"Най-ценната стока, която знам е информацията" - Gordon Gekko / Wall Street

 

Пламен Стоянов – “Екометал инжинеринг”

юли 27, 2011, 15:47  

Пламен Стоянов е собственик на фирма “Екометал инженеринг”. Тя се занимава активно с преработване на стари автомобили от няколко години. Притежава най-модерната в Източна Европа шредерна инсталация за стари коли и метални отпадъци. Компанията внася първата в България инсталация за рециклиране на излязло от употреба електронно и електрическо оборудване.

Защо се обявихте против новия закон за отпадъците?

Този закон има една единствена цел – да монополизира бизнеса с отпадъци в полза на няколко големи фирми и да насочи пари към определени черни партийни каси. Освен тези няколко големи фирми, които ще останат да работят, защото отговарят на условията на новия закон, всички останали средни и малки фирми ще бъдат унищожени. Резултатът, ще бъде масови фалити на фирми и спиране на един легален и печеливш бизнес, който си плаща данъците в България от години, и осигурява работа на близо 20 000 пряко заети. Правилата в законопроекта са противоречащи на един куп принципи, залегнали в евродирективи, кои сме транспонирали в нашето законодателство и сме приели да изпълняваме. Освен това те противоречат на Конституцията на РБългария и на няколко закона, действащи в България. Потъпкани са правото за свободна търговия и правото да си икономически субект.

Кой има най-голям интерес от този закон за отпадъците?

Рециклирането е бизнес, в който се въртят много сериозни пари. Цялата работа с промените в закона се правят, за да се преразпределят продуктовите такси. От друга страна – нашият закон е пряко свързан с избирателния закон и предстоящите местни избори. Новите кметове, които ще бъдат избирани, както знаете, ще назначават още хиляда селски кмета, примерно, които ще трябва да работят с една точно определена фирма, която междувременно ще е нароила още хиляда фирмички, с които без проблем ще изземат целият този бизнес, създаван повече от 20 години, и ще постигнат целите на законопроекта. Концентрирайки финансовите постъпления от този бизнес, само в няколко фирми, много по-лесно се осъществява контрол.

Междувременно се прави всичко възможно да се съсипе и останалият бизнес, включително и нашия. Вижте какво става в Кремиковци. В комбината има депа, които ние закупихме. Те фигурират на картата на Кремиковци. Притежаваме нотариален акт за ползване и преминаване по пътищата в рамките на 5 години. Не можаха да ни спрат с нищо и онзи ден просто затвориха вратите.

Какво очаквате да стане оттук нататък?

Очаквам Европейската комисия  да задейства процедура и за нашата държава да има наказателни и ограничителни клаузи.

Смятате ли, че усилията на браншовите организации да се омекоти ударът върху бизнеса ще дадат резултат?

Смятам, че законът няма да влезе в този си вид. Интерес от това има единствено министърът и то най-вероятно под натиск. Не ви ли прави впечатление, че Нона Караджова се държи като вътрешен министър? Тя гони някакъв уж обществен интерес. Кражбите са криминален проблем и законодателят е уредил как да се решава. Има досъдебно производство, има полиция и наказателен кодекс. Те трябва да се занимават с кражбите, а не да се унищожава бизнесът, който трябва да изпълнява екологичните цели и най-вече да чисти България.

Законът ще задължи хората да си продават безплатно старите електроуреди на общински площадки за скрап. Означава ли това край на бизнеса Ви с преработка на електронни отпадъци?

Не. Ние имаме още инструменти, с които можем да въздействаме.

Как трябва да се извършва тази дейност? Какво предлагате?

Държавата в лицето на министерството не си е направила труда да създаде работеща система за третиране на отпадъците. В продължение на няколко години тя се съгласява да получава неверни данни, които в крайна сметка се изпращат в Еврокомисията. И оттам идват проблемите.

Това, което трябва да стане, е организациите, които се занимават с оползотворяване да имат договори с фирмите, които го извършват. В договорите, които се сключват, ще е записан капацитета на съоръженията, с които разполагат фирмите. Така ще е ясно какви са количествата промишлени, битови и други отпадъци и ще има една проследимост от началната до крайната точка на отпадъка. Тогава вече всичко ще е наред. Не е толкова трудно.

