ги продаде, или да ги подари, трябва да бъде негово, това е единственият демократичен принцип.

Не сме съгласни и разплащането при сделки с отпадъци от черни и цветни метали да се извършва по безкасов път. Не е целесъобразно за сделка от 10 лв. да се заплаща банкова такса за превод в почти същия размер. Какво ще стане в случаите, когато сумата за получаване е например само 2 лева? Не е ли това начин да се облагодетелства една или друга банка?

Защо браншовите организации твърдят, че решението на проблема с кражбите на метали е просто претекст за закона и кражбите изобщо няма да намалеят?

Зад закона има лобистки намерения.  Неговата цел всъщност е да пренареди пазара на скрап в полза на няколко големи фирми и организации и в ущърб на стотици малки пунктове за изкупуване на метали, които съществуват повече от 10 години.

Фирмите, които извършват дейност с отпадъци от цветни и черни метали, ще бъдат задължени да сключат договори с общините. Сред печелившите от новия закон се очаква да бъде и фирма „Надин“, която има договори за събиране на различни отпадъци със 143 общини. Фирма „Надин“ е и единствената, която се оттегли от членство в асоциацията.

В България ще останат да оперират 5-6 фирми за сметка на хиляда други, които ще прекратят дейността си, защото няма да покриват изискванията на закона.

Така изградената ни търговска мрежа отговаря на всички изисквания на Европейските нормативи. Законът обаче ще убие повече от 70% от малките и средните пунктове, не на последно място и заради непосилно голямата банкова гаранция, която законът предвижда – 50 000 лева за фирма и 10 000 лева за всяка площадка на същия собственик. Тук наблюдаваме нарушаване на принципа на равнопоставеност на стопанските субекти в контекста на това, че независимо от финансовото състояние на дружествата, те са поставени на равна нога, т.е. еднакви са условията за фирми с годишен оборот от 40 хил. лева и фирми с такъв от порядъка на 1-2 млн. лв. Нима това не е показателно за изместване на едни стопански субекти от пазара за сметка на други?

Освен че по този начин ключово звено от търговската мрежа се премахва, няма да има и къде да се извършва обезвреждането на отпадъците. Малките 1600 пункта отговарят напълно на европейските директиви, тъй като те са изградени в близост до източника на отпадъка.

Банковите гаранции и плащанията по банков път за предаването на отпадъци от черни и цветни метали, предвидени в проектозакона за управление на отпадъците, ще обременят стопанската дейност.

Премахването на по-малките пунктове ще повлияе негативно на рециклирането и ще лиши от сравнително евтини суровини производителите на стомана и изделия от цветни метали.

Вместо тези суровини да попадат в родната металургия, те ще бъдат изнасяни и продавани в чужбина. При тази ситуация, за да задоволи потребностите си, родната металургия ще бъде принудена да извършва внос, което ще рефлектира върху външнотърговското салдо на България.

Защо обаче незаконните пунктове в момента процъфтяват?

Незаконните пунктове са основният проблем, тъй като те съществуват и печелят, защото има кой друг да бъде посочен с пръст. Много фирми от бранша са сигнализирали за наличието на нелегални пунктове, но последваща реакция няма.

Заедно с Българската браншова камара на енергетиците и Българската браншова камара на железопътния транспорт ще предложим на властите формула за предотвратяване на този криминогенен фактор.

Нашата продукция също става жертва на посегателства и огромни кражби. Транспортирането на един вагон от Плевен до Перник минава по определен маршрут, но ако в Плевен сме натоварили 54 тона, в Перник разтоварваме 49 тона. Как се случва това, при положение че имаме транспортна полиция, икономическа полиция, а и фирмите дават пари за охрана?

Какви са реакциите на вашите европейски партньори и Европейската комисия във връзка с проекта за закон за управление на отпадъците?

Относно този законопроект сезирахме ЕК – ГД „Конкуренция“, ГД „Вътрешен пазар и услуги“, ГД „Петиции и жалби“.

Мога да кажа, че бяхме уведомени от председателя на Комисията по петиции и жалби, г-жа Ерминиа Мацони, цитирам: „Комисията по петиции разгледа Вашата петиция и реши, че повдигнатите от Вас въпроси са допустими съгласно правилника за дейността на ЕП. … Комисията по петиции започна разглеждане по същество на Вашата петиция и реши да поиска от ЕК да проведе предварително проучване относно различните аспекти на проблема“.

Също така е хубаво да се знае, че на 20 януари 2012 г. английското правителство отхвърли предложение за забрана на кешовото разплащане при продажба на отпадъци от черни и цветни метали (http://www.pol-primett.org/government-rejects-metals-theft-bill).

Какви са гаранциите, че една лицензирана компания не купува краден скрап?

Този, който иска да предаде в пункта своите отпадъци, трябва да подпише договор като физическо лице, в който ще се съдържат личните му данни, издава се покупко-разплащателна сметка и се удържат 10% данък върху доходите на физическото лице при източника, които се превеждат в НАП.

Важно е да посоча, че всички фирми в отрасъла са и администратори на лични данни. Фирмите не могат да знаят дали това, което едно лице предава, е краден метал или не, но винаги могат да посочат кой го е предал.

Какви стъпки предприехте до момента, за да изложите и защитите позициите си?

В средата на юли миналата година десет браншови организации подписаха споразумение за сътрудничество във връзка със законопроекта за управление на отпадъците.

По време на широката обществена дискусия се изказаха над седемдесет човека и всички бяха против една или друга част на законопроекта. Тук не визирам само дейности с отпадъци от черни и цветни метали, а и секторите металургия и машиностроене, производство на безалкохолни напитки, хартия и т.н.

Само две фирми подкрепят промените в закона и техните имена – „Екопак“ и „Екобулпак“ – вече бяха открито назовани и от длъжностните лица.

Въпросът, който остава без отговор, е: къде са хората, които крадат кабели? Властите твърдят, че има голям брой престъпления, но пък не показват никаква разкриваемост.

Въведохме видеокамери, ограничихме търговската дейност с физически лица, искаме рисковите номенклатури и посегателството спрямо тях да бъде третирано като тероризъм и да се въведе долна граница на наказанието.

През лятото организирахме и редица протести пред парламента на хората, работещи в бранша на търговията със скрап

Бихте ли прибегнали до нови протести?

Готови сме отново да се надигнем. Защото се посяга на хляба на тези хора, на бъдещето на цял един печеливш сектор на българската икономика във време на световна икономическа криза.

Коментари

1 коментар към “Интервю на Владимир Димитров”
  1. ЛИЛИ казва:

    умишлено ни съсипват ТОВА Е

Оставете коментар

Изкажете мнението си...
Ако желаете снимка, вземете си от Граватар!