"Най-ценната стока, която знам е информацията" - Gordon Gekko / Wall Street

 

Отново промени на цените на скрапа

август 27, 2011, 00:00  

Стомана Индъстри променя отново изкупните цени на скрапа.

За повече информация , посетете сектор ” Цени на черната скрап”

Вижте още

Коментари

3 коментара към “Отново промени на цените на скрапа”
  1. Стефан Спиров казва:

    Здравейте,
    Не съм професионалист, но от дете съм научен, че всяко пиронче и хартийка подлежат на използване по първично предназначение (пиронът се изправя и намаслява, за да влезе по-лесно), а на листчето се пише и от опаката му страна. Съответно от стари траверси се правят мостове, старите релси стават строителни греди, платната са”инвентарни”, бургиите и ножовете се заточват до края на режещиия ръб, медната жица се обгаря и пуска на изолация, и прочее хитрости отпреди Девети и дори още от Турско … И чак когато суровината, материалът или изделието не става за употреба по предназначение се превръща във “вторична суровина”, оживявайки от пепелта един вид (птицата “Феникс”). И ако и за нищо вторично не става, евентуално се гори, компостира или насипва като инертен материал. Скоро прочетох европейски стандарт за оползотворяване на метално фолио. Ако е тънко не се рециклира, а се гори, и то екзотермично, дава топлита като термитна или напалмова бомба.
    В 80-те години след строеж на блок по стопански начин ми приеха парчета арматурно желязо (срещу паспорта!), но парчетата меден проводник от 0,5 до 10 кв. мм и до един метър дължина не взеха, не било от бита. Човекът си пазеше хляба, а и наредбата беше тъпа – не правеше разлика по количество на проводници, по характер на приложение или друг признак. Можело да се приемат само “котли, легени и други такива …”
    Междувременно съм предал тонове хартия, желязо и други метали, с техните дребни пари (по няколко стотинки на килограм понякога) сме се черпили в службата, купували сме с децата подаръци на приятелчета в чужбина и подобни дребни радости.
    Уважавам много всички цигани, клошари, събирачи, както и други професионално работещи в тая сфера – те вършат полезна работа, с която се и хранят.
    Но през 1991-92 г., когато се “либерализира” търговията със скрап, ми беше пределно ясно какво ще стане. И какво стана:
    1. В моя град изкършиха щиковете на Музея на освобождението му. Топовете са тежки, но и един топ задигнаха от Парка. Отрязаха един крак на коня на донския казак от паметника на входа от Русе. Извадиха дураловите решетки на Площада около Каскадата. Изчезнаха барелефи, букви и друга декорация от надгробни паметници и плочи.
    2. От околоблоковото пространство у нас изчезнаха всякакви железни предмети, вкл. вкопана тръба за отток на дъждовна вода, да не говорим за колове и конструкции от винкели, тръби и подобни парчета, улуци.
    3. От самия ни вход преди да се заключваше заизчезваха колелета или части от тях, предмети от метал.
    4. След като започнахме да го заключваме отсвякъде, от мазите ни ограбиха предимно цветни метали. По-специално от моята маза, отключвайки две последователни секретни брави и една полусекретна унифицирана за блока ни, задигнаха над десет единици стари бакърени котли, харания, тави с дарствени надписи от сватби, леген, пиринчен хаван, килограми меден проводник с произход отпреди Девети септември та до наши дни, крака на градинска пейка и още неща.
    5. Започнаха да гинат хора на 20 кВ по ж.п. мрежата, по далекопроводи, започнаха да късат релсови пътища, да извличат с коне и с трактори комуникационни кабели, да снемат блокировки на далекопроводи – бедна ми е информацията.
    6. Елпиди разни и други като тях правиха бизнес с износ на подводници и бронетехника.
    7. България се снабди с маса топилни пещи и вместо скрап се търгуваше полуфабрикат на кюлчета и слитъци.
    8. Стана проблем покриването на шахтите по пътищата в София и страната.
    И още десетки и стотици видове золуми и сакатлъци ни сполетяха заради тази либерализация …
    Е, имаше и малко положителен ефект – събраха се всички изоставени текезарски редосеялки и други чаркове от полето, издъниха се всички брак железобетонни панели и колони.
    Затова ви пиша, драги господа българи, цигани и тути кванти – опитайте се да играете честно, културно и почтено, с уважение към България. Не крадете, не злоупотребявайте с понятието “скрап” (между другото, думата е от мъжки род, защото пишете “цветна скрап”?), спазвайте законите и наредбите!
    От друга страна, защо искате да ни лишите нас, останалите граждани и селяни, от правото да си продаваме собствените отпадъци, като коли, битови уреди и инсталации, останки от поколенията преди нас и прочее такива работи? Ами само като прекопавам около блока изваждам десетки килограми метал. Дори само като си карам велосипеда намирам десетки парчетия. Болтовете пренарязвам, подковите и парчетата им запазвам за късмет и украса, а другото да го оставям на улицата да подскача под колелетата ли? Знаете ли, че във ФРГ има от десетки години “Щрасенмагнет” – електромагнит под боклукчийския камион. Като иде на едно място над шахта шофьорът спре тока и изпусне желязото.
    А вие правите бизнес със сигурността на хората и държавата.
    Зная от кварталния полицай, че наркоманите също имат принос към грабежите, но нали пак в пунктовете носят обраното, а ако е по-западено – в оказионите. Знае се и за престъпни взаимоотношения на наркомани и крадци с жители на блокове и квартали, с полицаи дори.
    Затова не искам да уважавам нито бизнеса ви, нито глупавите наредби на пожарникарско-физкултурната ни и пиянкаджийска държава.
    Няма срамен труд, това го зная и е вярно, но някои се постараха да направят за срам цялата ни страна заради свой интерес.
    Има ли друга страна, ограбваща сама историята си, паметниците си, мъртавците си, улиците и площадите си, да не говорим за икономиката си, и наричаща това “либерализация”, “бизнес” и тям подобни заобиколни термини (евфемизми) на обикновената кражба, грабеж и пладнешко разбойничество. Гарантирам ви, че няма нито на Балканите, нито в Европейския Съюз. Където и доколкото има отделни случаи, то са или с наши хора, или редки случаи на израждеае. Спомнете си кой изрови гроба на Чарли Чаплин.
    Времето се променя и хората обнагляват. Дори журналистите, уж съвест на нацията, и те пишат и публикуват както им плащат.
    Не става дума за мене, аз не съм важен (какво тук значи някаква личност пред затриването на цял народ) и няма да си променя схващанията, поведението и вярата в доброто, в човека, ще си държа празните надежди за своя консумация.
    Но вие, работници, крадци, фирмаджии (скрападжии ? – що за дума), бизнесмени от средно и високо ниво, законотворци и лобисти – помислете какво правите и колко струвате. Ако за близките 1-2 години не върнете обстановката по отношение на отпадъците до състоянието преди “либерализацията”, няма да има оправяне, а вие ще останете в представите на мислещите хора като обикновени грабители от дребен и едър мащаб.
    Както каза през 90 г. Иван Костов, “Бог да пази България”. Той си знаеше, колегата от МЕИ-то.
    Ха сега познайте от кой град съм и какъв съм по професия.
    То да бях само аз и само моят град …