Какви стимули смятате, че трябва да имат хората, за да връщат метални отпадъци?

Откакто финикийците са измислили парите, стимулите в целия свят са едни и същи. Всеки гражданин има право да получи нещо срещу своята собственост, била тя вече непотребна или нежелана. Тези отпадъци били малко, хората щели да ги носят безплатно, твърдят от екоминистерството. Това е пълен абсурд и противоречи на съвременния начин на живот и мислене.

Споменахте, че е важно да се реши въпросът с продуктовите такси. Има ли гаранция, че средствата от тях ще бъдат използвани по предназначение?

Първо, не са направени точни изчисления колко са разходите за унищожаването на различните отпадъци. Продуктовите такси са силно занижени, съответно средствата за преработване на отпадъците не стигат. Получава се така, че фирми, които нямат съоръжения за третиране на отпадъците симулират дейност. Генерираният ресурс отива за финансиране на политически партии, оттам е и големият интерес към тази дейност. Накрая градовете са мръсни, отпадъците не се рециклират, но компаниите по оползотворяване и политиците са доволни.

Правилно ли разбирам, че в момента никой не контролира дали фирмите осъществяват тази дейност?

Разбира се, че никой не контролира. Още през 2009 – 2010 г. сезирахме органите на КАТ и на полицията за това, че документите за продуктови такси за автомобили са преснимани и невалидни. Не само че не последва нищо от това, ами провериха единствено нас.

Споделяте ли тезата, че моделът с колективни организации е неработещ?

В определен смисъл, да. Поради тази причина смятам, че не може европейското законодателство да се препише и да действа едно към едно в България. Тук има специфична народопсихология, история, 45 години комунизъм, с който се гордеем.

Моделът с колективните организации трудно може да успее тук. Последните не носят отговорност, не генерират печалба. Между нашата фирма, която е направила инвестиции от порядъка на над 500 млн. лева и този, който е вносител или замърсява стои посредник, а именно такава организация, която нито е направила инвестиции, нито внася, не носи отговорност и не генерира печалба. Тя обаче събира всички пари и има задача да ги разпредели адекватно по фирмите и да организира реклама на своята дейност. Разбира се, че подобни образувания винаги ще бъдат управлявани от политически назначена и зависима фигура.

Как трябва да се извършва преработването на отпадъци, според Вас?

Трябва да има директна връзка между производител и преработващ. Има достатъчно фирми, които могат да извършат определена част от дейностите и на които ще им бъде заплащано от продуктовите такси. Този, който преработва, трябва да определя кой ще кара влака.

Продуктовите такси трябва да са около 50% от цената на ПУДООС. Ако не искаш да се занимават, отиваш и плащаш там, иначе си избираш фирма, която да свърши работата. Съответно, когато целите по ополозтворяване не са изпълнени, трябва да се носи отговорност. Тогава трябва да платиш цялата сума в ПУДООС.

Как Вашата компания успява да оцелее и да генерира печалба, след като твърдите, че й се пречи толкова настоятелно?

Вече и аз не знам как. В момента караме по инерция, много е трудно. От сутрин до вечер ни се налага да се борим с многобройни административни пречки и бюрократични проблеми, които нямат нищо общо с правенето на бизнес. Преразгледахме и инвестиционната си програма, оптимизирахме проектите, по които работим. Вместо да правим бизнес, от каквото разбираме, през последните месеци, всички фирми в нашия бранш, трябваше да се превърнем в политици. Почти всеки ден участваме в някакви комисии, даваме становища, анализи, коментари по новия законопроект. Всички тези административни проблеми, създавани от държавата, която по презумция, не трябва да се намесва в икономиката, разпиляват нашите усилия и енергия в неправилни посоки. Вместо да се концентрираме в работата и да генерираме, колкото можем повече приходи в държавния бюджет и печалба за нас, каквато е работата на бизнеса, ние се занимаваме с политика. На всичкото отгоре държавата има наглостта да ни нарича „крадци”. Министерството да си направи труда и да види фирмите, които обижда по този начин, какви пари внасят в бюджета. Става дума за данъци от порядъка на 30 -  40 млн. лв. годишно. Само здравните вноски са 6-7 млн. лв.

Вижте още

Оставете коментар

Изкажете мнението си...
Ако желаете снимка, вземете си от Граватар!