    Наздраве с каквото и за каквото там пиете …

    • Стефан Спиров казва:

      Вероятно в събота и неделя няма кой да одобрява коментарите.
      Междувременно предадох 4 кг стари кранове и вентили от бронз и месинг. Взех цели 18 лв. за тях, а за 7 лв. си купих на старо малка кирка и малка мотика за внуците, двурога разрохквачка за градината под блока, скоба за динамо на велосипед и ръждива, но запазена напълно кощница за пазаруване, която ще почистя, боядисам и монтирам на багажника на колелото си. Взех си и две правоъгълни конзоли, с които ще закрепя буковите дъски на пейката под блока. Добре затварям стари блажни бои ПФ-12 и грундове отпреди Промяната и след, така че ги използвам дълги години по предназначение. 1-2 кубика дървен материал съм спастрил от развалянето на старото заслужило предприятие “10 Декември”, където се помещаваше фирмата ни, а напправиха “Кауфланд” 2 там. От този материал що рафтове и пеки стават, а от калпавото – гориво за чушки и компоти. Краката на пейката са от бетонирани в стената на басейнчето надлъжници (U-айзени) от потрошени железни платна за бетонови плочи. Изкопах ги около блока. Цялата инфраструктура – паваж, бордюри, стъпала, калдаръм, настилки и украса е от заровени, изхвърлени и просто заминати останки от стари пътно-тротоарни настилки, вкл. мраморни плочи, квадратни и шестоъгълни базалтови плочи, хиляда и триста събрани и спасени павета, дялан и ломен камък, бордюри от пясъчник, бетон отпреди Десети и кашкавален цимент от скоро. Украсата е от камъни с характерни за нашия край вкаменелости. Също така съм фракционирал два кубика наноси от пясък и чакъл, наслоени по Гривишкото шосе от дъждове и буйно топящи се снегове и съм използвал този материал за подпорни стенички и друга инфраструктура.
      Част от това не е скрап, но е пак вторична суровина.
      И не съм само аз, който използвам (утилизирам) това, което руснаците наричат хибридно “утылсирье”, съкратено само “утиль” – хем от латински през френски още през 19 век, “полезно”, хем тяхно си “суровина”. Сега и там вече под “утиль” разбират повече боклука, използваем и неизползваем.
      Така че, на основата на споделеното, очаквам горещо одобрение на разбиранията и действията ми.
      Бизнесът, свързаната с него мръсотия и престъпност не бива да изместват почтената работа, която освен всичко храни и хиляди хора. А политиците да не правят закони и министрите – наредби, само за да създават условия някой някъде да вземе едни пари. Да създават необходимия за тази важна работа в интерес на чистотата, икономиката, здравето ни здрав климат. То пък кое ли е здраво у нас, освен някои бицепси …
      На братята-цигани бих препоръчал да не се изтарикатяват, а да работят както си знаят от едно време – с малко далавера, но общо взето в рамките на закона, реда и почтеността. И да знаят, че някои хора ги подлъгват и ги вкарват в грях.
      Да си спомним само заливача, калайджията и чадържджията в едно лице. Мине, събере от бабите и булките сума медни съдове и на ум не му идва да ги отнесе, а ги върне светнали като месечини. Не зная щастливи ли бяха тези цигани-катунари, после подковачи, железари и други занаятчии , забили кол в къщи на край селата, но бяха напълно почтени граждани, имах много опит с такива хора.
      Отново поздрави на тези, които ги заслужават.

      • fagor казва:

        Щом сте одобрени веднъж, вашите публикации ще се появяват веднага на страниците на сайта.

Оставете коментар

Изкажете мнението си...
Ако желаете снимка, вземете си от Граватар!